Page:RBE Tom3.djvu/505

съблече власеницата си, нахлу памуклията антерия и легна гърбом върху коравия одър. А. Каралийчев, ПГ, 120. Пияният и зъл татарин изтича към Куман и го шибна през протегнатите ръце, а Кудай Берди блъсна в гърдите, така че старецът падна гърбом. Ст. Загорчинов, Избр. пр ГП, 65. Черните мустачки и прострените върху одеялото ръце падсказваха, че раненият лежи гърбом. Ст. Сивриев, ЗСБ, 209.

ГЪРБОНОС, -а, -о, мн. -и, прил. Който има нос с гърбица; гърбавонос. — Броих, броих, числата се свършиха, агарянците — не. Лежат като риби на пясъка, тъй им се пада на гърбоносите безверници. Ст. Загорчинов, ДП, 403.

ГЪРБУЗЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гърбузя се; гърбене², гърбутене.

ГЪРБУЗЯ СЕ, -иш се, мин. св. гърбузйх се, несв., непрех. Диал. Гърбя се. Под малката покрита с ръженица сушинка,.., сега се гърбузеше купчинка изгнил сламурлак. Ст. Марков, ДБ, 61.

ГЪРБУК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Гърбушко, гръбльо.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГЪРБУТЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гърбутя се; гърбене-², гърбузене.

ГЪРБУТЯ СЕ, -иш се, мин. св. гърбутйх се, несв., непрех. Диал. Гърбя. Кръстосал надлъж и нашир селото Щърбакът, гърбу-тил се с теодолита. Чудомир, Избр. пр, 152.

ГЪРБУЧКА ж. Диал. Гърбушка, гръб-ла, гърбуша.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГЪРБУША ж. Жена с гърбица; гърбушка.

ГЪРБУШКА ж. и м. 1. Жена (мъж) с гърбица; гърбуша (гърбушко). — Еньо, дай ракийка, байчов, па ще те оженя за Станка гърбушката. Елин Пелин, Съч. 1П, 113. И той се мисли напълно отплатен към нея, като се наслаждава от песните й, като отвръща с нямо състрадание на бистрите й погледи. Що може да чака повече една гърбушка? К. Величков, ПССъч. УП, 210. Той беше твърде нисък и, както ми се стори, малко гърбав и с изкривено ляво рамо.., Жана сложи писалката и заоглежда широката стая. — Я го виж ти него, гърбушката проклета, какъв се е наредил! — рече тя

— чуваш ли го; гостна, спалня, работен кабинет... Г. Райчев, Избр. съч. I, 169. На кръстопътя долу, с восъчно лице, / с дебела черна плитка на тила прибрана / и с мандолина във ръцете — / гърбушка малка

— ни жена, нито дете, / посред тълпа с разкрити дъждобрани —/.., / стои и пее. Е. Багряна, ЗМ, 42.

2. Гърбица (в 4 знач.). Мълчаливо вървяхме нагоре по каменистия рът,.., един праг на Стара планина,., с всичката си дивост и величие изпречваше и въздигаше пред очите ни своите огромни гърбушки, обрасли с търнаци и бурени. Ив. Вазов, Съч. XVII,

106. Далеко се синееше гърбушката на връх Богдан, а под него се разстилаха партизанските гори около Барикадите. Ст. Станчев, ПЯС,30.

ГЪРБУШКО, -то, мн. -вци, м. Мъж с гърбица; гърбушка. Издъхна изтърбушен, безутешен / на пода старият акордеон. / А за гърбушкото той всичко беше: / игри, другарче, слънце, небосклон... Бл. Димитрова, Л, 246.

ГЪРБЯ, -иш, мин. св. гърбих, несв. Диал. 1. Прех. Нося нещо на гръб. — Ей, а стига си приемал тези колети! Как ще ги гърбиш! ...За себе си не мислиш! Ил. Волен, НС, 36.

2. Непрех. Непрекъснато работя, навеждайки гръб (Ст. Младенов, БТР). Все аз ли ще гърбя, бе хора? Ст. Младенов, БТР I, 491.

ГЪРБЯ СЕ, -иш се, мин. св. гърбйх се, несв., непрех. Разг. 1. Навеждам се така, че ми изпъква силно гърбът и защшличвам на гърбав; прегърбвам се, изгърбвам се. Си-гурно събираха сведения за него. Иначе не -|би могъл да си обясни защо го фотографираха. В участъка доведоха мършав унгарски евреин, който се гърби зад старомодния си апарат, заврял глава в черното платно. Ем. Станев, ВТВ, 10. Попречат ли му [на габъра] да расте нависоко, пропълзява встрани. Страда, но не се предава. Гърби се като таралеж над земята и я пази от дъждовните капки и от вятъра. Н. Хайтов, ШГ, 167. // За кръгла издигнатина върху плоскост — изпъквам, виждам се като гърбица.

2. Обръщам се, заставам с гръб към някого или към нещо (Д. Попов, БТР, 1993).

ГЪРГАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Гъл-голя (във 2 знач.).

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. геров, 1908.

ГЪРГАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гъргам.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. геров, 1908.

ГЪРГОРЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от гъргоря.

ГЪРГОРЯ, -иш, мин. св. гъргорйх, несв., непрех. Разг. 1. За вода — издавам непрекъснат еднообразен шум, когато тека или се плискам; бълболя, бълбукам. Водата между тръстиките гъргореше тихо. Л. Дилов, Т, 255. Само покрай дъхавата поляна на Шилигарника тя [реката] намира тераса за къса почивка, колкото да си поеме дъх пред плътните смърчови завеси. И после пак припряно и пъргаво тича, гъргори, сърди се