Съч. VI, 80. Петър преглътна, върна се назад, но като подмина няколко крачки, Костадин пак се обади: — Наежил се и все командува! Ама че губернатор се извъди, а-а! Ив. *Петров, НЛ, 209. • В съчет. с а бе, а бре. Надвечер козарко козите закарал. Стопанката млада взела да се кара: — А бре, забраванко, аз нали ти рекох трева да наскубиш! Ран Босилек, ВП, 8. — А бре, даскалче… — засмя се друг един байо по-нататък и шумно плю в шепите си: — Ти остави ние да се разправяме со земята. Дикелът не е като писалка. Д. Талев, И, 523. • В съчет. ама а, ама че а. — Земайте, грабайте, народе! — викаше Ручилото. — И не се потривайте, ами плащайте .. Ама а, целия си тефтер изписах с вересии. А. Каралийчев, НЗ, 88-89. Бе, що е речено, пиле, ластовица се излюпи, хвръкне от гнездото, лута се по топлите страни, па ни споходи напролет… Ама че а… Ти не се сърди, то такъв ми е хадетя… Кр. Григоров, Н, 129. в) При подчертаване на задоволство, приятна, изненада. Когато Анго му четеше позивчетата или новините, записани по Радио Москва, дядо Тома потриваше ръце .. — Хе-хе! С Русия ще ми се мерят, а? Видяха ли сега откъде изгрява слънцето? Г. Караславов, Избр. *съч. V, 189. Дядо я видял и рекъл: „А, найдох на бабата лисица да си подплати клашникът.“ Христом. ВВ I, 29. Все тъй сдържано усмихнат, той извади шише ракия. Галунка сложи чашки. — А, ракия ли? — каза Захари. — Може. Преди ядене може. Й. Йовков, АМГ, 78. г) При поздрави, пожелания и благословии. Той скочи отведнъж на крака, разтри лицето си и извика: .. А добре дошъл, другарю председател! Ст. Даскалов, СЛ, 10. — А наздраве, — рече, — що се работи, да е хаирлия! Т. Влайков, Съч. III, 3. • В съчет. а дано (давно). — Обувай се, па иди та наобиколи биволицата, че е… да се не отели. Боже, какво ли ще е! А дано е женско. Ил. Волен, РК, 6. Нали му пасем овце, та ще му искам да ни даде житцето, дето ни се пада. Свършиле сме го та рекох, а` давно се поприберне оттук-оттам. Т. Влайков, Съч. II, 74.
9. Обикн. удвоено а-а`). За означаване на действие, за което се очаква, предполага, че почти сигурно ще настъпи непосредствено след друго; ха-ха. Лицето му отведнъж се зачерви. От очите му а-а` сълзи да потекат. А. Михайлов, ДШ, 41. Разперила криле [боржата кравичка], / а-а`, да хвръкне. К. Христов, ЧБ, 238. Задъхан, с треперещ глас, Тошко му разправи всичко. Говореше и чувствуваше, че всеки миг, а-а` ще падне на пода от изтощение. Сп. Кралевски, ВО, 79. Стамен си спомняше как жена му протяга ръце и мами Тончо, той се люлее несигурно на едно място, а-а` да заплаче. В. Андреев, ПР, 148.
10. (Повторена няколко пъти). За означаване, че някакво действие се приближава към своя край след известна несигурност, колебание по отношение на крайния резултат. — Тогава се връщам пак на Дунава, на реката… Полека простирам дъската, а`, а`, а`, стигна! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 79.
11. За посочване на близко, но неосъществено действие; ха, тъкмо. — Та… гони я [лисицата] — настига я, гони я — настига я, и а` да я пипне вече — изплъзне му се и — пак гоненица отново! Д. Калфов, Избр. разк., 288.
А4 междум. (Удължено аа, ааа, аааа и удвоено а-а или утроено а-а-а) 1. За израз на учудване, на изненада. Един ден край землянката се появи ловджийско куче. След него и човек с ловджийска пушка .. — Стой! — извикаха му партизаните. — А!… — възкликна човекът и вдигна ръце. К. Ламбрев, СП, 92. — Какво ли е туй нещо тука? — / извикал царят на въздуха; / — а, виждам охлюв! Ст. Михайловски, XV, 71. — Арестуваха оратора! — А-а! — учудено възкликна някой от тълпата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 125. Тогава бръмбарът се изпъчи, .. и дигна застрашително пипалата си .. — Аз съм главатар на всички бръмбари в този край! — Ааа, тъй ли било! — учуди се престорено биволът. СбХ, 128. — Тебе ясно ли ти е, че мене никой не може да ме уплаши?… — А-а-а! .. — с подигравателно учудване се отзова Пешо. Т. Монов, СН, 122. Владиков: Тия пари ще служат за разноски на човека — .. — който ще тръгне за Цариград с мисията (понижава гласа си) да убие султана. Всичките: Аааа! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 20.
2. За израз на задоволство или възхищение. — А! Богата работа, мамо, — каза Драгой, като впери алчен поглед в златисточервената чорба. Ив. Вазов, Съч. XII, 54. — А! Браво! Виното е чудесно. Елин Пелин, Съч. IV, 127.
3. За израз на несъгласие, на недоволство или закана. Филип се понаведе към Коля и му пришепна нещо. — А-а-а! Филипе! — извика Колю — Докачам се. Аз такъв чиляк не съм! Й. Йовков, ЖС, 72-73. — И ние сегиз-тогиз сме подрасквали, на младо време, де! .. — А! Еснафи сме, значи? Ив. Вазов, Съч. Х, 23. — Ако го съдиш за побой, ще го затворят. — Ааа, — завика пак Нена — не ща да го затворят. Елин Пелин, Съч. II, 149. Извинявайте, .. , ама така не се жени единствена дъщеря, и то дъщеря на полковник. Младоженецът трябва да се отсрами, че дяволите го взимат, а! Св. Минков, РТК, 118. Сенебирски: Ти, ти, ти. .. Глупак! Куцар: Ей, ей, ей .. Я да не се залавяш. Остави ме, че…* а-а-а! Й. Йовков, А, 50.
4. За израз на досещане. — Защо тази черпня? — попита го Вълнаря преди да гаврътне чашката. — За сина, чичо Василе. — Ааа! — заклати глава старецът. — Хайде наздраве, и нека да ти е жив и да даде господ и на сватбата му така да черпиш. Г.
