от абаносово дърво. А. Каралийчев, ПГ, 81-82.
АБАНО`СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Абаносов.
АБА`Р м. Диал. Вест, хабер. Кум Дуган каже Петкани: / „Абар ми доде, Петкано, / да идем ниа да кръстим, / да кръстим девет детенца“. Нар. пес. СбНУ XLIV, 157.
— От араб. през тур. haber.
АБА`Т м. 1. В католическата църква — управител, глава на абатство. Духовенството притежаваше огромни богатства. От тия богатства обаче се ползували само висшите духовни лица — архиепископи, епископи, абати. Ист. X кл., 11.
2. Разш. Почетна титла на католически свещеник с ранг под прелат или епископ.
3. Католически свещеник с тази титла. Паисий е черпил обилен материал за своята Славянобългарска история от историческото съчинение на дубровнишкия абат Мавро Орбини, една част от което е посветена на българската история. Б.* Пенев, НБВ, 18.
— От сир. през лат. abbas, -atis.
АБАТИ`СА ж. В католическата църква — управителка на абатство; абатка.
— Лат. abbatissa.
АБА`ТКА ж. Радко. Абатиса.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
АБА`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на абат или се отнася до абат. Тази набожна женица просто благоговее пред мен .. Но тия възторзи от госпожа Ярош се намират само в първите два-три дни след абатовото връщане в „Парад“. П.* Славински, ПЩ, 225.
АБА`ТОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Абатски.
АБА`ТОВСКИ. Нареч. от прил. абатовски; абатски.
АБА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до абат, свързан с абат; абатовски.
АБА`ТСКИ. Нареч. от прил. абатски; като абат; абатовски.
АБА`ТСТВО, мн. -а, ср. 1. Голям католически мъжки или женски манастир заедно с принадлежащите му имоти, чиито доходи са в полза на абата или абатисата, които го управляват.
2. Сградите, които се обитават от монасите или монахините на такова общежитие. По тия тесни и тъмни улички с изтъркан паваж, край стените на абатството, са звънтели тежките доспехи на английските наемници. К.* Константинов, ПЗ, 150. Някъде нагоре и нагоре към мъгливото лондонско небе са насочени островърхите кубета на високото Вестминстерско абатство. Н.* Боев, Г, 5.
3. Длъжност на абат (в 1 знач.) или на абатиса.
АБДА`Л м. Простонар. Глупак; будала, ахмак. Хатипов, изпотен от напрежение, но доволен в себе си за смелото си и неугодническо държане с Бориса, като наричаше мислено другарите си „абдали и дръвници“, избърса голата си глава с носна кърпа. Ем.* Станев, ИК I, 253. Певец певеца само проумява, — / а не пазарски кой да е абдал, / чул — недочул, разбрал — недоразбрал… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60.
— От араб. през тур. aptal.
АБДА`ЛИН, мн. абдали, м. Простонар. Абдал.
АБДА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Простонар. Прил. от абдал; глупав.
АБДА`ЛСКИ. Простонар. Нареч. от прил. абдалски; като абдал, глупаво. Гледа абдалски.
АБДА`ЛЩИНА ж. Простонар. Постъпка, проява на абдал; глупост.
АБДЕ`СТ м. Рел. У мохамеданите — обредно миене преди молитва. А ето се сипва и зората, муезините завикват по джамиите, .., а по-набожните стават да земват „абдест“ и да отидат на молитва в джамията. Св.* Миларов, СЦТ, 126.
— Перс. през тур. abdest от ab ’вода’ + dest ’ръка’.
АБДЕРИ`ТИ мн., ед. (рядко) абдери`т, м. Книж. 1. Жителите на древния тракийски град Абдера, които били смятани от съвременниците си за глупави.
2. Прен. Остар. Глупави хора.
— От собств.
АБДИКА`ЦИЯ ж. Полит. Личен акт на монарх, с който той се отказва от престола и от владетелски права; абдикиране. „Аз питах дали абдикацията на един суверен може да се гледа равна на неговата смърт?“ С. Радев, ССБ II, 554. Когато [Батенберг] се почувствуваше безсилен да се справи с нещо, заплашваше с абдикация. В. Геновска, СГ, 48.
— От лат. abdicatio през фр. abdication.
АБДИКИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Полит. За монарх — отказвам се от престола и от владетелски права. На 3 октомври Фердинанд абдикира и избяга заедно с антуража си в специален влак за Германия. К. Константинов, ППГ, 326. Още не се била явила необходимостта, щото крал Александър да абдикира в полза на Милана. С, 1894, бр. 1319, 2.
— От лат. abdico през фр. abdiquer.
АБДИКИ`РАНЕ ср. Полит. Отгл. същ. от абдикирам; абдикация. Абдикиране от престола.
АБДО`МЕН м. 1. Анат. Коремна кухина.
2. Биол. Задната част от тялото на членестоного.
— Лат. abdomen.
АБДОМИНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анат. Коремен.
— От лат. abdominalis.
