Page:RBE Tom9.djvu/543

МЛАДЕЖКИ 543 МЛАДЕНЧЕСКИ

глави като знаме / широка и горда се вей песента. Бл. Димитрова, Л, 100. Грей широкият градски площад. / В него с музика, с песни минава / физкултурен младежки парад. Н. Фурнаджиев, СП, 55.

МЛАДЕЖКИ. Нареч. от прил. младежки; по начин, присъщ на младеж или на младежта. Аз му [на дядо Паскал] се радвах, като го гледах как младежки стои пред тезгяха, върти се на всички страни. Г. Белев, КВА, 282. Клавдия се размърда и стана.. — Да се сбогуваме, Спасик. Той стисна ръката й бодро, младежки. Д. Добревски, БКН,

157. Той беше снажен човек, около петде-сетгодишен, облечен хубаво, но някак младежки, както се обличат старите ергени. Върху ревера на сакото му червенееше ка-рамфилче. Ем. Станев, Ик III, 45. Той [Евгени Милев] искаше да я предизвести по някакъв начин за заминаването си. Разбира се, всичко това му се виждаше младежки глупаво. Д. Ангелов, ЖС, 195.

О По младежки. По начин като млад човек, като младеж. Само зениците му продължаваха да бляскат закачливо и по младежки. Б. Несторов, АР, 127. Сърцето му [на Герган] биеше и се радваше съвсем по младежки. К. Калчев, ЖП, )32.

МЛАДЕНЕЦ, мн. -нцй, м. 1. Книж. Малко детенце, обикн. момче; новородено, мъжка рожба, бебе. Майки протягаха отдалеко своите младенци, които я [княгиня София] гледаха с изумени очи или се дърпаха назад, уплашени от конете. Ст. Загорчи-нов, ЛСС, 83. Ще се построи в Изложението една селска къща,.., през стаята окачена люлка с вечно плачущ младенец. Ал. Константинов, Съч. I, 233. Край синора на златокласа нива, / под дребничка шумата трънка-слива, / цедилка стара излек се люлее, / а в нея кротко младенец почива. К. Христов, KP, 31. Като гост от никого не-викан / и на чуждо щастие крадец — / гледам как невеста младолика / кърми своя хубав младенец. Сл. Красински, 30, 15. Ханд-жарът и правата сабя са членове на тялото им [на черкезите] и младенецът наченва да ги употребява преди да прохортува. Т. Шишков, ТС, 22. // Разш. Дете до 7-8 годиш-на възраст. — Какво, учителю, как се поми-нувате с младенците? Ив. Вазов, Съч. VIII,

141. Человек ся казува младенец, доде стане на седъм години. П. Р. Славейков, ПЧ, 61.

2. Само ед. член. Църк. Иконописният образ на Исус Христос в детска възраст, обикн. с Богородица. Иконата е Богородични,.. — в средата, в правоъгълно поле е изписан ликът на Богородица с младенеца в ръце. Отеч., 1977, кн. 10, 44. Над нея се навеждаше остарялата икона на божата майка, която стискаше в прегръдките си младенеца и ронеше от чистите си големи очи едри сълзи. Елин Пелин, Съч. III, 119. Над леглото, върху олющената стена висеше мадоната с младенеца. ВН, 1960, бр. 2667, 4.

3. Диал. Момък, ерген. — Ний си калина дадохме, /../ако ми вяра не хващаш, / ела у дома да видиш. / Стоян на врата надникна / и Борянка съгледа, / как е Борянка стъкмена / помежду двама младенци, / младенци, още ябанци. Нар. пес., СбВСг, 765. Донка тъмни-черю думаше: / Тъмничерю ле, байно ле, / деня ми е усилно и не е, /но ноще ми е много усилно, /кога засвирят момците, /момците и младенците. Нар. пес., Христом. ВВII, 225.

4. Диал. Само мн. Младоженци. Когато във венчането свещеникът води младоженците до три пъти около средстоящето на стол Евангелие,.., тога кумовото момче,.., следва подир младенците отзад. СбНУКШ ч. III, 71. Проговори кума и старокя: /

— Такум бога, сирота влайинко, / я водете два млада младенци, / водете ги у ладно одайче. Нар. пес., СбНУ IX, 23. Завели ги / во черковата / да вянчават / мома Бяла, / святците са продумали: / — Я питайте / младенците / да не бъдат / някак нящо / по-родица? Нар. пес., СбНУ V, 16.

5. Диал. Само мн. Празникът Свети 40 мъченици, който се празнува на 9 март. Един път — помня го като сега — дошъл [бае Ми-тар] сам в градината ни на едни Младенци, по-рязал асмата, що беше въз стената до бабини Тацини. М. Георгиев, Избр. разк., 100.

О Като мекия сняг по Младенци, топя се. Диал. Много бързо, лесно (топя се). Доброто злато не ръждее, доброто сърце не пати. И да пати, патилото не го яде, не трае, то се топи като мекия снег по младенци. М. Георгиев, Избр. разк., 84. Като младенец, спя. Разг. Спокойно, дълбоко (спя). — Как спахте, господин Евгени?

— Като младенец — рече Евгени. Д. Ангелов, ЖС, 9. Като младенец, се наспивам. Разг. Много добре (се наспивам). Постлаха му мека постеля, легна, наспа се Манаси като младенец. СбХ, 40.

МЛАДЕНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от младенец (в 1 знач.); бебе, бебенце. Най-много пакост правят пръчките, които ся намират по корсетите, зачтото все на едно място стягат, та стискат най-много корема и младенчето у корема. И. Груев, КН 7 (превод), 9. Когато посетителки или посетители дойдат в къща, където се е родило мла-денче, поздравяват домакина или домашните с овие речи: „Честито ви младенче“ и пр. СБНУКШ ч. III, 20. Обрязанието ся свършвало в осмия ден след рождението. В тоя ден давали са име на новороденото младенче. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 187.

МЛАДЕНЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е свойствен, присъщ на младенец (в 1 знач.), на малко дете; детски. Най-после умората надви тревогата му, той [Ванко] легна отново и заспа здрав младенчески сън. М. Грубешлиева, ПИУ, 13. Ако разгледаме младенческия им и детински възраст, ще намерим, че момичетата запознават предметите първи и по-разсъдително. Ступ, 1875,