Разлика между версии на „Page:Murdarov-Rechnik na sljatoto polusljatoto i razdelnoto pisane.djvu/16“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | < | + | <i>вкупом</i>, <i>вкъщи</i>, <i>встрани</i>, <i>довечера</i>, <i>навеки</i>, <i>напосоки</i>, <i>насъне</i>, <i>наяве</i>. |
| − | 2.3. Съчетанието е с ударение, преместено върху предлога: | + | 2.3. Съчетанието е с ударение, преместено върху предлога: |
| − | < | + | <i>надвечер</i>, <i>презглава</i>, <i>привечер</i>, <i>присърце</i>, <i>доземи</i>, <i>дохаки</i>, <i>залудо</i>, <i>отръки</i>, <i>призори</i>. |
| − | <b> | + | <b>Забележка</b>: Разделно се пишат адвербиалните изрази като <i>от време на време</i>, <i>от край до край</i>. |
| + | |||
| + | === Предлози и съюзи === | ||
1. Предлози, образувани от предлог и наречие: | 1. Предлози, образувани от предлог и наречие: | ||
| − | < | + | <i>въпреки</i>, <i>извън</i>, <i>отсам</i>, <i>оттатък</i>. |
2. Предлози, образувани от предлог и съществително име в основна или стара падежна форма: | 2. Предлози, образувани от предлог и съществително име в основна или стара падежна форма: | ||
| − | < | + | <i>вдън</i>, <i>вместо</i>, <i>наместо</i>, <i>според</i>, <i>навръх</i>. |
3. Сложни предлози, съставени от два предлога, които образуват смислова цялост: | 3. Сложни предлози, съставени от два предлога, които образуват смислова цялост: | ||
| − | < | + | <i>всред</i>, <i>докъм</i>, <i>допреди</i>, <i>досред</i>, <i>заради</i>, <i>измежду</i>, <i>изсред</i>, <i>накрай</i>, <i>насред</i>, <i>откъм</i>, <i>открай</i>, <i>покрай</i>, <i>помежду</i>, <i>поради</i>, <i>посред</i>. |
4. Съюзите: | 4. Съюзите: | ||
| − | < | + | <i>догдето</i>, <i>докато</i>, <i>докогато</i>, <i>доколкото</i>, <i>загдето</i>, <i>затова</i>, <i>накъдето</i>, <i>откак</i>, <i>откогато</i>, <i>отколкото</i>, <i>откъдето</i>. |
| + | |||
| + | <b>Забележка 1</b>: Повечето съюзи са съставни и се пишат разделно: | ||
| + | |||
| + | <i>въпреки че</i>, <i>освен че</i>, <i>след като</i>, <i>без да</i>, <i>преди да</i>. | ||
| − | + | <b>Забележка 2</b>: Наред със сложния съюз <i>затова</i> съществува и съчетание от предлог и местоимение <i>за това</i>, които се пишат разделно. Срв. | |
| − | + | <i>Той е наказан затова, че не е съобщил за това, което се е случило</i>. | |
| − | + | {{* * *}} | |
| − | Отрицателната частица | + | Отрицателната частица <i>не</i> се пише слято със следващата дума в случаите: |
1. Когато думата или формата не се употребява без нея: | 1. Когато думата или формата не се употребява без нея: | ||
| − | < | + | <i>неведение</i>, <i>негодяй</i>, <i>немотия</i>, <i>ненавист</i>, <i>нередност</i>; <i>невежа</i>, <i>невзрачен</i>, <i>невинен</i>, <i>неволен</i>, <i>невръстен</i>, <i>невредим</i>, <i>неизбежен</i>, <i>неимоверен</i>, <i>немарлив</i>, <i>неминуем</i>, <i>непоколебим</i>, <i>непрогледен</i>; <i>негодувам</i>, <i>недей</i>, <i>ненавиждам</i>, <i>нехая</i>. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Когато думата е съществително, прилагателно или наречие и с отрицателната | |
Текуща версия към 21:58, 22 юни 2013
вкупом, вкъщи, встрани, довечера, навеки, напосоки, насъне, наяве.
2.3. Съчетанието е с ударение, преместено върху предлога:
надвечер, презглава, привечер, присърце, доземи, дохаки, залудо, отръки, призори.
Забележка: Разделно се пишат адвербиалните изрази като от време на време, от край до край.
Предлози и съюзи
1. Предлози, образувани от предлог и наречие:
въпреки, извън, отсам, оттатък.
2. Предлози, образувани от предлог и съществително име в основна или стара падежна форма:
вдън, вместо, наместо, според, навръх.
3. Сложни предлози, съставени от два предлога, които образуват смислова цялост:
всред, докъм, допреди, досред, заради, измежду, изсред, накрай, насред, откъм, открай, покрай, помежду, поради, посред.
4. Съюзите:
догдето, докато, докогато, доколкото, загдето, затова, накъдето, откак, откогато, отколкото, откъдето.
Забележка 1: Повечето съюзи са съставни и се пишат разделно:
въпреки че, освен че, след като, без да, преди да.
Забележка 2: Наред със сложния съюз затова съществува и съчетание от предлог и местоимение за това, които се пишат разделно. Срв.
Той е наказан затова, че не е съобщил за това, което се е случило.
Отрицателната частица не се пише слято със следващата дума в случаите:
1. Когато думата или формата не се употребява без нея:
неведение, негодяй, немотия, ненавист, нередност; невежа, невзрачен, невинен, неволен, невръстен, невредим, неизбежен, неимоверен, немарлив, неминуем, непоколебим, непрогледен; негодувам, недей, ненавиждам, нехая.
2. Когато думата е съществително, прилагателно или наречие и с отрицателната
