частица не се образува нова дума с противоположно значение:
недоверие, неистина, ненамеса, неприятел, несвяст, нещастие; неверен, невнимателен, негласен, немирен, неръждаем; неведнъж, невинаги, невярно, негласно, ненапразно.
Забележка 1: В единични случаи, когато с отрицателната частица не се бележи различно значение, което се подчертава и чрез логическото ударение върху нея, тя се свързва с думата чрез малко тире:
не-арийци, не-осведомен.
Забележка 2: Когато с отрицателната частица не не се получава ново, противоположно значение, тя се пише отделно:
Не веднъж съм идвал при тебе, а всяка седмица проверявах чертежите ти.
3. Когато думата е сегашно деятелно, минало свършено деятелно или минало страдателно причастие и с отрицателната частица се образува нова дума с противоположно значение:
невъзпитан, незнаещ, неможещ, необут, неузрял, неуспял.
Забележка 1: Когато с отрицателната частица не не се получава ново, противоположно значение, тя се пише отделно:
Посрещна ме не облечен за път, а с висока температура. Но: Той застана на вратата необлечен.
Забележка 2: Когато миналото свършено деятелно причастие е употребено като сказуемо в изречението, частицата не се пише отделно:
Селяните не могли сами да си разпределят земята.
Забележка 3: Отрицателната частица не се пише отделно от деепричастията и от миналите несвършени деятелни причастия, както се пише отделно и от глаголите:
не говорейки, не желаейки, не можейки; не говорел, не желаел, не можел.
4. Когато думата е глагол и отрицателната частица не е включена в състава на представката недо-, с която е образуван:
недовиждам, недоглеждам, недоразбирам, недоспивам си, недостигам, недоумявам, недочувам, недояждам си, недооценявам.
Отрицателната частица ни- се пише винаги слято със следващата местоименна форма:
никак, никакъв, никога, никой, николко, никъде, ничий, нищо.
