Page:RBE Tom9.djvu/538
МИШОВКА 538 МИШЧЕНЦЕ
прах и мишовина. Д. Талев, ПК, 261.
МИШОВКА ж. Бот. 1. Род едногодишни или многогодишни тревисти растения от семейство карамфилови. Мтпагба. Мишов-ката е представена у нас от 19 вида.
2. Със съгл. опред. Название на всеки отделен вид от този род. Значителен брой видове от наши високопланински растения се срещат само на Балканския п-в (..) или дори само в нашата страна (български ендемити). Такива са например най-широко разпространеният из нашите планини синъоцъфтящ минзухар,.., българска мииювка, каменоломкова мишовка, рилска мишовка, рилска жълтица и др. М. Воденичаров и др., ЕБ, 78-79.
МИШОК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Мъжка мишка. Веднъж мишките се събрали да умуват как да стане тъй, че да не влизат повече в капана. Взел думата най-старият мишок, що бил най-мъдър. Хр. Пелитев, АЧ, 40. И като се изкачил на една къртичина, старият плъх почнал да цвърти. Тогава от всички страни захванали да пристигат плъхове, мишки, мишоци и мишлета
— милиони на брой. А. Каралийчев, ТР, 138.
2. Разш. Разг. Голяма, едра мишка. Изпод пролазилите по земята корени на дъба се промъкна кадифена мишка. И тя ме гледа с черните си топчести очички. Бяга да се крие в дупката си — не подозира колко ми се харесва тоя мишок! П. Славински, ПЩ, 264. След това току се показа един голям мишок, който се провеси от тавана. У, 1871, бр. 1, 365. Майка ме дава за бакалин, я бакалин некю: / бакалин йе като мишок, от брашно, на брашно. Нар. пес., СбНУ ХЬУШ, 96.
Прен. За изразяване на гальовност или пре-небрежителност при обръщение (обикн. към момче). — Стой!... Ти бе, мишок — крещи фелдфебелът на малкия барабанчик.
— Защо не чакаш! Д. Калфов, ПЮН, 80. Хайде бе, мишок, къде ходиш, не съм те виждал. Ела вуйчо да те види.
МИШЦА ж. Обикн. мн. 1. Книж. Поет. Ръце. Ний видяхме, че ако можем и ако трябва да се надяваме още, то можем и трябва да се надяваме само на себе си, само на своите гърди и мишци, само на своята воля и сила. Д. Талев, И, 396. Ний нямаме друго богатство освен нашите жилави мишци, които творят живота. К. Константинов, ПЗ, 137-138. Чеда на родните долини, / герои в ниви, поля бранни — /железни мишци бог дари ни, / юмруци — чукове сто-манни. Ц. Церковски, Съч. II, 67. В студените бездни слезни, / където тела полуголи / се гърчат край черни стени; /де опват се мишци железни / и техния удар звъни. Хр. Смирненс-ки, Съч. I, 145. И всичко, що творим със мишци, ум и воля, / ще бъде наша радост и наше тържество! Д. Полянов, Избр. ст, 22.
2. Диал. Мишница (в 1 и 2 знач.). Запретнала е [Яна] ръкави чак до мишци. К. Петка-нов, СВ, 69. С бохчичката под мишца, че през долната порта — озърташ се като изтърван заек и тичаш у даскал Димитра. П. Тодоров, Събр. пр II, 405. Първият, който нагази, беше Кортес,.., и при всичко, че водата стигна до мишците им, преминаха бла-гополучно на отсрещния бряг. П. Кисимов, ОА II (превод), 126. Разлютените .. мъчители,.., туряле им [на затворниците], вадени от вряла вода яйца под мишците на голо и ги на-силвале да търпят. НБ, 1876, бр. 28,110.
3. Остар. Мускули, мишници. Само мишците на едрото му лице нервно затрепераха. Ив. Вазов, Съч. X, 99. Личеше, че като облече с мишци здравите си кости, ще стане хубаво скроен и силен мъж. А. Дончев, СВС, 81. Сички вещества, из които са състояли мишците (мускулите) на животните, наричаме месо. Ступ, 1875, бр. 6, 45. Много породи риби имат в себе си мехур,.. Като го скратяват и разширочават с мишците си, те могат, както картезианския водолаз, да изменяват обема на изместената вода според нуждата. И. Гюзел&в, РФ, 86. • Обр. Българийо, ти цяла си напън нечовешки, / дух, нерви, мишци, огън — настръхнал Серафим. Ив. Вазов, Съч V, 8.
О Надигам / надигна (повдигам / повдигна) мишците на някого. Диал. Моля или каня някого многократно, като по този начин му давам възможност да се възгордява от това, че е търсен или желан. Какво толкоз го молиш? Само му надигаш мишците. Напрягам / напрегна мишци. Полагам големи усилия да направя нещо, да извърша някаква работа. Днес всеки е запретнал ръкави, напрегнал мишци, строи заводи, фабрики и язовири. М. Марчевски, П, 237. Всички напрегнаха мишци, размахваха кирки и лопати, товареха и изпращаха вагонетка след вагонетка на повърхността. Ив. Мартинов, М, 123. Стягам / стегна мишци; стягам / стегна мишците си. Заемам се усърдно с някаква работа, мобилизирам се за работа. — Засега ще се задоволим само с това, че съюзниците заедно с нас агитират против фашизма. Колкото повече ги привлечем към действие, толкова по-добре. Но да не забравяме: всичко ще се изнесе на нашите плещи! Да стягаме мишците си. X. Русев, ПС, 144.
— Друга (диал.) форма: м $-с ц а. 4 (
МИШЧЕ, -та, ср. Умал. от мишка1; мише, мишенце, мишле, мишленце, мишченце, миш-чица. После дълго време рови [лисицата] под едни вършини, отдето измъкна мишче. Ем. Станев, ПЕГ, 39. Тези мишчета при раждането си са слепи и голички. Ч, 1875, бр. 1,37. Прен. Гальов. За изразяване на нежност (обикн. при обръщение) към дете, любима и под. Хайде, мишче, не се сърди, кажи какво искаш
МЙШЧЕНЦЕ, -а, ср. Умал. от мишка1; мише, мишенце, мишле, мишленце, мишче, мишчица. Едно малко мишченце видяло една котка. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 43. Вкъщи има мишченце, то си гризе сиренце. / А от
