Преглед на кода на Page:RBE Tom1.djvu/202

<noinclude><pagequality level="4" user="Haripetrov" /></noinclude>Караславов, Избр. Съч. П, 71. <i>— Баща ти, баща ти какво се казва? — А-а, сетих се; па, Пеньо са му думали, господине.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 196.

5. За израз на ужас, отчаяние, силен страх и под. <i>— Дошел? Кой дошел? — плахо попита някой. — Аааа! Дошла, чумата дошла! — писна женски глас навътре.</i> Й. Йовков, СЛ, 176-177. <i>— А-а! Изхълцва, сякаш смъртно ранена, дъщерята и лицето й става бяло като платно. — Не искам оказион! Не искам мебели на вехто!</i> .. Св. Минков, РТК, 114.

6. За предаване на смях; ха. <i>Вътре бръмчат като пчели учениците и тоя жив и непрестанен шум лети вън на весели вълни. Вятърът се спуща върху тях, .. , сподавя ги и отлита. Но след него те отново се съживяват и весело и игриво се смеят: а-а, а-а-а!</i> .. Елин Пелин, Съч. II, 106. <i>— А-а-а! — изсмяха се иззад гърба му [на председателя] други мъже. — И ти ли на Къновата кола почна да се возиш ма, Живке?</i> Ст. Даскалов, ЕС, 7.
----
<b>А-</b>. Представка в думи от чужд произход (обикн. от гръцки език) за означаване на отричане, отсъствие на признака, изразен в основната част на думата; не-, без-, напр.: алогичен, аморален, аполитичен, асиметрия и др.

— Гр. α- (αν-) ’не-’, ’без-’.
----
<b>АА3А`</b> <i>м.</i> 1. През турското владичество у нас — член на общински съвет или на комисия, управа, съд и под. <i>Честният и благородният мюдюрин, светлият и справедливият кадия, няколко турци големци, трима българи членове (аази) от Етрополския градски съвет ( .. ) заседаваха в стаята на околийския началник.</i> Ст. Заимов, М I, 96. <i>— Единият е воденичар; другият е бил в турско време зограф по черквите; третият може да чете само черковни букви, но е бил ааза, съветник де, при турския хюкумат. ..</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 159.

— Араб. през тур. âza. Друга форма: <em>аза`</em>.
----
<b>АБА`</b> <i>ж.</i> 1. Дебел и груб тепан вълнен плат; бало. <i>Тук съществуват няколко тепавици за тепане шаяци и черни аби, главната индустрия на Баня.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 43. <i>Салтамарката му не беше от аба, а от хубаво кафяво сукно.</i> Й. Йовков, ЖС, 77. <i>Прочути са панагюрските и копривщенските аби, шаеци, гайтани, красивите разноцветни килими.</i> Г. Ралчев, ДМЖ I, 9.

2. Старинна мъжка връхна дреха от такъв плат. <i>Носеше сива аба и сиви потури, а връз червения му пояс беше препасан патрондаш.</i> Й. Йовков, ВАХ, 143. <i>Дядо Славчо носеше лете неподплатена аба, а зиме подплатена.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. <i>Той беше с нови бозяви потури, с широка гайтанлия аба, с червена салтамарка и дебели, малко развлечени навуща.</i> Г. Караславов, СИ, 102. <i>Научи са Добри / в Жеравна да ходи, / аби да продава, / аби и ямурлуци.</i> СбГЯ, 200.

— Араб. през тур. aba.
----
<b>АБАДЖИ`ЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който принадлежи на абаджия.
----
<b>АБАДЖИ`ЙКА</b> <i>ж.</i> Жена на абаджия.
----
<b>АБАДЖИ`ЙНИЦА</b> <i>ж.</i> Работилница, в която са се изработвали аби. <i>Той се спря пред една абаджийница, дето десетина мъже, насядали на висок тезгях край стената, шиеха, обшиваха и везеха с гайтани и сърмени конци натруфено турско облекло.</i> Д. Талев, ЖС, 24.
----
<b>АБАДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> абаджия и от абаджийство. <i>Неограничена е властта, както на майсторът, така и на калфите, между абаджийския еснаф.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 66. <i>Най-сетне баба Груйовица склони да се отдели от своя любимец и да го прати в Анадола, дето Гаврил скоро стана абаджийски калфа.</i> Л. Стоянов, Б, 23. <i>Встрани са наредени големи абаджийски ножици, тежки ютии, различни видове бои за прежда и платове.</i> П. Теофилов, К, 72. <i>Стаичките на този хан са превърнати на абаджийски работилници.</i> Д. Немиров, Б, 11. <i>Абаджийски занаят.</i>
----
<b>АБАДЖИ`ЙСКИ</b> <i>нареч.</i> Като абаджия.
----
<b>АБАДЖИ`ЙСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие и поминък на абаджия. <i>Дълги години скотовъдството и абаджийството съставлявали поминъка на по-голямата част от копривщенското население.</i> П. Теофилов, К, 17. <i>В града се развива абаджийство, кожарство, кожухарство, папукчийство и други занаяти.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 11.
----
<b>АБАДЖИ`ЙЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Ученик, чирак абаджия. <i>Нехи я млого хилляна, / че хи близо дюкянян, / дюкянин берберницана, / дену са сбират момчата, / момчата абаджийчата.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 38.

2. Млад абаджия. <i>Я стани, стани, Марийке, .. / че ща сгледници да додат, / .. за Данчо да те сватуват, / .. за Данчо абаджийчето.</i> Нар. пес., СбНУ, XXII-XXIII, 51.
----
<b>АБАДЖИЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Простонар.</i> Абаджийство. <i>Копривщенските мъже се занимават повече с абаджилък, със скотовъдство и с беглихчелък.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 73. <i>Обичаше да му помага в абаджилъка. Вземе иглата, забие очи в дебелия шаяк.</i> Сл. Караславов, ИИХТ, 68.

— От тур. abacılık. Друга (диал.) форма: абаджелък.
----
<b>АБАДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м.</i> 1. В миналото у нас — производител или търговец на аби или абени стоки. <i>— Нали отиваме в черкова, Тино. Забравяш ли днешния ден? Някога от този ден започваха да заминават абаджиите. Повечето мъже заминаваха и в града ставаше тихо и самотно. А.</i> Каменова, ХГ, 54.

2. Шивач, който е изработвал връхни дрехи от аба. <i>През цялото лято абаджиите заедно с чираците и калфите работили аби,</i><noinclude></noinclude>