Page:RBE Tom3.djvu/92

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


те на геофизиката е изследването на йоно-сферата.

ГЕОФИЗЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от геофизика и от геофизик; геофизически. Геофизични изследвания. Геофизичен институт. Геофизична година.

ГЕОФИЗЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геофизичен. Геофизическо проучване. Геофизическа обсерватория. Геофизическа ракета.

ГЕОФИЗЙЧКА ж. Жена геофизик.

ГЕОХИМИК, мн. -ци, м. Учен, специалист по геохимия.

ГЕОХИМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от геохимия и от геохимик; геохими-чески. Тогава [преди появата на организми] водата под въздействието на високите температури се е изпарявала от повърхността на океана, .. , кондензирала се е и отново превръщала в течност. Този кръговрат е много прост и се извършва и днес. Нарича се геохимичен. Биол. IX кл, 1981, 57. За да се установи какви елементи влизат в състава на земната кора, са били извършени редица геохимични изследвания. Р. Христов и др., Г, 21. Геохимичен метод. Геохимичен процес.

ГЕОХИМЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геохимичен. Повечето от известните минерали са на твърде солидна възраст, която се определя на десетки, а понякога и на стотици милиони години. Тези минерали са се родили в резултат на сложен геохими-чески процес. ВН, 1961, бр. 3060, 4. Геохи-мическа класификация на елементите.

ГЕОХИМЙЧКА ж. Жена геохимик.

ГЕОХЙМИЯ, мн. няма, ж. Наука за химическия състав на Земята и за разпространението, разпределението и образуването на химическите елементи и техните съединения в нея. Геохимията се занимава с изучаването на химичните елементи в минералите, но обръща повече внимание на съответните термодинамични и физикохимични условия, при които става тяхното образуване. Ст. Бошев и др., ГГ, 4.

ГЕОХРОНОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Дял от геологията, който изучава историческата последователност в развитието на земната кора, скалите и организмите и прави перио-дизация на това развитие.

ГЕОЦЕНТРЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Астрон. Господстващо в древността и средновековието ненаучно схващане, според което Земята е неподвижна и се намира в центъра на Вселената, а Слънцето и другите небесни тела се движат около нея. С онези, които се осмеляваха да се съмняват в истинността на геоцентризма, „светатаинквизиция се разправяше жестоко. ВН, 1960, бр. 2642, 4.

ГЕОЦЕНТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Астрон. 1. Който се отнася до неправилната представа за Земята като център на света и на небесните движения; геоцентри-чески. Геоцентричната система е описана подробно от древния гръцки учен Птоло-мей. Физ. VIII кл, 1980, 184.

2. Който се определя по отношение на центъра на Земята; геоцентрически. Геоцен-трична небесна сфера. Геоцентрични координати. Геоцентричен радиус.

ГЕОЦЕНТРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астрон. Геоцентричен. Геоцентри-ческа система.

ГЕПАРД м. Хищен бозайник от семейство котки, подобен на леопард, разпространен в Азия и Африка, който се отличава с дългите си крака и с голямата си бързина при бягане. Acinonyx iubatus. Рядко се среща африканският гепард — хищник с петниста кожа, който съчетава в себе си чертите на котка (форма на главата, очите, зъбите, опашката) и куче (туловище и крака). П. Цолов, Т, 19.

— От фр. guépard.

ГЕПЕНЕ ср. Жарг. Отгл. същ. от гепя и от гепя се; кепцане.

ГЕПЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Жарг. Вземам, задигам, открадвам; кепцам. Гошо долови Йовчовото смущение и пошушна на Драган: — Скив как ще му гепя топката! Б. Болгар, Б, 232. Знаеш ли, че ми гепиха новото колело? гепя се страд.

— Неизв.

ГЕР-ГЕР... междум. Диал. Вик за мамене или за пъдене на гъски.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЕРАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Голям ястреб; ястреб кокошкар, керкенез, геракиня, гергина2. — Филип Гераков. — О, страшно име! Герак значи ястреб, нали? Наистина ли сте ястреб? Ем. Манов, БГ, 99. От зори Милена кътка, / от зори навън снове. / Тя е малка птицевъдка — / триста пиленца зове. / Тя ги пази от герака, / който трижди прилетя. Цв. Ангелов, НП, 49.

— От гр. yepâici.

ГЕРАКИНЯ ж. Диал. 1. Женската на герак; герекиня. На табелата има нещо написано. Тя го вижда с очите на геракиня, но не може да го прочете, защото Георги го затуля с тялото си. Ст. Даскалов, СЛ, 549. Зачуа го, Тодоро лъо, момините братя; / че станаа, Тодоро лъо, се сини соколи, / я сестра им, Тодоро лъо, пъстра геракиня. Нар. пес., СбНУ VII, 21.

2. Герак; гергина2, керкенез. "Яжте врабци, пийте скорци, / и често надол гледайте, / да не дойде зла гадина, / зла гадина геракиня. " Нар. пес., СбВСтТ, 945.

ГЕРАН м. Диал. 1. Кладенец, от който водата се вади с помощта на геранило. Черковното клепало пак звънна в нощта и гни