Page:RBE Tom3.djvu/294

покойния Екзарх Йосиф I.. Поради гореизложеното обстоятелство екзархът е бил само фиктивен техен собственик. РД, 1950, бр. 174, 2. То [веществото азот] е необходимо за питанието на животните, от което е един и человекът, затова гореизложените неща [мляко, месо и др.] составляват изрядната храна всекиму от тях. Ч, 1870, бр. 4, 123.

ГОРЕИЗРАЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. За който се говори преди говореното в момента; гореизложен, гореказан. Даже и калоферският векилин са съзнава, че в сляпото царство царува и оная глава, която им едно око. Разбира са, че го-реизразеното от нас мнение е само голо предположение. Л. Каравелов, Съч. УП, 46-47.

ГОРЕИЗРЕДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който е изреден, изброен преди изброеното посоченото в момента; гореизброен. Гореизредени факти. Гореизреде-на литература.

ГОРЕКАЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Такъв, за който става дума преди казваното в момента, обикновено при писмено изложение; гореспоменат, гореизложен, гореозначен, гореописан, горепосочен, гореотбелязан, гореприведен, горецитиран. Най-после беше решено да се отделят българчетата в отделна касарна. Премина още един месец, но гореказаното решение не можа да са тури в действие и момчетата бяха принудени да си подадат оставката. П. Хитов, МП, 93. Събранието извадило кесиите си и дало колкото могло; само един човек дал 500 жълтици. Когато гореказаният български патриотин видял такива големи суми, то намислил да направи едно велико патриотическо дело. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 180.

ГОРЕЛКА ж. Техн. Приспособление за дозиране на горива с въздух, с което се поддържа устойчив пламък в пещи, котли, отоплителни инсталации и др. Въглищният прах,.., се събира в специални бункери, откъдето с помощта на вентилатори той се изпраща в горелките на пещта, за да изгори. К, 1963, кн. 8, 34. В долната част на пещта има горелка, която се състои от две кварцови или стоманени тръби,.. Хлорът и водородът постъпват непрекъснато в горелката и изгарят, като образуват пламък във вид на факел. Хим. VII кл, 1965, 91. Атмосферна горелка. Ацетиленова горелка. Газова горелка. Оксиженова (окси-женна) горелка.

— Рус. горелка.

ГОРЕН, -рна и (остар. и диал.) -рня, -рно и (остар. и диал.) -рньо, мн. -рни, прил.

1. Който се намира на по-високо място по отношение на нещо или който се намира над друго нещо. Противоп. долен. Той, още в началото на паниката, беше се покачил на галерията, за да погледа на горния прозорец какво има извън черквата, на площада. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 104. За нощуване отвеждаха гостите в най-горните стаи, през дълги коридори, дето ветрееха пушени риби и се сушеха ароматни жълти дюли, вързани на свесла. Ст. Загорчинов, ЛЛС, 15. Стаята ни беше на горния етаж и ниско под нас чувахме да шумят овошките на градината. Й. Йовков, Разк. I, 144. Подир Божил извика Стоян, дълго седяха затворени в горната къща, докато измислят какво да се прави по-нататък. Д. Яръмов, БП, 157. Основите на сградата са били от дребни камъни и кал, а горните части — дъсчени с глинен пълнеж. Ст. Михайлов, БС, 260. — Леле брале, леле мили брале, / що е викот у горнъо маало? Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХ1П, 17. // Част от нещо, която във височина е над основата към върха. Горната част на къщата е от дърво. Ив. Коларов, Е, 48. Хай Ху Хи бръкна в горкото джобче на своето сако-яке,.., мушна билета си в портмонето на момичето. Д. Шумналиев, ПЛ, 26.

2. За думи или писмен текст — който е споменат или написан по-преди, преди това; гореказан, гореспоменат. Противоп. долен. Додето той ми говореше горните думи, аз мислех какво ще сваря у тях и при тая мисъл настръхнах. Ив. Вазов, Съч. IX, 20. Като турих тия горните редове, пд имам вече кураж пред мене си да запиша едно-дру-го. Д. Яръмов, БП, 134. Като поверяваме защитата на интересите на отечеството и управлението му на горните лица, обявяваме, че ще употребиме всичките зависящи от нас старания за запазването на мира и тишината в страната. С. Радев, ССБ П, 135. Горната реч, сам когато бях в Сливен през г. 1878, изслушах от устата на същия г. Чинтулов и преписах буквално. Д. Чинту-лов, Лил., 1884, кн. 7, 31.

3. За дреха — който се облича над дрехите, които се носят непосредствено до тялото; връхен. Противоп. долен. Събудиха се мама и тате, разшавахме се и ние със сестричката. Награбихме горните си дрешки и се втурнахме в другата стая. И. Петров, ЛГС, 5. Нямата се уплаши от силния дъжд. Спомни си, че мъжът й отиде на лозето без горна дреха. К. Петканов, ОБ, 231. Готово горно облекло.

4. Прен. Разг. Обикн. в сравн. степен. Който стои по-високо от друг по значение, по важност, по произход. Противоп. долен. Като се огледа, Велчо понижи глас и посочи с очи насядалите в близкото кафене турци, вторачили поглед в пременените конници. — Искам и аз да подразня малко тия ахмаци. Нека видят, че сме по-горен народ от тях. Г. Дръндаров, ВЗ, 51. Щом разбраха, че се е върнал Братоев Петър от далечно учение и води горен гостенин, момите пръснаха