Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/19“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Коригирана)
(Одобрена: с корекции)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Проверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
подбора на термините се има предвид обществената роля на даден термин, свързан с науката, техниката, производството, селското стопанство или обществения и културния живот, а не важността на термина в системата от понятия на дадена наука или стопански отрасъл.
 
подбора на термините се има предвид обществената роля на даден термин, свързан с науката, техниката, производството, селското стопанство или обществения и културния живот, а не важността на термина в системата от понятия на дадена наука или стопански отрасъл.
  
1. От науката терминология се включват: а) Термини, които се срещат в учебниците главно за общообразователните училища, както и термини от научнопопулярната литература, напр.: <i>авитаминоза</i>, <i>амфибол</i>, <i>берил</i>, <i>дифузия</i>, <i>изотоп</i>, <i>кюри</i>, <i>планктон</i>, <i>диоксид</i> и др. б) По-тясно специални думи, които се използват при съставяне на дефиниции за термини, като: <i>диатоничен</i>, <i>звукоред</i> (<i>диатоничен звукоред</i> в статията на думата <i>септима</i>) и др.
+
1. От научната{{попр|замяна на „науката“ с „научната“}} терминология се включват: а) Термини, които се срещат в учебниците главно за общообразователните училища, както и термини от научнопопулярната литература, напр.: <i>авитаминоза</i>, <i>амфибол</i>, <i>берил</i>, <i>дифузия</i>, <i>изотоп</i>, <i>кюри</i>, <i>планктон</i>, <i>диоксид</i> и др. б) По-тясно специални думи, които се използват при съставяне на дефиниции за термини, като: <i>диатоничен</i>, <i>звукоред</i> (<i>диатоничен звукоред</i> в статията на думата <i>септима</i>) и др.
  
 
2. Термини, свързани с производството, съвременната техника, пазарни отношения, селско стопанство, занаятчийски услуги, като: а) Наименования на лица, упражняващи дадена професия, напр.: <i>десенатор</i>, <i>кофражист</i>, <i>тапетаджия</i>, <i>монтажник</i>, <i>брокер</i>, <i>оператор</i>, <i>програмист</i> и др. От дублетните форми за названия на лица, които имат дадена специалност, се предпочитат утвърдените и образувани на българска почва със суфиксите <i>-ач</i>, <i>-овач</i>, <i>-ник</i>, <i>-ьор</i>, <i>-ер</i> пред заетите в периода след 1944 г. от руски език имена на -<i>чик</i>, напр.: <i>полировач</i>, <i>сортировач</i>, а не <i>полирчик</i>, <i>сортировчик</i> и под. б) Названия на машини, уреди, части на машини и детайли на механизми, като: <i>вагрянка</i>, <i>дробилка</i>, <i>коренорезачка</i>, <i>затварач</i>, <i>изпарител</i>, <i>фризер</i>, <i>абсорбер</i> и под. в) В преработеното издание доста широко са включени термини, свързани с електронната техника, информатиката, генетиката, съвременната икономика или бит и др., като <i>байт</i>, <i>мобифон</i>, <i>монитор</i>, <i>видеокасетофон</i>, <i>видеокамера</i>, <i>джакузи</i>, <i>компютър</i>, <i>дискета</i>,{{попр|липсваща запетая}} <i>компютърен вирус</i>, <i>геном</i>, <i>бизнес</i>, <i>биотехнология</i>, <i>клонирам</i>, <i>глобализация</i>, <i>евроинтеграция</i>. г) Съществителни, названия на отделни технически или други икономически или социални действия и явления, като: <i>отливка</i>, <i>разглобка</i>, <i>деноминация</i>, <i>деполитизация</i>, <i>индексация</i>, <i>мониторинг</i>, прилагателни, глаголи и отглаголни съществителни, свързани с процеси в производството, съвременната техника, бит и др. като: <i>виртуален</i>, <i>горителен</i>, <i>анонсирам</i>, <i>кабелизирам</i>, <i>обезкостяване</i>, <i>фрезуване</i> и др.
 
2. Термини, свързани с производството, съвременната техника, пазарни отношения, селско стопанство, занаятчийски услуги, като: а) Наименования на лица, упражняващи дадена професия, напр.: <i>десенатор</i>, <i>кофражист</i>, <i>тапетаджия</i>, <i>монтажник</i>, <i>брокер</i>, <i>оператор</i>, <i>програмист</i> и др. От дублетните форми за названия на лица, които имат дадена специалност, се предпочитат утвърдените и образувани на българска почва със суфиксите <i>-ач</i>, <i>-овач</i>, <i>-ник</i>, <i>-ьор</i>, <i>-ер</i> пред заетите в периода след 1944 г. от руски език имена на -<i>чик</i>, напр.: <i>полировач</i>, <i>сортировач</i>, а не <i>полирчик</i>, <i>сортировчик</i> и под. б) Названия на машини, уреди, части на машини и детайли на механизми, като: <i>вагрянка</i>, <i>дробилка</i>, <i>коренорезачка</i>, <i>затварач</i>, <i>изпарител</i>, <i>фризер</i>, <i>абсорбер</i> и под. в) В преработеното издание доста широко са включени термини, свързани с електронната техника, информатиката, генетиката, съвременната икономика или бит и др., като <i>байт</i>, <i>мобифон</i>, <i>монитор</i>, <i>видеокасетофон</i>, <i>видеокамера</i>, <i>джакузи</i>, <i>компютър</i>, <i>дискета</i>,{{попр|липсваща запетая}} <i>компютърен вирус</i>, <i>геном</i>, <i>бизнес</i>, <i>биотехнология</i>, <i>клонирам</i>, <i>глобализация</i>, <i>евроинтеграция</i>. г) Съществителни, названия на отделни технически или други икономически или социални действия и явления, като: <i>отливка</i>, <i>разглобка</i>, <i>деноминация</i>, <i>деполитизация</i>, <i>индексация</i>, <i>мониторинг</i>, прилагателни, глаголи и отглаголни съществителни, свързани с процеси в производството, съвременната техника, бит и др. като: <i>виртуален</i>, <i>горителен</i>, <i>анонсирам</i>, <i>кабелизирам</i>, <i>обезкостяване</i>, <i>фрезуване</i> и др.
  
3. От старите термини, срещани в книжнината от епохата на нашето Възраждане, се включват по-разпространените и съществували по-дълъг период, напр.: <i>предложение</i> ('изречение' и ’теорема’), <i>подлежаще</i> ('подлог'), <i>кукички</i> ('кавички'), <i>землеописание</i> и др.
+
3. От старите термини, срещани в книжнината от епохата на нашето Възраждане, се включват по-разпространените и съществували по-дълъг период, напр.: <i>предложение</i> (’изречение’ и ’теорема’), <i>подлежаще</i> (’подлог’), <i>кукички</i> (’кавички’), <i>землеописание</i> и др.
  
 
<b>XI. Диалектни думи.</b> Подборът на диалектизми с по-широка или по-ограничена употреба се прави на базата на: а) Художествената литература, като се дават всички диалектни думи, срещани в нея (с оглед на ексцерпираните литературни източници), включително и такива, които са характерни само за родния диалект на някой писател. б) Публикуваното в различни сборници народно творчество — народни песни и приказки, поговорки, пословици, клетви от нашите източни и западни говори. в) Тълковни и други речници на българския език.
 
<b>XI. Диалектни думи.</b> Подборът на диалектизми с по-широка или по-ограничена употреба се прави на базата на: а) Художествената литература, като се дават всички диалектни думи, срещани в нея (с оглед на ексцерпираните литературни източници), включително и такива, които са характерни само за родния диалект на някой писател. б) Публикуваното в различни сборници народно творчество — народни песни и приказки, поговорки, пословици, клетви от нашите източни и западни говори. в) Тълковни и други речници на българския език.
  
 
В Речника се включват диалектни думи, които имат или нямат съответствия в книжовния език и означават реалии, свързани със селския бит,
 
В Речника се включват диалектни думи, които имат или нямат съответствия в книжовния език и означават реалии, свързани със селския бит,

Текуща версия към 11:35, 3 декември 2012

Корекцията на страницата е одобрена


подбора на термините се има предвид обществената роля на даден термин, свързан с науката, техниката, производството, селското стопанство или обществения и културния живот, а не важността на термина в системата от понятия на дадена наука или стопански отрасъл.

1. От научната* терминология се включват: а) Термини, които се срещат в учебниците главно за общообразователните училища, както и термини от научнопопулярната литература, напр.: авитаминоза, амфибол, берил, дифузия, изотоп, кюри, планктон, диоксид и др. б) По-тясно специални думи, които се използват при съставяне на дефиниции за термини, като: диатоничен, звукоред (диатоничен звукоред в статията на думата септима) и др.

2. Термини, свързани с производството, съвременната техника, пазарни отношения, селско стопанство, занаятчийски услуги, като: а) Наименования на лица, упражняващи дадена професия, напр.: десенатор, кофражист, тапетаджия, монтажник, брокер, оператор, програмист и др. От дублетните форми за названия на лица, които имат дадена специалност, се предпочитат утвърдените и образувани на българска почва със суфиксите -ач, -овач, -ник, -ьор, -ер пред заетите в периода след 1944 г. от руски език имена на -чик, напр.: полировач, сортировач, а не полирчик, сортировчик и под. б) Названия на машини, уреди, части на машини и детайли на механизми, като: вагрянка, дробилка, коренорезачка, затварач, изпарител, фризер, абсорбер и под. в) В преработеното издание доста широко са включени термини, свързани с електронната техника, информатиката, генетиката, съвременната икономика или бит и др., като байт, мобифон, монитор, видеокасетофон, видеокамера, джакузи, компютър, дискета,* компютърен вирус, геном, бизнес, биотехнология, клонирам, глобализация, евроинтеграция. г) Съществителни, названия на отделни технически или други икономически или социални действия и явления, като: отливка, разглобка, деноминация, деполитизация, индексация, мониторинг, прилагателни, глаголи и отглаголни съществителни, свързани с процеси в производството, съвременната техника, бит и др. като: виртуален, горителен, анонсирам, кабелизирам, обезкостяване, фрезуване и др.

3. От старите термини, срещани в книжнината от епохата на нашето Възраждане, се включват по-разпространените и съществували по-дълъг период, напр.: предложение (’изречение’ и ’теорема’), подлежаще (’подлог’), кукички (’кавички’), землеописание и др.

XI. Диалектни думи. Подборът на диалектизми с по-широка или по-ограничена употреба се прави на базата на: а) Художествената литература, като се дават всички диалектни думи, срещани в нея (с оглед на ексцерпираните литературни източници), включително и такива, които са характерни само за родния диалект на някой писател. б) Публикуваното в различни сборници народно творчество — народни песни и приказки, поговорки, пословици, клетви от нашите източни и западни говори. в) Тълковни и други речници на българския език.

В Речника се включват диалектни думи, които имат или нямат съответствия в книжовния език и означават реалии, свързани със селския бит,