Page:RBE Tom3.djvu/646

слова. Л. Стефанова, СКО, 25. Двусмислена шега. Двусмислена усмивка. Двусмислен въпрос.

ДВУСМЙСЛЕНО. Нареч. от двусмислен; неопределено, неясно. Някакво весело пламъче пламна в очите му и той двусмислено се усмихна. Извади от джоба на жилетката си една меджидия и я подаде на фотографа. Д. Спространов, С, 100. Поп Върбан си спомня ограниченията на цензурата и започва да приказва тъй двусмислено и неясноу че войниците почти нищо не разбират. И. Йовков, Разк. I, 33-34. —Брей, ще ми запалиш къщата, а-а! — двусмислено подхвърли тя, както тъпчеше огъня, и лукавият й поглед литна нагоре към майстора. Ил. Волен, БХ, 59.

ДВУСМЙСЛЕНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Качество на двусмислен; двусмислие. Трай-чев погледна изпитателно Еленка в очите, но не забележи в ясния й поглед никаква двусмисленост. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 110. От дългите двоумения, които показваше правителството, Груев и Бендерев бяха заключили, че Каравелов одобрява преврата, без обаче да иска да вземе отговорността за него.. Те установиха между себе си и властта една негласна солидарност и оповестиха Каравеловата двусмисленост като морално сътрудничество. С. Радев, ССБ II, 10. Синоними са думи, различни по звуковете и сходни по значението.. Отту-ка неточното употребение на синонимите води към двусмисленост. Т. Шишков, ТС (превод), 39-40.

ДВУСМЙСЛИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Двусмисленост. Личо се вглеждаше във всеки непознат, който го заприказваше, и после тълкуваше нищо незначещите думи, като търсеше в тях конспиративно двусмислие. К. Георгиев, ВНП, 64.

2. Обикн. мн. Двусмислица. — Е, добре, от двусмислия и криеници полза няма! Ние с Мими се разделихме. Др. Асенов, И, 34.

ДВУСМЙСЛИЦА ж. Двусмислена дума или израз. — Разбра ли? Ум, събиран от овце, не ми трябва.. Войскарите под ореха се разсмяха, развеселени от двусмислицата му. М. Смилова, ДСВ, 263. Понеже разговорът се водеше на турски, а жените на българските първенци не владееха тъй свобод-но тоя език, духовникът използуваше грубите им грешки, подвеждаше ги с непристойни двусмислици и после ги караше да се червят от срам. А. Христофоров, А, 84. От оня ден, когато Кабзата подхвърли някакви двусмислици по негов адрес, бай Нон-чо започна да го гледа не само с отвращение, но и с тревога. А. Гуляшки, СВ, 172.

ДВУСРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е съставен от две срички. Ям-бът е двусрична стихотворна стъпка. А Двусрична дума.

ДВУСТАЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прил. Който се сътои от две стаи. Тя се радва на двустайното апартаментче с балкона и банята, което им дадоха в новите блокове на големия рудник. Др. Асенов, СВ, 154.

ДВУСТВОЛКА ж. Рядко. Пушка двуцевка. Залутаний ловец в полето, таз тревога / дозел, извардва миг кога се отдели / соколът настрана, двустволка прицели — / и претреперка той, улучен, и се тръшна / там наземе. П. П. Славейков, Мис., 1901, кн. 1, 27.

— Рус. двустволка.

ДВУСТЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е с две стени. Двустенна фуния.

О Двустенен ъгъл. Мат. Геометрична фигура, образувана от две полуравнини с обща начална права.

ДВУСТЕПЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се извършва на две степени; два етапа. Двустепенно гласуване.

2. Спец. За машина, съоръжения и под. — който е с две устройства, където работният процес се извършва съответно на два етапа, в две степени; двустъпален. Двустепенна ракета. Двустепенни компресори. Двустепенна изпарителна инсталация.

ДВУСТЙШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Литер. За строфа — която се състои от два стиха. Творбата на П. К. Яворов „Павлета делия и Павлетица млада“ е написана в двустишни строфи.

ДВУ СТЙШИЕ, мн. -ия, ср. Литер.

1. Строфа, състояща се от два стиха, които обикновено се римуват. Яворов създава творби с най-разнообразен строфичен размер, като се започне от двустишието .. и се стигне до свободния стих. Лит. XI кл, 79. Едно негово [на Любен Каравелов] двусти-шие изразява девиза на известна обществена група, оная група, която отиваше да се бори, като викаше: Свободата не ще екзарх, / иска Караджата. Б. Ангелов, ЛС, 205. В закачките си Смирненски импровизирал двустишия и куплети, които сипел на разни страни. Г. Караславов, Избр. съч.

IV, 116.

2. Разш. Два съседни стиха в стихотворение. Пълний джеб не вярва продраното сито: / всичките са сити за гърлото сито.. В цитираното двустишие отляво на цезурата.. имаме хорей. Г. Цанев, СИБЛ, 169.

ДВУСТРАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който има две страни, две лица. Така различна беше и къщната уредба на Кос-такя.. Спуснаха се и двустранни завеси вместо белите пердета от американ по другите къщи. Ст. Чилингиров, ПЖ, 38. Тъй рече той [Хефест], па се втурна към своята майка любима, / даде й чаша дву-странна в ръцете и тъй й продума... А.