Page:RBE Tom4.djvu/945

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


2. Прен. Индив. Безплътен, безтелесен; ефирен. Месеци наред ние бяхме ощастливени от прекрасни етерни утрини, когато небето разкриваше всичката си прелест, дарявайки земята с обилна роса. М. Арнаудов, Г, 114.

ЕТЕРЕН2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Хим. Който се отнася до етер2. Всички знаем, че като капнем малко етер върху ръката си, усещаме силно охлаждане — отнема се топлината от кожата и етерните капки много бързо се изпаряват. Физ. X кл, 1951, 79. Нагряването на етерната пара и увеличаването на налягането й показват, че става промяна в енергията на молекулите на етера. Физ. IX кл, 1965, 184.

Етерно масло. Остар. Хим. Етерично масло. Кристалният въздух е изпълнен с благоуханните изпарения на напоените с етерни масла растения и цветя. Пр, 1952, кн. 6, 38. Иречек бърза да отговори, че не е запознат с фабрикантите на етерни масла, понеже занятията му са съвсем от други род. Ал. Константинов, БГ, 41.

ЕТЕРИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.

1. За вещество — който е маслоподобен, силно летлив, обикн. ароматен, добиван от цветовете, листата, стеблата, кората или корените на някои растения или чрез химически синтез на етери и има приложение в хранителновкусовата, парфюмерийната и фармацевтичната промишленост. Лимонов етеричен екстрат. Палмов етеричен концентрат. Етерични есенции.

2. За растение — който съдържа в листата, стеблата, плодовете или цветовете си вещества, специални аромтни масла, употребявани в парфюмерийната, хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост. Специфичните условия на климата заедно с почвите и производственият опит на населението правят района основен производител на маслодайната роза и други маслодайни етерични култури. Геогр. X кл, 148. Измъчван от жаркото степно слънце, едва ли не задушен от силния мирис на етеричните маслодайни растения,., той реши да направи една проба. Б. Балевски, СП, 24.

Етерично масло. Хим. Приятно миришеща силно летлива течност, която се добива от цветовете, листата, плодовете, стеблата или корените на някои растения, употребявана в парфюмерийната, хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост. При заболявания на дихателните пътища се прилагат и цяла редица растения, чието действие се дължи на съдържащи се в тях етерични масла. А. Бойчинов, ПХ, 35. Чаят укрепва жизнените функции на организма.. Освен това чаят съдържа витамин С и етерични масла, които му придават приятен аромат. Н. Сотиров, СК, 24.

ЕТЕРНЙТ, мн. няма, м. Спец. Огнеупорен и водонепропусклив, здрав и твърд, пресован строителен материал, получен от циментова маса с прибавка на азбест, от който се правят различни видове строителни елементи, тръби, покривни плочи и др.; азбестоцимент. В практиката често се използуват тръбопроводи от дърво, етернит, каучук. И. Ганчев, X, 105.

— Фр. etemite.

ЕТЕРНИТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец.

1. Който е направен от етернит. Тръбите на външния водопровод и разпределителната мрежа могат да бъдат стоманени, чугунени или азбестоциментови (етернитови). Т. Горанов и др., ПА, 333. Строи се без тухли, с нов тип панели. Стените се изграждат от два реда етернитови елементи. РД, 1981, бр. 67, 1. За покриви се използуват гладки етернитови плочи или плочи с въл-нообразно сечение. Вл. Брънеков и др., СД, 109. Дамев знаеше, че управителният съвет няма да откаже пари, нито за етернитови тръби, нито за допълнителна работа. М. Грубешлиева, ГР, 153. Етернитови изделия.

2. Който е свързан с получаването на етернит. Етернитово производство.

ЕТЕРООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Който наподобява, прилича на етер1; въздушен, лек, ефирен.

ЕТИК, мн. -ци, м. Рядко. Специалист по етика.

ЕТИКА, мн. няма, ж. 1. Филос. Наука за нравствеността и морала, за техните принципи и норми, и за ролята им в обществения и личния живот на човека. Но той,.., напуща почвата на изкуството и минава на почвата на морала, напуща естетиката и минава в етиката. II Тази наука като учебен предмет. Той въведе в горните класове и руския и френския езици,.., въведе астрономия, въведе етика, въведе метафизика! Ив. Вазов, Съч. X, 156. В тая последната [филологическа гимназия] се преподавало предимно на старо-елински, като се обучавали учениците в етика, логика и метафизика, в свръзка с четенето на Аристотела, Платона и Евклида. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 630.

2. Учебник по този предмет.

3. Система от нравствени правила и норми, произтичащи от общоприета ценностна система за добро и зло, която определя поведението на отделна личност или на цяла обществена група и под.; морал. Те [народните представители] държеха необуздани речи,.., заканваха се люто, но тежките изпитания на миналото бяха създали у тях една революционна етика, за която българската кръв беше скъпа. А. Каралийчев, ПГ, 202. Солидарността с преследваните е най-вис-шият израз на човешката етика. Б. Бала-банов, Избр. п II, 43. — Тоя Папукчиев ми е крайно антипатичен. — .., такъв човек може само антипатия да буди. Лишен е от