Page:RBE Tom4.djvu/685
ЕДИ-ГДЕ. Вж. еди-де.
ЕДИ-ДЕ (СИ) и еди-где (си) неопр. нареч. Разг. Еди-къде. А тамо, и с игли и с гвоздеи вдълбани, / цял ред, цял поменик, все славни имена — /и отбелязано до всяко отстрана: / тоз еди-де убит., а онзи на бесило / издъхнал. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 95. Секи ден ще са разчуе, че еди-де си и еди-кого обрале или у биле. НБ, 1876, бр. 24, 95.
ЕДИ-КАК (СИ) неопред. нареч. Разг. В преразказано или цитирано съобщение — за неопределено посочване на начина на извършване на нещо, който начин предварително е бил назован конкретно или се подразбира; така и така. Така тъкмя и ние с Тошо да направим: ще си разделим пд-нап-ред каквото ни се пада,.., па ще си направим един сговор пред хора — ето е, аз толкова внося това и това е мое, каквото спечелим, еди-как ще си го делим — и тогава ще подкачим работата. Т. Влайков, Д, 1891, кн. 3,
121. — Не ме гледай, че ми викат еди-как си. Ив. Вазов, Съч. XXV, 20-21.
ЕДИ-КАКВО (СИ) ср., неопр. местоим. Разг. В преразказано или цитирано съобщение — за неопределено посочване на нещо, което предварително е било назовано конкретно или се подразбира; еди-що (си), това и това. — Насъбраха и свидетели — разни пройдохи и пияници ме видели, че съм била еди-къде си, че съм приказвала еди-какво си, че съм вършила туй и туй. Г. Карасла-вов, Избр. съч. II, 93. Заранта рано единът стая и си отива с дюлгерете, другият пък, ако му речеш, че еди-какво си трябва да свърши, каже ти, че на еди-кой си бил дал дума да му работи и не можел да му разтуря хатъра. Т. Влайков, Съч. II, 82. „Това не харесва нашата учителка“ — казвах на майка си. Или пък — учителката ни заръча да направим еди-какво си. Кр. Григоров, ОНУ, 39.
ЕДИ-КАКЪВ (СИ), еди-каква (си), еди-какво (си), мн. еди-какви (си) неопр. местоим. Разг. В преразказано или цитирано съобщение — за неопределено посочване на признак, който предварително е бил назован конкретно или се подразбира; такъв и такъв. Коритаров му поръчваше с глас, който не търпи отлагане, че иска бай Динко да му изреже ламарина в еди-каква си форма и да му даде тел и клещи, за да направи „бомби“. X. Русев, ПЗ, 250-251. Когато някой каже: аз мисля, че жената трябва да бъде еди-каква, той казва само каква би желал да бъде неговата жена. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 285. — Да пишеш тая неделя, еди-какво, — казва владиката. — Добре, — отговаря билярчето, като се покланя ниско, — ще пиша. НБ, 1876, бр. 51-52, 200.
ЕДИ-КОГА (СИ) неопр. нареч. Разг. В преразказано или цитирано съобщение — за неопределено посочване на време, когато се извършва нещо, което време предварително е било назовано конкретно или се подразбира; тогава и тогава. Бяха времена,.., когато съществуването на Беседата [Славянска беседа] висеше на косъм и когато някои дружества, вместо да я подкрепят, оказваха й най-грубо незачитание и оскърбяваха достолепието й, като печатаха обявления по вестниците,.., че еди-кога си ще дават бал, или ще имат събрание в Беседата. Ал. Константинов, Съч. I, 74.
ЕДИ-КОЙ (СИ), еди-коя (си), еди-кое (си), мн. еди-кои (си), вин. еди-кого (си), дат. еди-кому (си) (само за лица от м. р. в 1 знач.), неопр. местоим. Разг. 1. Вместо същ. В преразказано или цитирано съобщение — за неопределено посочване на лице, което предварително е било назовано конкретно или се подразбира; този и този, тоя и тоя. Заранта рано единът стая и си отива с дюлгерите, другият пък,.., каже ти, че на еди-кой си бил дал дума да му работи и не можел да му разтуря хатъра. Т. Влайков, Съч. II, 82. — И ето, минали години, пътувал той с влака и току една грозна тлъста бабушкера му се обажда. Тъй и тъй, каже, не ме ли познавате, аз съм, каже, еди-коя си. Щял да припадне човекът от изненада и от страх. Бре, та тази ли е красавицата, за която бил пощурял да се жени!... Г. Караславов, Избр. съч. II, 88. Дери-беев. —Какви новини да туря там? Бръчков. — Тури, че еди-кого си заклали, че еди-кому си обезчестили турци дъщерята. Ив. Вазов, Съч. VIII, 73. Аз казах на Ос-ман ага, че съм син на еди-кого си. 3. Стоянов, ЗБВ III, 221.
2. Вместо прил. За неопределено посочване на лице или предмет, които предварително са били назовани конкретно или се подразбират; този и този, тоя и тоя. Бае Марин често си сваляше капелата да поздравява ту тоя, ту оня и често ми казваше откак поотминем: еди-кой си адвокат или еди-кой си доктор — известен политически деятел. Т. Влайков, Съч. II, 47. И си казваш: „Хубаво написано,.., ама защо все пак не си го каже направо, че тъй и тъй, разправя се за еди-кой си министър, водач или владика, ами седнал да го усуква с разни вълци, бухали и магарета!“ Г. Караславов, Избр. съч. II, 398. Веднага си купих билет, заврях се в дъното на салона и цели два часа наблюдавах усилията на главния герой да превърне жена си, леди еди-коя си, в шизофреничка, за да стане собственик на имуществата й. Др. Асенов, СВ, 42. Можеш да вярваш, ако ти каже някой, че планина ся преместила, но недей вярва, ако ти каже някой, че еди-кой человек си променил сърцето. А. Начев, ПЖЧ (превод), 16. Като се срещат с тогоз, с оногоз,.. научават се, че в еди-кое си консулато има един българин. Ал. Константинов, Съч. I, 284-285.
