личност и заедно с това е напълно несъзнавано. Мислите и чувствата, изтласкани от съзнанието в несъзнаваното То могат както и преди да влияят върху психическия живот на индивида, като това влияние не намалява с времето. То може да бъде сравнено със сляп и глух диктатор, чиято власт е неограничена, но който може да господствува само чрез посредници.
Аз-ът се развива от То и за разлика от последното се намира в постоянен контакт със света. Аз-ът защитава То както кората защитава дървото, но при това се храни с енергията на То. Посредством натрупването на опит в паметта Аз-ът избягва опасните дразнители, адаптира се към умереното и най-важното, познавайки света, е способно да го преобразува посредством активната си дейност. В процеса на развитието си Аз-ът постепенно придобива контрол над изискванията на То, като решава дали инстинктивната потребност ще бъде удовлетворена безотложно, или може да бъде оставена за по-подходящо време. Следователно То реагира на потребностите, а Аз-ът — на възможностите. Аз-ът се намира под постоянното въздействие на импулсите, идващи от външната среда и То. Нарастването на тези импулси се съпровожда с чувство на напрегнатост и неудоволствие, а тяхното намаляване — с чувство на удоволствие и релаксация. Аз-ът, казва Фройд, се стреми към удоволствие и се старае да избегне неудоволствието.
Свръх-Азът се развива от Аз-а и функционира като съдия и цензор на неговата дейност и мисли. Той представлява съкровищница на обществените морални нагласи и норми на поведение. Неговите функции са три: съвест, самонаблюдение и формиране на идеали.
В качеството си съвест Свръх-Азът съди, налага ограничения, забранява или разрешава съзнателната дейност. Самонаблюдението възниква от способността на Свръх-Аза независимо да оценява дейността, насочена към удовлетворяване на потребностите. Формирането на идеали е свързано с развитието на самия Свръх-Аз. Понякога Свръх-Азът неправилно се
