Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/13“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Одобрена)
 
(Не са показани 2 междинни версии от друг потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<b>ла I а</b> личност и заедно с това е напълно несъзнавано. Мислите и чувствата, изтласкани от съзнанието в не-еъшаваното То могат както и преди да влияят върху психическия живот на индивида, като това влияние мс намалява с времето. То може да бъде сравнено със сляп и глух диктатор, чиято власт е неограничена, но който може да господствува само чрез посредници.
+
личност и заедно с това е напълно несъзнавано. Мислите и чувствата, изтласкани от съзнанието в несъзнаваното <i>То</i> могат както и преди да влияят върху психическия живот на индивида, като това влияние не намалява с времето. <i>То</i> може да бъде сравнено със сляп и глух диктатор, чиято власт е неограничена, но който може да господствува само чрез посредници.
  
<i>Аз-ът</i> се развива от Го и за разлика от последното сс намира в постоянен контакт със света. Аз-ът защитава То ка'кто кората защитава дървото, но при това &lt; с храни с енергията на То. Посредством натрупване-1 на опит в паметта Аз-ът избягва опасните дразни-I ели, адаптира се към умереното и най-важното, познавайки света, е способно да го преобразува посредством активната си дейност. В процеса на развитието си Аз-ът постепенно придобива контрол над изискванията на То, като решава дали инстинктивната потребност ще бъде удовлетворена безотложно, или може да бъде оставена за по-подходящо време. Следо-нателно То реагира на потребностите, а Аз-ът — на възможностите. Аз-ът се намира под постоянното въздействие на импулсите, идващи от външната среда и То. Нарастването на тези импулси се съпровожда с чувство на напрегнатост и неудоволствие, а тяхното намаляване — с чувство на удоволствие и релаксация. Аз-ът, казва Фройд, се стреми към удоволствие и се старае да избегне неудоволствието.
+
<i>Аз</i>-ът се развива от <i>То</i> и за разлика от последното се намира в постоянен контакт със света. Аз-ът защитава <i>То</i> както кората защитава дървото, но при това се храни с енергията на <i>То</i>. Посредством натрупването на опит в паметта Аз-ът избягва опасните дразнители, адаптира се към умереното и най-важното, познавайки света, е способно да го преобразува посредством активната си дейност. В процеса на развитието си Аз-ът постепенно придобива контрол над изискванията на <i>То</i>, като решава дали инстинктивната потребност ще бъде удовлетворена безотложно, или може да бъде оставена за по-подходящо време. Следователно <i>То</i> реагира на потребностите, а Аз-ът — на възможностите. Аз-ът се намира под постоянното въздействие на импулсите, идващи от външната среда и <i>То</i>. Нарастването на тези импулси се съпровожда с чувство на напрегнатост и неудоволствие, а тяхното намаляване — с чувство на удоволствие и релаксация. Аз-ът, казва Фройд, се стреми към удоволствие и се старае да избегне неудоволствието.
  
 
<i>Свръх-Азът</i> се развива от Аз-а и функционира като съдия и цензор на неговата дейност и мисли. Той представлява съкровищница на обществените морални нагласи и норми на поведение. Неговите функции са три: съвест, самонаблюдение и формиране на идеали.
 
<i>Свръх-Азът</i> се развива от Аз-а и функционира като съдия и цензор на неговата дейност и мисли. Той представлява съкровищница на обществените морални нагласи и норми на поведение. Неговите функции са три: съвест, самонаблюдение и формиране на идеали.
  
 
В качеството си съвест <i>Свръх-Азът</i> съди, налага ограничения, забранява или разрешава съзнателната дейност. Самонаблюдението възниква от способността на Свръх-Аза независимо да оценява дейността, насочена към удовлетворяване на потребностите. Формирането на идеали е свързано с развитието на самия Свръх-Аз. Понякога Свръх-Азът неправилно се
 
В качеството си съвест <i>Свръх-Азът</i> съди, налага ограничения, забранява или разрешава съзнателната дейност. Самонаблюдението възниква от способността на Свръх-Аза независимо да оценява дейността, насочена към удовлетворяване на потребностите. Формирането на идеали е свързано с развитието на самия Свръх-Аз. Понякога Свръх-Азът неправилно се

Текуща версия към 18:36, 19 декември 2012

Корекцията на страницата е одобрена


личност и заедно с това е напълно несъзнавано. Мислите и чувствата, изтласкани от съзнанието в несъзнаваното То могат както и преди да влияят върху психическия живот на индивида, като това влияние не намалява с времето. То може да бъде сравнено със сляп и глух диктатор, чиято власт е неограничена, но който може да господствува само чрез посредници.

Аз-ът се развива от То и за разлика от последното се намира в постоянен контакт със света. Аз-ът защитава То както кората защитава дървото, но при това се храни с енергията на То. Посредством натрупването на опит в паметта Аз-ът избягва опасните дразнители, адаптира се към умереното и най-важното, познавайки света, е способно да го преобразува посредством активната си дейност. В процеса на развитието си Аз-ът постепенно придобива контрол над изискванията на То, като решава дали инстинктивната потребност ще бъде удовлетворена безотложно, или може да бъде оставена за по-подходящо време. Следователно То реагира на потребностите, а Аз-ът — на възможностите. Аз-ът се намира под постоянното въздействие на импулсите, идващи от външната среда и То. Нарастването на тези импулси се съпровожда с чувство на напрегнатост и неудоволствие, а тяхното намаляване — с чувство на удоволствие и релаксация. Аз-ът, казва Фройд, се стреми към удоволствие и се старае да избегне неудоволствието.

Свръх-Азът се развива от Аз-а и функционира като съдия и цензор на неговата дейност и мисли. Той представлява съкровищница на обществените морални нагласи и норми на поведение. Неговите функции са три: съвест, самонаблюдение и формиране на идеали.

В качеството си съвест Свръх-Азът съди, налага ограничения, забранява или разрешава съзнателната дейност. Самонаблюдението възниква от способността на Свръх-Аза независимо да оценява дейността, насочена към удовлетворяване на потребностите. Формирането на идеали е свързано с развитието на самия Свръх-Аз. Понякога Свръх-Азът неправилно се