Page:RBE Tom3.djvu/324

ГОСПОДСТВУВАНЕ. Вж. господ-стване.

ГОСПОДЬОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Господов. Ти да не помислиш, че аз не обичам да се постопля с някоя чаша хубаво винце? Ама .. не тук, брате,.., не под това господъово небе, не в тия миризливи поляни. Г. Караславов, Избр. съч. П, 164. Бялъо си паша думаше: / — Пашо льо, съди башийо, / фала да я господъова! Нар. пес., СбНУ ХЬП, 15.

◇ Господьова момичка. Диал. Насекомо ка-линка-малинка (Н. Геров, РБЯ). Господьови хамбари. Диал. Растение чашчица (Н. Геров, РБЯ).

ГОСПОЖА, зват. госпожо, госпожа и (остар.) госпоже и (остар. и диал.) госпожа, мн. госпожи, ж. 1. Обикн. пред фамилно име. Учтиво назоваване или обръщение към омъжена жена у нас. Казах, че сме обеднели, разорили сме се.. На това се дължи, че госпожа овдовялата баронеса, майка ми, не ми изпраща редовно рентата и аз трябва, ща не ща, да прося от генералски пари. П. Незнакомов, ЖВ, 33. — Не сте права, госпожа! — намесваше се старчето. — Може пък и да спечели момчето! В. Пламенов, ПА, 32. — Не мислете, госпожо, че всичко, което казах на съпруга ви, е вярно. X. Русев, ПС, 67. // Само зват. Гражданско обръщение към жена у нас. — Заповядайте, гос-пджо, седнете!

2. Учтиво назоваване на омъжена жена или на възрастна жена с градска външност. — Аз не съм госпожа бре, — викна сопнато младата жена, като се спря малко. — Не видиш ли, че съм госпожица. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 5. Той ставаше всякога по-рано от госпожата, пиеше чай, обличаше се и отиваше на работа, а госпожата ставаше късно, когато слънцето пригрее-ше в прозорците на спалнята й. Г. Райчев,

В, 23. В столицата се намира нашия солунски търговски агент, г. Шопов, с госпожата си. Бълг., 1902, бр. 515, 3.

3. Назоваване, титулуване на учителка или преподавателка. — Госпожата каза, че утре ще ни водят на екскурзия и трябва да дойдеш в училище, мамо, за да платиш.

4. Диал. Господарка. Па си прати Тодора везира / да си види Роксандра девойкя, / дали може царица да бъде; / на сва земя госпожа да бъде. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 145.

5. Остар. Почетно назоваване на игуменка или калугерка. Госпожа Дария, старата благочестива игуменка на девическия манастир.. правеше бързи разпореждания за приличното приемане високата гостенка. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 99.

— Други форми: госпождй (остар.), господ жа (диал.).

ГОСПОЖИН, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от госпожа.

◇ Госпожин ден. Диал. Празникът Голяма Богородица (Н. Геров, РБЯ).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГОСПОЖИЦА, зват. -е, ж. 1. Обикн. пред фамилно име. Учтиво назоваване или обръщение към неомъжена жена у нас. Тя доде на няколко крачки, усмихваше се — беше Нона. — А, госпожице, _иви§ ли сте? — можа само да каже Галчев. И. Йовков, ЧКГ, 60.

2. Учтиво назоваване на неомъжена млада жена. Надвечер край мене мина една влюбена екскурзиантска двойка. Госпожицата първа поздрави, след нея и господинът. Д. Калфов, КР, 38. Двете госпожици — гостенки на тая света обител, важно се разхождат под ръка из двора и весело си приказват. Елин Пелин, Съч. I, 189. — Чиновник, който нямаше големи доходи, ся страхуваше да поиска ръката на госпожицата, която ся славеше в сичкото окръжие за най-красна. Ч, 1971, бр. 20, 624-625.

3. Диал. Млада господарка (Ст. Младенов, БТР I). Хамалинът казва на госпожата: — Госпожице, трябваше да ми кажеш да взема една камила за толкоз товар. Ст. Младенов, БТР I, 461.

◇ Стара госпожица. Книж. Пренебр. Жена, която е вече на възраст, а все още не се е омъжила. Отвсякъде светеха вълчите очи на умни и галантни кавалери. Удряй токчетата, сестро, опъни вратлето, повтаряше си [Нина] — да се пукнат до един. Стара госпожица ли е — изветряла, смешна? Л. Петков, ГЦ, 88.

— Други форми: госпбджица (диал.), госпбйца (простонар.).

ГОСПОЖИЧКА ж. 1. Умал. от госпожица. Такава мъничка госпожичка не съм виждал.

2. Ирон. Госпожица. — Не обичам да чета романи. Те са за мамини синчета, дето нямат друга работа, и за госпожичките! М. Грубешлиева, ПИУ, 39. — По-страшен вълк от мен няма — самохвално намигна с око той и се провикна към Лиляна: — Хайде, госпожичке, ще стигнем там по мръкнало. В. Нешков, Н, 39. — Ето момиче, с което би могъл да се срещнеш! — .. Чисто, възторжено, умно момиче! А ти си определяш срещи с разни финтифлюшки, които за пръв път виждаш. Прощавай, ама не ми харесва тая госпожичка! Л. Дилов, ПБД, 118.

ГОСПЪЛ м. Муз. 1. Вид негърска хим-ново-религиозна музика за песни с евангелско съдържание, която се изпълнява солово, възникнала в САЩ. Майкъл Джексън се вдъхновява от госпъл. Д, 1998, бр. 195, 5. Певецът следва традицията на спиричуъ-лите, сливането на госпъл и блус. Диал., 1990, бр. 7, 13.

2. Песен в този стил. Няколко госпъла в изпълнение на Махалия Джаксън остават класика в жанра.

— Англ. gospel 'евангелие'. — Друга форма: г о с п е л.