Page:RBE Tom4.djvu/818

получена при изследване на мозък с енце-фалограф.

ЕЛЕКТРОЕНЦЕФАЛОГРАФСКИ, -а,

-о, мн. -и, прил. Мед. Който се отнася до електроенцефалография. С оглед да се открият промени в централната нервна система, правени са електроенцефалографски изследвания. Л. Томов и др., СВВМ, 20.

ЕЛЕКТРОЕРОЗЙЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни. Техн. Прил. от електроерозия. Елек-троерозийна уредба. Електроерозиен метод.

ЕЛЕКТРОЕРОЗИЯ, мн. няма, ж. Техн. Обработване на метали, основано на топ-линното действие на електрически ток, който им придава определена форма, размер и др., чрез краткотрайни импулси между елкт-рода-инструмент и изделието. При материалите, които представляват добри проводници на електрически ток, може да се прилага успешно електроерозията. М. Ганева, ГМ (превод), 79. Електроерозията се използува за обработка на матрици, щанци, за пробиване дупки, рязане на метални пръти, направа на калибри за изтегляне на жици,.., за точене на инструменти и др. РД, 1950, бр. 173, 3.

ЕЛЕКТРОЖЕН м. Техн. Електрически уред за спояване и заваряване на метали чрез електрическа дъга. Крайщата на сгънатата стомана се заваряват на оксижен или електрожен. П. Цветков и др., ТОП, 133. Свистят електрожени и спойват железа и тръби. РД, 1961, бр. 290, 2. Скарла-тов е свикнал да строи. Свистенето на електрожените, грохотът на крановете — това е неговият свят. РД, 1960, бр. 259, 2.

— От фр. ёюсЬодёпе 'който поражда, създава електричество'.

ЕЛЕКТРОЖЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Техн. Прил. от електрожен; електроженов. Електрическата заварка се разделя на две: електродъгова (електроженна) и контактна. Ст. Михайлов и др., ГМ, 8. Той [Давид-ко] надяна електроженната маска на главата си. Сложи електродите под лявата мишница. Взе кабела с ръкохватката и изчезна в отвора на големия бункер. НМ, 1963, бр. 303, 1. Вървяхме още петнайсетина минути из строежа през святкащи електро-женни огньове. Ст. Стратиев, ПП, 67. Елек-троженен генератор. Електроженна бригада. Електроженна работилница. Специалисти по електроженни заварки.

ЕЛЕКТРОЖЕНЙСТ м. Работник, специалист, който работи с електрожен; елект-розаварчик. Зяпа повече от час в ремонтната работилница, където един електро-женист разпалваше ослепително бяло сияние над една релса. Т. Монов, СН, 88. При пускане на апарата в действие ток протича по двата проводника и там, където електроженистът започне бързо да допира и отнема електрода, в точките на допирането се получава волтова дъга с ослепителен блясък и много висока температура. Ст. Михайлов и др., ГМ, 343. Четиридесетгодишният Миле Петрунов, известен елек-троженист,.., слизаше от горния край на градчето Н. по посока на площада. Д. Бегунов, ЧОД, 33. Електроженистите, които пиеха боза на масата, се засмяха. Ст. Стратиев, ПП, 100.

ЕЛЕКТРОЖЕНЙСТКА ж. Жена елект-роженист. Жената може да работи успешно и до придобие висока квалификация като арматуристка (..), кранистка,.., оксиже-нистка и електроженистка. ЖД, 1967, кн. 7,4.

ЕЛЕКТРОЖЁНОВ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от електрожен; електроженен. Електроженов апарат. Електроженова маска.

ЕЛЕКТРОЗАВАРКА ж. Спец. Електрическа заварка. Не са единични случаите в редица централи, където фланцовите съединения са заменени с електрозаварка на отделинте тръби, благодарение на което се постига намаляване броя на авариите в паропроводите. Я. Якимов, Т, 264. Електрозаварка на монтирани панели.

ЕЛЕКТРОЗАВАРЧИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Електроженист. Всеки път, когато човек идва на мястото на строежа, бива поразен от бързия растеж на университетското здание. Електрозаварчиците вече работят на 26-я етаж. РД, 1950, бр. 262, 2.

ЕЛЕКТРОЗАВАРЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до електрозаварка. Досега повечето от електрозаваръчните работи по вагоните се извършват в депата. ВН, 1959, бр. 2516, 2. Електрозаваръчна конструкция. Електрозаваръчен цех.

ЕЛЕКТРОЗАГРЯВАНЕ, мн. няма, ср. Техн. Нагряване чрез пряко превръщане на електрическата енергия в топлинна (със съпротивление, волтова дъга или индукция). Допуска се също и прилагане на електроза-гряване на част от зидарията над гредата на височина, не по-малка от 1/2 от отвора на гредата. Ив. Бончев, ЗК, 260. Електро-загряване на водата в турбината.

ЕЛЕКТРОЗАДВЙЖВАНЕ, мн. -ия, ср. Техн. Задвижване с помощта на електрически механизъм. Многомоторно електроза-движване. Специалист по електрозадвиж-ване в текстилната промишленост. Автоматично управление на елктрозадвижване-то.

ЕЛЕКТРОЗАПАЛВАНЕ ср. Техн. Процес на запалване, възпламеняване на гориво, газ, горивна смес и под., в горивна камера, пещ или друго промишлено съоръжение, апарат или двигател, при който се из