Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/92“
(→Коригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Опашен интервал. (Дано да е последен.)) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | на краката на коня. Казах му, че на момчето това би могло да напомня за неговите собствени движения, когато сдържа желанието си за уриниране, Ханс потвърждава думите ми с това, че по време на разговора у него се появява такава потребност, и той посочва и други значения на «шума, предизвикан от краката». | |
| − | «После отново излизаме пред вратата. Когато минава кола с въглища, той ми казва: «Слушай, въглищарската кола също ме кара да се страхувам.» | + | «После отново излизаме пред вратата. Когато минава кола с въглища, той ми казва: «Слушай, въглищарската кола също ме кара да се страхувам.» |
Аз. «Може би защото и тя е такава голяма като омнибуса?» | Аз. «Може би защото и тя е такава голяма като омнибуса?» | ||
| − | Ханс: «Да, и защото е много натоварена и конете трябва толкова силно да теглят и лесно могат да паднат. Когато колата е празна, аз не се | + | Ханс: «Да, и защото е много натоварена и конете трябва толкова силно да теглят и лесно могат да паднат. Когато колата е празна, аз не се страхувам.» |
Всичко това отговаря на действителността.» | Всичко това отговаря на действителността.» | ||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
нас, преминава в друга област. | нас, преминава в друга област. | ||
| − | * * | + | * * * |
| − | «Прибирам се у дома и беседвам с жена си, която направила някои покупки и ми ги показва. Между тях са и едни дамски жълти панталони. Ханс много ги казва «пфу», хвърля се на земята и започва да | + | «Прибирам се у дома и беседвам с жена си, която направила някои покупки и ми ги показва. Между тях са и едни дамски жълти панталони. Ханс много ги казва «пфу», хвърля се на земята и започва да плюе. Жена ми казва, че той вече няколко пъти прави така, когато виждал панталони. |
Питам го: «Защо казваш «пфу»?» | Питам го: «Защо казваш «пфу»?» | ||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
Ханс: «Заради панталоните.» | Ханс: «Заради панталоните.» | ||
| − | Аз: «Защо? Заради цвета ли, защото са жълти и ти напомнят за <i>wiwi</i> или <i>Lumpf | + | Аз: «Защо? Заради цвета ли, защото са жълти и ти напомнят за <i>wiwi</i> или <i>Lumpf</i>? |
Ханс: <i>«Lumpf</i> не е жълт, той е черен или бял.» | Ханс: <i>«Lumpf</i> не е жълт, той е черен или бял.» | ||
| − | Непосредствено след това: «Слушай, лесно ли се прави <i>Lumpf</i> когато ядеш сирене?» (Бях му казал това веднъж, когато ме попита защо ям сирене.) | + | Непосредствено след това: «Слушай, лесно ли се прави <i>Lumpf</i>, когато ядеш сирене?» (Бях му казал това веднъж, когато ме попита защо ям сирене.) |
Аз: «Да.» | Аз: «Да.» | ||
Текуща версия към 06:19, 17 август 2015
на краката на коня. Казах му, че на момчето това би могло да напомня за неговите собствени движения, когато сдържа желанието си за уриниране, Ханс потвърждава думите ми с това, че по време на разговора у него се появява такава потребност, и той посочва и други значения на «шума, предизвикан от краката».
«После отново излизаме пред вратата. Когато минава кола с въглища, той ми казва: «Слушай, въглищарската кола също ме кара да се страхувам.»
Аз. «Може би защото и тя е такава голяма като омнибуса?»
Ханс: «Да, и защото е много натоварена и конете трябва толкова силно да теглят и лесно могат да паднат. Когато колата е празна, аз не се страхувам.»
Всичко това отговаря на действителността.»
И въпреки това ситуацията е доста неясна. Анализът малко се придвижва напред и аз се страхувам, че положението скоро ще стане скучно за читателите. Но такива тъмни периоди са често явление във всяка психоанализа. Скоро Ханс, напълно неочаквано за нас, преминава в друга област.
- * *
«Прибирам се у дома и беседвам с жена си, която направила някои покупки и ми ги показва. Между тях са и едни дамски жълти панталони. Ханс много ги казва «пфу», хвърля се на земята и започва да плюе. Жена ми казва, че той вече няколко пъти прави така, когато виждал панталони.
Питам го: «Защо казваш «пфу»?»
Ханс: «Заради панталоните.»
Аз: «Защо? Заради цвета ли, защото са жълти и ти напомнят за wiwi или Lumpf?
Ханс: «Lumpf не е жълт, той е черен или бял.»
Непосредствено след това: «Слушай, лесно ли се прави Lumpf, когато ядеш сирене?» (Бях му казал това веднъж, когато ме попита защо ям сирене.)
Аз: «Да.»
