Page:RBE Tom9.djvu/59

МАЗНЯ СЕ, -иш се, несв., непрех. Разг. Пренебр. Държа се престорено любезно, раболепно, угоднически; подмазвам се, угоднича, раболеп-нича, лицемернича, докарвам се. Този лекар, един кариерист и егоист, се мазнеше пред властниците, за да не го уволнят. Г. Карасла-вов, Избр. съч. VI, 317. Щом взех да се мазня, усетих, че Гробарят омекна. Обичаше той да го слушат и да му се умилкват, па ако ще би и фалшиво. Б. Райнов, ЧЪ, 164. Ами вие, гърчу-лята, какви сте?.. Мазни като гюзлемепю..

— Пфу?... знаете само да се кокорите, да се мазните и да лъжете. Сг. Чилингиров, ПЖ, 51.

О Отпред мазни, отзад (отдире) катран маже. Диал. За човек — който е лицемерен, който се държи любезно и угоднически към някого, а в същото време тайно се старае да му навреди, да му напакости. Остана [Иго] сирак на дванадесетата си година;.., опеку-ни и настойници — всичките до един изед-ници и доландърджии — отпреде му се мазнят, отдире му мажат катран. М. Георгиев, Избр. разк., 111.

МАЗОЛ м. Удебелено и затвърдено образувание по кожата, най-често на ръцете или краката, обикн. предизвикано от триене, притискане и др. Караколювчето съсредоточено чегърташе един мазол на голямата си, твърда като копито длан. Ем. Ма-нов, ДСР, 228. За двадесет години мъничкото ревливо дете става момък. Ръцете му се покриват с мазоли, сърцето набъбва от болки и радости. Б. Йосифова, БЧМ, 85. Дедо Дичо възвиси по-яко глас и подзе: .. Нечем я да ти се покрият ръцете с мазоли от работа. М. Георгиев, Избр. разк., 68. Тъканната течност изпълва различните мазоли, мехурите при изгаряне и други. Анат. VIII кл, 81. Не може да обуе нови обувки, защото има мазоли на краката.

О Езика ми хвана мазоли; мазоли ми излязоха на устата. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Разг. Омръзна ми, дотегна ми (употребява се, когато непрекъснато се повтаря или дълго се говори за едно и също нещо). Настъпвам / настъпя по мазола някого. Разг. Засягам някого на най-чувствителното му място с думите или постъпките си.

— Как си могъл да допуснеш, че работниците ще приемат да ги черпиш за Хитлер? —.. — Така ти си ги настъпил здравата по мазола. Като че ли не знаеш, че повечето от тях са червени. .Д. Ангелов, ЖС, 98. Хваща ми / хване ми задника мазоли. Разг. Не ставам от мястото си, работя седнал на едно място дълго време.

— От рус. мозоль.

МАЗОЛЕК, мн. няма, м. Специален мехлем за лекуване на мазоли. В аптеката нямаше мазолек.

МАЗОЛЕСТ, -а, о, мн. -и, прил. Обикн. за ръка (длан, пръсти) или крак (ходило, пръсти) — който е с мазоли. Моканина седна до него и видя как дебелите му мазолес-ти пръсти трепереха. Й. Йовков, ВАХ, 111 .Не се чувашу ни глас, ни шепот, безшумно стъпваха в топлия прах босите, ма-золести нозе. Робите отиваха да отнемат от грабителя своя хляб. Д. Талев, И, 26. Ръцете на непознатия бяха загрубели, ма-золести, но погледът му издаваше достойнството на образован човек. Д. Димов, Т, 35. Работниците понякога спираха вагонетките, за да си починат и обършат челата си с опакото на мазолестите си, силни ръце. Д. Спространов, С, 140.

МАЗОХИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м.

1. Мед. Полово извращение, при което половата възбуда се предизвиква само след телесно измъчване, предизвикано от партньора.

2. Прен. Книж. Желание, стремеж да предизвикам болка, страдание, мъка, обикн. у себе си. Те [келнерите] носят у себе си един своеобразен мазохизъм и просто умират за това да бъдат обсипвани с авторитетни нареждания и капризни желания. Б. Райнов, НН, 263.

— От нем. собств.

МАЗОХЙСГ м. 1. Мед. Лице, което страда от мазохизъм, което е болно от мазохизъм.

2. Прен. Книж. Човек, който се самоизмъчва, който умишлено си причинява болка. През всичкото време си говорехме какъв бич е алкохолът и какви мазохисти сме ние и как се израждаме като индивиди и оглупяваме и губим златни години, които другите използуват за творчество. М. Иванов, ТЛ, 25. — Поиска цигара! —.. — Седна на ковчега си, запали... А после стана сам и се качи на стола под бесилката. — Мазохист! — убедително каза Златева. — Обзело го е някакво такова, знаете, болезнено чувство за самоунищожение... X. Русев, ПС, 116.

МАЗОХИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е присъщ на мазохист; мазохистки. Боян беше седнал на тази маса с мазохистичното очакване да се занимават журналистите само с него, а те се занимаваха само със себе си. Т. Монов, СЧ,

129. Мазохистично удоволствие.

МАЗОХИСТЙЧНО. нареч. Книж. По мазохистичен начин. Бокенхаймер .. не искаше да бяга. Наслаждаваше им се [на страданията] и мазохистично ги удължаваше. Л. Дилов, МСПА, 22-23.

МАЗОХЙСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Мазохистичен.

МАЗОХЙСТКИ. Книж. Нареч. от прил. мазохистки; мазохистично.

МАЗУЛ м. Остар. и диал. Специално пригодено място, обикн. в стръмни планински места, за спущане на трупи. Материалите по равните места извличаха на синджир, а дето не ги ловеше "копитото ", спускаха ги низ доловете. Мазули им викаха. Що гора смъкна търговецът по тия мазули

— един господ знае. Н. Хайтов,ПП, 47.