Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1043“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
3. <i>Прен.</i> Говоря, изричам с гняв много грубости, клевети, лъжи. <i>Тя бълваше гневни закани и клетви.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 33-34. <i>— Тогава седни да поговорим като мъже. — С тебе не може да се говори повече… Окото ти не вижда нищо добро, а устата ти бълва само гадости…</i> Д. Димов, Т, 509. <i>Неустрашимият ага, който до това време бълваше псувни и сякакви проклетии, отведнъж потрепера.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 37. <i>И той варвяше подир него и бълваше безчет хули връз него.</i> П. Берон, БРП, 71. <b>бълвам се</b> <i>страд. Що се сладко яде, кисело се бълва.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 222. | 3. <i>Прен.</i> Говоря, изричам с гняв много грубости, клевети, лъжи. <i>Тя бълваше гневни закани и клетви.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 33-34. <i>— Тогава седни да поговорим като мъже. — С тебе не може да се говори повече… Окото ти не вижда нищо добро, а устата ти бълва само гадости…</i> Д. Димов, Т, 509. <i>Неустрашимият ага, който до това време бълваше псувни и сякакви проклетии, отведнъж потрепера.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 37. <i>И той варвяше подир него и бълваше безчет хули връз него.</i> П. Берон, БРП, 71. <b>бълвам се</b> <i>страд. Що се сладко яде, кисело се бълва.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 222. | ||
| − | ◇ <b>Бълвам <зелени> гущери</b>; <b>бълвам змии и гущери</b>. <i>Разг.</i> Изпитвам силен гняв и говоря язвителни, остри думи срещу някого. <i>И в последния ден бълваше змии и гущери срещу своя силен и неуязвим противник.</i> Т. Влайков, Съч. III, 257. <i>Не си седите на парцалите, ами сте се заловили за тази пуста политика, .. Змии и гущери бълват душманите, парче по парче ще ви режат, ако им паднете.</i> В. Нешков, Н, 381-382. <i>Четението на Горский пътник ги правеше да потреперват от описаните там зверства на турците, и колчем се случеше да се срещнат с въоружен турчин, гущери бълваха.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 52. | + | ◇ <b>Бълвам <зелени> гущери</b>; <b>бълвам змии и гущери</b>. <i>Разг.</i> Изпитвам силен гняв и говоря язвителни, остри думи срещу някого. <i>И в последния ден бълваше змии и гущери срещу своя силен и неуязвим противник.</i> Т. Влайков, Съч.{{попр|Добавяне на интервал.}} III, 257. <i>Не си седите на парцалите, ами сте се заловили за тази пуста политика, .. Змии и гущери бълват душманите, парче по парче ще ви режат, ако им паднете.</i> В. Нешков, Н, 381-382. <i>Четението на Горский пътник ги правеше да потреперват от описаните там зверства на турците, и колчем се случеше да се срещнат с въоружен турчин, гущери бълваха.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 52. |
<b>Бълвам огън <и жупел></b> <i>срещу някого. Разг.</i> Изливам яда, гнева си срещу някого. <i>Огън бълваше срещу тия, които ги бяха предупредили.</i> К. Петканов, X, 215. | <b>Бълвам огън <и жупел></b> <i>срещу някого. Разг.</i> Изливам яда, гнева си срещу някого. <i>Огън бълваше срещу тия, които ги бяха предупредили.</i> К. Петканов, X, 215. | ||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
<b>БЪЛГАРЕ`Я СЕ</b>, -е`еш се, <i>мин. св.,</i> -ях се, <i>прич. мин. св. деят.</i> българя`л се, -а се, -о се, <i>мн.</i> българе`ли се, <i>несв., непрех.</i> Имам българско съзнание, проявявам се, чувствувам се като българин. <i>Въпреки че бяха изселени преди много години в Румъния, те все още се българееха.</i> | <b>БЪЛГАРЕ`Я СЕ</b>, -е`еш се, <i>мин. св.,</i> -ях се, <i>прич. мин. св. деят.</i> българя`л се, -а се, -о се, <i>мн.</i> българе`ли се, <i>несв., непрех.</i> Имам българско съзнание, проявявам се, чувствувам се като българин. <i>Въпреки че бяха изселени преди много години в Румъния, те все още се българееха.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪ`ЛГАРИ</b> <i>мн., ед.</i> <b>бъ`лгарин</b> <i>м.</i> 1. Европейски южнославянски народ с общ език и национално съзнание, който населява територията на Република България и области извън държавните й граници. <i>Изведнъж патрулите тичешката се повръщат и всички в един глас викат: — Турци. Предават се. | + | <b>БЪ`ЛГАРИ</b> <i>мн., ед.</i> <b>бъ`лгарин</b> <i>м.</i> 1. Европейски южнославянски народ с общ език и национално съзнание, който населява територията на Република България и области извън държавните й граници. <i>Изведнъж патрулите тичешката се повръщат и всички в един глас викат: — Турци. Предават се. Много! Има и българи — говорят български.</i> Й. Йовков, Разк. II, 140-141. <i>Той беше разгънал на черната дъска картата на Балканския полуостров, оградил беше по нея със син молив всички земи, в които живеят българи.</i> А. Страшимиров, К, 4. <i>Еква святата клетва на Оборище и оживява споменът .., който ще се помни, докле на тая земя има българи.</i> К. Странджев, ЖБ, 87. <i>Българин като забогатее — къща прави, а турчинът — жени взема.</i> Погов. |
2. Жителите (гражданите) на България, включително и тези с друго, небългарско етническо съзнание. <i>— В това село нямаме наши хора. Всички са потурчени българи.</i> М. Кънчев, В, 304. <i>Българите се представиха много добре на олимпийските игри.</i> △ <i>Турскоезични българи.</i> <i>Българин от африкански произход.</i> | 2. Жителите (гражданите) на България, включително и тези с друго, небългарско етническо съзнание. <i>— В това село нямаме наши хора. Всички са потурчени българи.</i> М. Кънчев, В, 304. <i>Българите се представиха много добре на олимпийските игри.</i> △ <i>Турскоезични българи.</i> <i>Българин от африкански произход.</i> | ||
3. <i>Истор.</i> Древен народ с развита духовна и материална култура, който при преселението си от Средна Азия към Европа (II-Х в.) | 3. <i>Истор.</i> Древен народ с развита духовна и материална култура, който при преселението си от Средна Азия към Европа (II-Х в.) | ||
Текуща версия към 22:32, 3 април 2014
3. Прен. Говоря, изричам с гняв много грубости, клевети, лъжи. Тя бълваше гневни закани и клетви. Т. Харманджиев, КЕД, 33-34. — Тогава седни да поговорим като мъже. — С тебе не може да се говори повече… Окото ти не вижда нищо добро, а устата ти бълва само гадости… Д. Димов, Т, 509. Неустрашимият ага, който до това време бълваше псувни и сякакви проклетии, отведнъж потрепера. З. Стоянов, ЗБВ II, 37. И той варвяше подир него и бълваше безчет хули връз него. П. Берон, БРП, 71. бълвам се страд. Що се сладко яде, кисело се бълва. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 222.
◇ Бълвам <зелени> гущери; бълвам змии и гущери. Разг. Изпитвам силен гняв и говоря язвителни, остри думи срещу някого. И в последния ден бълваше змии и гущери срещу своя силен и неуязвим противник. Т. Влайков, Съч.* III, 257. Не си седите на парцалите, ами сте се заловили за тази пуста политика, .. Змии и гущери бълват душманите, парче по парче ще ви режат, ако им паднете. В. Нешков, Н, 381-382. Четението на Горский пътник ги правеше да потреперват от описаните там зверства на турците, и колчем се случеше да се срещнат с въоружен турчин, гущери бълваха. Ил. Блъсков, ДБ, 52.
Бълвам огън <и жупел> срещу някого. Разг. Изливам яда, гнева си срещу някого. Огън бълваше срещу тия, които ги бяха предупредили. К. Петканов, X, 215.
БЪ`ЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от бълвам и от бълвам се. Сладкото едене, кисело бълване. Погов., П. Р. Славейков, БП, II, 121.
БЪЛВО`Ч м. 1. Повърната храна. Влизаха турци, гавреха се с мене, .. После си ги припомнях. Тогава се люлеех, повръщах и плачех в бълвоча си. А. Дончев, BP, 205. Прен. Обикн. мн. Разг. Неодобр. За казани или написани безмислици, глупости. — Кажи по-напред, ти ли скъса възванието? — Аз го скъсах — отговори той натъртено. — Е, че какво ти вади очите, господине? — Не четохте ли какви са бълвочи? Ив. Вазов, Съч. VIII, 112. Нам не позволява мястото да приведеме сичките ваши филологически и етнографически бълвоче, с които беше пълна вашата статия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 227. // Гнусни клевети.
2. Остар. Повръщане. Морската вода напротив е кисела, горчива и така солена и невкусна, щото причинява само отвращение и бълвоч. Ем. Васкидович, ПП, 19-20.
БЪЛГАРА`Н, мн. -овци и (рядко) -и, -нци, м. Остар. Шег. Българин. Това е българска картина, ..! Тоз, който я е писал, / той во душата си е имал ясна мисъл: / прозрял в това що е същинския живец / на българаните. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 169.
БЪЛГАРА`НОВЕЦ, мн. -овци, м. 1. Разг. Неодобр. Българин. Нека видят нашите българановци, какво се вика дуел. Ив. Вазов, Д, 25.
2. Остар. Сътрудник на хумористичния вестник „Българан“ (1904-1909 и 1916-1924). „Квартирата“ на „Българан“ беше гостилница „Средна гора“ на бай Георги .. Заведението беше в партера на стара, двуетажна постройка, с големичка зала, едната страна на която бе заета от дълга маса на българановците. К. Константинов, ППГ, 125. „Християнин“ започнал третата си годишнина и благочестивите му редактори изпращат на „Българан“ първия си брой с нескрито намерение да уязвят със своя хумор българановците. Хр. Смирненски, Съч. III, 47.
БЪЛГАРА`НОВСКИ, -а, -о, мн. -и. Неодобр. Прил. от българановец (в 1 знач.).
БЪЛГАРА`НОВЩИНА, мн. няма, ж. Неодобр. Проява или нрави, поведение на некултурни, прости българи; българанщина.
БЪЛГАРА`НЩИНА, мн. няма, ж. Неодобр. Българановщина.
БЪЛГАРЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от българея се.
БЪЛГАРЕ`Я СЕ, -е`еш се, мин. св., -ях се, прич. мин. св. деят. българя`л се, -а се, -о се, мн. българе`ли се, несв., непрех. Имам българско съзнание, проявявам се, чувствувам се като българин. Въпреки че бяха изселени преди много години в Румъния, те все още се българееха.
БЪ`ЛГАРИ мн., ед. бъ`лгарин м. 1. Европейски южнославянски народ с общ език и национално съзнание, който населява територията на Република България и области извън държавните й граници. Изведнъж патрулите тичешката се повръщат и всички в един глас викат: — Турци. Предават се. Много! Има и българи — говорят български. Й. Йовков, Разк. II, 140-141. Той беше разгънал на черната дъска картата на Балканския полуостров, оградил беше по нея със син молив всички земи, в които живеят българи. А. Страшимиров, К, 4. Еква святата клетва на Оборище и оживява споменът .., който ще се помни, докле на тая земя има българи. К. Странджев, ЖБ, 87. Българин като забогатее — къща прави, а турчинът — жени взема. Погов.
2. Жителите (гражданите) на България, включително и тези с друго, небългарско етническо съзнание. — В това село нямаме наши хора. Всички са потурчени българи. М. Кънчев, В, 304. Българите се представиха много добре на олимпийските игри. △ Турскоезични българи. Българин от африкански произход.
3. Истор. Древен народ с развита духовна и материална култура, който при преселението си от Средна Азия към Европа (II-Х в.)
