Page:RBE Tom3.djvu/756
сулфид, а също така и хидросулфидите на натрия, калия, калция, магнезия, я [концентрираната сярна киселина] денитрират, т.
е. осапунват. Вл. Караиванов и др., ТР , 369. денитрирам се страд. [Нитроцелулуозната коприна] е леко възпламенима, затова обикновено се денитрира с натриев хидросул-фид. Д. Николов, М, 333.
ДЕНИТРЙРАНЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Хим. Химична реакция, която се състои в отнемане на нитрогрупата от дадено тяло. Противоп. нитриране.
ДЕНИТРИФИКАЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Редукция на нитратите в почвата до газообразен, молекулен азот. Проативоп. нитрификация.
ДЕНК1, денкът, денка, мн. денкове, след числ. денка, м. Голям вързоп с вещи, стока, покъщнина. Баща му и майка му вече се суетяха и скатаваха багажа в бохчи и денкове. П. Здравков, НД 23. Докато партизаните пълнеха раниците с продукти и докато направят два денка с дрехи, малкото парти-занче продължаваше разпита. М. Марчевс-ки, МП, 191. Всеки ден широкият фабричен двор се изпълвал с кервани от камили, натоварени с тежки денкове вълна от Карнобатско, Добруджа и Анадола. Л. Мелниш-ки, ПП, 25. Цялата тази тълпа от измъчени хора,.., сега работеше трескаво,.. Пожълтели и мършави пръсти сортираха бързо отровните листа, нареждаха паста-ли, връзваха денкове. Д. Димов, Т, 33. Стефчов, който беше съдружник на дяда си, връзваше с помощта на двама работници денкове с гайтан. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 21.
— От перс. през тур. denk.
ДЕНК2, денкът, денка, мн. денкове, след числ. денка, м. Остар. Стара мярка за тежина, равна на една четвърт от драма. За 2 1/2 оки + 2 денка синило дадени 520 гроша и половина. Хр. Данов, ТПЧ, 252.
— Неизв.
ДЕНКЧЕ, мн.-та, ср. Умал. от денк1. Щом свърши учебната година, Кольо пристигна една сутрин от село, с малко денк-че на рамо. Ем. Станев, ПЕГ, 116. Той [старшината] развърза своите денкчета и започна да раздава дрехи и бельо на новобранците. Хр. Пелитев, ХО, 75.
ДЕНКЧИ`ЙКА ж. Жена денкчия. Макар и да беше [Спасуна] отлична денкчийка, майсторите я приемаха неохотно поради избухливия й характер и сега, подобно на Шишко, стоеше без работа. Д. Димов, Т, 228.
ДЕНКЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Работник, обикн. в тютюневите складове в миналото, който се занимава с балиране на тютюна, с връзването му в денкове. Трябваше да се свалят низите,.., трябваше да се прибира пасталираният тютюн и да се напътват денкчиите. Г. Караславов, ОХ Ш, 257.
ДЕННЙЦА ж. Диал. и поет. Зорница. Тъкмо върху Обрадовата къща, върху чистото, измито като че ли с босилкова вода небе грееше денницата, едра и светла като малко слънце. Ст. Загорчинов, ДП, 77-78. Но защо се разгоря в мен като денница след черна нощ желание да те видя и говоря с тебе? Ем. Станев, А, 219. Изтекла е денна денница, / не било денна денница, / най било мечка стръвница. Нар. пес., СбГЯ, 56. Момиченце, кокиченце, / кой ти даде тази риза: / на гърди й — ясно слънце, / на плещи й
— ясен месец, / по поли I и — се звездици, / по ръкави — се денници? Нар. пес., СбАИ,
74.
ДЕНОМЕСЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до де-номесечие. Връчванието на преписа на решението става по деномесечен ред на тях-ното издавание. ДЗОИI (превод), 216.
ДЕНОМЕСЕЧИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Дата; денословие. И като тури подписа си, деномесечието и леточисление-то,.., рече:.. П. Р. Славейков, ЦП П (превод), 144. Тя [призовката] съдържа деномесечието, името, прякора, званието, харак-терическите черти и местопребиванието на призоваемия. ДЗОИ I (превод), 102. Изпълнението на туй решение се възпира за един месец от деномесечието си. ДЗОИ I (превод), 175.
ДЕНОМИНАТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. Който е образуван от основата на съществителното име; отиме-нен. Деноминативен глагол. Деноминатив-на производна дума.
ДЕНОМИНАЦИЯ, мн. няма, ж. Фи-нанс. 1. Намаляване на номиналната стойност на парите чрез обмяна на стари парични знаци с нови с по-нисък номинал. Чрез доминацията се постига съкращаване на паричката маса в страната и се смекчава инфлационното им обезценяване.
2. Преименуване и изменение на номиналната стойност на паричните знаци при парична реформа.
— От лат. denominatio 'преименуване'.
ДЕНОМИНЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Финанс. Извършвам деноминация, деноми-нирам се страд. От 5 юли тази година българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за един нов лев. Дем., 1999, бр. 47,1.
ДЕНОМИНЙРАНЕ ср. Финанс. Отгл. същ. от деноминирам и от деноминирам се; деноминация.
ДЕНОНОЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който се отнася до едно денонощие, който продължава, трае едно денонощие или се извършва, става за едно денонощие. Средната денонощна температура се изчи
