Page:RBE Tom3.djvu/775
десетак, десетарка2. Васил: А баща ти? Ученичка: Въздържа се... Нали се пише Песталоци... Само дето се бръкна и ми даде да ти донеса тая десетачка... Др. Асенов, И, 49. Взех му една десетачка и прехвърлих кривата врата в съседния апартамент. Сп. Йончев, ЩД, 5.
2. Диал. Съд с вместимост десет единици; десетак. Но ми е задължнел Никола, /.. сто и петдесе кесии, /та си продава булката /.. / за крина жълти жълтици, / за десетачка бешлици. Нар. пес., СбНУ Х1Л, 413.
3. Диал. Сукман от десет клина; десетак (Вл. Георгиев и др., БЕР).
4. Диал. Въже, дълго десет метра; десетак (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— Друга (остар.) форма: десятачка.
ДЕСЕТГОДИШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е на десет години. Монката, десетгодишно момче,.., тръгна край дяда си като сянка. Елин Пелин, Съч. П, 35-36. Жертва на палачите е станало семейството на едно десетгодишно момиченце. Н. Фурнаджиев, МП, 18. Десетгодишно дърво.
2. Който съществува в продължение на десет години, който продължава, трае десет години. След десетгодишно скитане с дюлгери по Влашко,.., той се върна вече хрисим и кротък. Елин Пелин, Съч. I, 168. Десетгодишна служба. Десетгодишен мир.
3. Който се отнася до период от десет години. Десетгодишен план. Десетгодишен опит. Десетгодишен договор.
— Друга (остар.) форма: десятгодишен.
ДЕСЕТГОДИШНИНА ж. Годишнина от събитие, станало преди десет години. Съюзът на българските писатели урежда.., тържествено събрание, посветено на Георги Бакалов, по случай десетгодишнината от неговата смърт. ОФ, 1949, бр. 1500, 6. Честваха десетгодишнината от създаването на първото частно радио в България.
ДЕСЕТДНЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е на десет дни. Коравото му, набраздено с дълбоки бръчки лице, доста неудобно за бръснене, бе обрасло в десетдневна брада. П. Вежинов, СО, \Ъ%. Десетдневно бебе.
2. Който продължава, трае десет дни, който обхваща време от десет дни. През пролетта на 1967 година една десетдневна обиколка из Индия.., ми даде възможност да видя промишлеността на страната. Т. Кюранов, АП, 116. Париците, които беше припечелил от една каруца грънци и десетдневно скитане по селата, хвръкнаха само за три кринчета мисир. Ст. Марков, ДБ, 159. Десетдневни курсове. Десетдневна почивка.
3. Който се отнася до период от десет дни. Всяка бригада, всеки работник имат свой десетдневен и ежедневен план. РД, 1950, бр.
167, 2. Десетдневен срок.
ДЕСЕТДНЕВИЕ, мн. -ия, ср. Период от десет дни; десетдневка. Падналите валежи., през изтеклото десетдневие са били благоприятни за развитието на зимните посеви. ВН, 1952, бр. 160, 1. Планът за първото десетдневие на месеца е преизпълнен.
ДЕСЕТДНЕВКА ж. Период от десет дни; десетдневие. Ръководителят на обекта.. говореше, че за изтеклата десетдневка бригадата не изпълнила., обещанието си. Т. Монов, СН, 100. През първата десетдневка от месеца се работи обикновено с по-малко напрежение. II С несъгл. опред. с предл. на. Период от десет дни, посветени на някакво важно обществено събитие или явление, обикн. в областта на културата; декада. Десетдневката на световното кино премина при много голям интерес. А Десетдневка на българската драма.
ДЕСЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. В съчет.: Десетен заповедник. Остар. Книж. Командир, началник на войскова единица от десет души; десетник.
— Ив. Кишелски, Ръководство за успешен бой с турците, 1876.
ДЕСЕТИ, -а, -о, мн. -и. 1. Числ. редно от десет. Той седеше на прага и дялаше нещо, правеше си нова лъжица, може би десетата вече. Й. Йовков, Разк. I, 229. Павел седеше на стълбата и препрочиташе десети път писмото. Елин Пелин, Съч. Ш, 57. На десетата нощ пияните се скараха помежду си и извадиха ножове. А. Каралий-чев, ПС I, 22. Премина край девет села и отби се / в десетото, Каменна чука. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 51. • Само лс., не-членувано. Самост. или в съчет. с името на съответния месец. За означаване на дата — десетия ден от месеца. Първият изпит ще се проведе на десети май. А Ваканцията започва на десети. • Обикн. м., нечленувано. Към име на владетел или висше духовно лице — за отличаване от предходния със същото име. Папа Пий Десети. Карл Десети.
2. Като прил. В съчет. с част — който е десет пъти по-малък от цялото. Общата площ на горите е малко по-обширна от територията на България, но тя не съставлява и десета част от територията на Монголия. Л. Мелнишки, ПП, 62. Облачността се определя с цифра, която показва колко десети части от небето са покрити с облаци. Физ. X кл, 1951, 92. На победителите са паднали големи користи; десетата част от тях била принесена в дар на боговете. Н. Михайловски, РВИ (превод), 117.
3. Само ср. Като въвежд. дума десето. Книж. При изброяване, изреждане в писмено или устно изложение — на следващото по ред място след деветото.
4. Като същ. десета ж. Една част от нещо, разделено на десет равни части. Под облачност за дадено място в определен мо
