Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/19“
м (→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
подбора на термините се има предвид обществената роля на даден термин, свързан с науката, техниката, производството, селското стопанство или обществения и културния живот, а не важността на термина в системата от понятия на дадена наука или стопански отрасъл. | подбора на термините се има предвид обществената роля на даден термин, свързан с науката, техниката, производството, селското стопанство или обществения и културния живот, а не важността на термина в системата от понятия на дадена наука или стопански отрасъл. | ||
− | 1. От науката терминология се включват: а) Термини, които се срещат в учебниците главно за общообразователните училища, както и термини от научнопопулярната литература, напр.: <i>авитаминоза, амфибол, берил, | + | 1. От науката терминология се включват: а) Термини, които се срещат в учебниците главно за общообразователните училища, както и термини от научнопопулярната литература, напр.: <i>авитаминоза, амфибол, берил, дифузия, изотоп, кюри, планктон, диоксид</i> и др. б) По-тясно специални думи, които се използват при съставяне на дефиниции за термини, като: <i>диатоничен, звукоред (диатоничен звукоред</i> в статията на думата <i>септима</i>) и др. |
− | 2. Термини, свързани с производството, съвременната техника, пазарни отношения, селско стопанство, занаятчийски услуги, като: а) Наименования на лица, упражняващи дадена професия, напр.: <i>десенатор, кофражист, тапетаджия, монтажник, брокер, оператор, програмист</i> и др. От дублетните форми за названия на лица, които имат дадена специалност, се предпочитат утвърдените и образувани на българска почва със суфиксите <i>-ач, -овач, -ник, - | + | 2. Термини, свързани с производството, съвременната техника, пазарни отношения, селско стопанство, занаятчийски услуги, като: а) Наименования на лица, упражняващи дадена професия, напр.: <i>десенатор, кофражист, тапетаджия, монтажник, брокер, оператор, програмист</i> и др. От дублетните форми за названия на лица, които имат дадена специалност, се предпочитат утвърдените и образувани на българска почва със суфиксите <i>-ач, -овач, -ник, -ьор, -ер</i> пред заетите в периода след 1944 г. от руски език имена на -<i>чик,</i> напр.: <i>полировач, сортировач</i>, а не <i>полирчик, сортировчик</i> и под. б) Названия на машини, уреди, части на машини и детайли на механизми, като: <i>вагрянка, дробилка, коренорезачка, затварач, изпарител, фризер, абсорбер</i> и под. в) В преработеното издание доста широко са включени термини, свързани с електронната техника, информатиката, генетиката, съвременната икономика или бит и др., като <i>байт, мобифон, монитор, видеокасетофон, видеокамера, джакузи, компютър, дискета компютърен вирус, геном, бизнес, биотехнология, клонирам, глобализация, евроинтеграция</i>. г) Съществителни, названия на отделни технически или други икономически или социални действия и явления, като: <i>отливка, разглобка, деноминация, деполитизация, индексация, мониторинг</i>, прилагателни, глаголи и отглаголни съществителни, свързани с процеси в производството, съвременната техника, бит и др. като: <i>виртуален, горителен, анонсирам, кабелизирам, обезкостяване, фрезуване</i> и др. |
3. От старите термини, срещани в книжнината от епохата на нашето Възраждане, се включват по-разпространените и съществували по-дълъг период, напр.: <i>предложение</i> ('изречение' и 'теорема'), <i>подлежаще</i> ('подлог'), <i>кукички</i> ('кавички'), <i>землеописание</i> и др. | 3. От старите термини, срещани в книжнината от епохата на нашето Възраждане, се включват по-разпространените и съществували по-дълъг период, напр.: <i>предложение</i> ('изречение' и 'теорема'), <i>подлежаще</i> ('подлог'), <i>кукички</i> ('кавички'), <i>землеописание</i> и др. | ||
− | XI. Диалектни думи. Подборът на диалектизми с по-широка или по-ограничена употреба се прави на базата на: а) Художествената литература, като се дават всички диалектни думи, срещани в нея (с оглед на | + | <b>XI.</b> Диалектни думи. Подборът на диалектизми с по-широка или по-ограничена употреба се прави на базата на: а) Художествената литература, като се дават всички диалектни думи, срещани в нея (с оглед на ексцерпираните литературни източници), включително и такива, които са характерни само за родния диалект на някой писател. б) Публикуваното в различни сборници народно творчество — народни песни и приказки, поговорки, пословици, клетви от нашите източни и западни говори. в) Тълковни и други речници на българския език. |
В Речника се включват диалектни думи, които имат или нямат съответствия в книжовния език и означават реалии, свързани със селския бит, | В Речника се включват диалектни думи, които имат или нямат съответствия в книжовния език и означават реалии, свързани със селския бит, | ||
− |
Версия от 15:49, 27 ноември 2012
подбора на термините се има предвид обществената роля на даден термин, свързан с науката, техниката, производството, селското стопанство или обществения и културния живот, а не важността на термина в системата от понятия на дадена наука или стопански отрасъл.
1. От науката терминология се включват: а) Термини, които се срещат в учебниците главно за общообразователните училища, както и термини от научнопопулярната литература, напр.: авитаминоза, амфибол, берил, дифузия, изотоп, кюри, планктон, диоксид и др. б) По-тясно специални думи, които се използват при съставяне на дефиниции за термини, като: диатоничен, звукоред (диатоничен звукоред в статията на думата септима) и др.
2. Термини, свързани с производството, съвременната техника, пазарни отношения, селско стопанство, занаятчийски услуги, като: а) Наименования на лица, упражняващи дадена професия, напр.: десенатор, кофражист, тапетаджия, монтажник, брокер, оператор, програмист и др. От дублетните форми за названия на лица, които имат дадена специалност, се предпочитат утвърдените и образувани на българска почва със суфиксите -ач, -овач, -ник, -ьор, -ер пред заетите в периода след 1944 г. от руски език имена на -чик, напр.: полировач, сортировач, а не полирчик, сортировчик и под. б) Названия на машини, уреди, части на машини и детайли на механизми, като: вагрянка, дробилка, коренорезачка, затварач, изпарител, фризер, абсорбер и под. в) В преработеното издание доста широко са включени термини, свързани с електронната техника, информатиката, генетиката, съвременната икономика или бит и др., като байт, мобифон, монитор, видеокасетофон, видеокамера, джакузи, компютър, дискета компютърен вирус, геном, бизнес, биотехнология, клонирам, глобализация, евроинтеграция. г) Съществителни, названия на отделни технически или други икономически или социални действия и явления, като: отливка, разглобка, деноминация, деполитизация, индексация, мониторинг, прилагателни, глаголи и отглаголни съществителни, свързани с процеси в производството, съвременната техника, бит и др. като: виртуален, горителен, анонсирам, кабелизирам, обезкостяване, фрезуване и др.
3. От старите термини, срещани в книжнината от епохата на нашето Възраждане, се включват по-разпространените и съществували по-дълъг период, напр.: предложение ('изречение' и 'теорема'), подлежаще ('подлог'), кукички ('кавички'), землеописание и др.
XI. Диалектни думи. Подборът на диалектизми с по-широка или по-ограничена употреба се прави на базата на: а) Художествената литература, като се дават всички диалектни думи, срещани в нея (с оглед на ексцерпираните литературни източници), включително и такива, които са характерни само за родния диалект на някой писател. б) Публикуваното в различни сборници народно творчество — народни песни и приказки, поговорки, пословици, клетви от нашите източни и западни говори. в) Тълковни и други речници на българския език.
В Речника се включват диалектни думи, които имат или нямат съответствия в книжовния език и означават реалии, свързани със селския бит,