Page:RBE Tom2.djvu/705
вечер почти нищо не бяха туряли в уста. Д. Спространов, С, 23.
5. Прен. Който е хищен, безогледен. — Неспокоен дух, не може да се примири с неправдата в света на вълчите нрави. М. Марчевски, ТС, 37. — Коя търговия, другарю Маринов? Оная… алчната, вълчата, .., дето не се спираше пред нищо? Д. Калфов, Избр. разк., 246. Той не можел да въведе никакъв ред в тоя вълчи свят. К. Калчев, СТ, 107.
6. Прен. За време — през който е много студено и бродят вълци. Настанаха вълчи дни и нощи. Никой не се мяркаше наоколо. Ив. Гайдаров, ДЧ, 46. Той сам зари тялото на Велко в снега, а после не можаха да го намерят — зимата беше свирепа, вълча зима… Ем. Станев, ВГ, 13. — Мръква се, а все вали, вали .. — Ето, това е вълче време: сега броди по полето сивият скиталец и вие… Страшно е… Р, 1927, бр. 258, 1. Бе вълча утрин. Сивата мъгла / влечеше по Галиполи пола. К. Христов, ЧБ, 325.
◇ Вълча жила. Диал. Гергьовденче, зановец.
Вълча муха. Хищно двукрило насекомо с удължено космато тяло и удължени крила, оцветено в жълто и черно.
Вълча ябълка. Бот. Многогодипшо тревисто растение с право високо голо стъбло, сърцевидно-яйцевидни листа, жълтозеленикави цветове и подобни на зелени смокини плодове, което се използва в народната медицина. Aristolochia clematitis. Ял съм вълча ябълка и змийско грозде, пил съм цвик от конско мляко… Д. Мантов, ХК, 156. — Ще правим снегозадържане, [земята] да роди дебели самуни. — Ще роди! Ще роди паламида и вълча ябълка!… Ил. Волен, МДС, 168.
Вълча яма. 1. Яма, трап за хващане на вълци. На много места имаше вълчи ями и ровове, изкусно покрити със съчки и шума. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 279. 2. Обикн. мн. Воен. Дълбоки трапове със забити колове на дъното пред собствена позиция като пречка за настъпващия противник.
Вълчи нокти. Диал. Плавун.
Вълчи празници. Определени дни през късна есен и през зимата, когато според народните вярвания не се извършват някои видове работа, за да се предпазят хората и добитъкът от вълци. И се залових да вадя копие от тоя последния [позив], за да го науча изуст, тъй щото, .., ако са случи да са завърна при моите овчари, да им отворя очите, че главната причина на техните страдания не са вълчите празници и петъците, но — турският ятаган. З. Стоянов, ЗБВ I, 112.
По вълчи. По начин като вълк. — Само едно да знаеш: с вълци по вълчи вий. Ст. Загорчинов, ДП, 411. Размирието беше неизброима вълча глутница и в него властта се печелеше по вълчи: от най-якия, най-хитрия, най-коравия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 458.
ВЪЛЧИ`НА ж. Диал. Вълк. Неспирно гърмеше с басовия си глас, като че се надвикваше с шумливия поток. — Харесва ли ти, а? … Охо, а когато дойдохме .. див, тъмен балкан, пълен с вълчини; по цяла нощ виеха. X. Русев, ПЗ, 24. Разкъсва я, [вълкът] [гъската] па беж подире… / На другий вечер след това / минувала злосторната вълчина / и там над пачат’ перушина / запрял се, та повил с глава / и казал с досада: / — Е, хей! Ти туй ли си онъз?! / Ей тъй за теб! Така се пада! / Ще викаш ли на хаджи Вълча фъс?… П. Р. Славейков, Избр. пр I, 275.
ВЪЛЧИ`ЦА ж. Женската на вълк. Откъм дола долитна провлаченият вой на изгладняла вълчица. О. Василев, 33, 20. Отсам беше селото…* А отвъд лежеше гората — .. с горския властелин, вълка. Там беше и неизменната му другарка — вълчицата, понякога по-дръзка и опасна от самия него, защото имаше на света тежкия дял: да създаде и опази род и поколение. Г. Райчев, В, 4.
ВЪЛЧИ`ЩЕ1, мн. -а, ср. Увел. от вълк; едър, грамаден вълк. Арапине, наши господине, / по друм идет, страшен е делия, / .. / на глава му калпак от вълчище. Нар. пес., СбНУ VII, 96.
ВЪЛЧИ`ЩЕ2, мн. -а, ср. Диал. Място, където се събират вълци.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪ`ЛЧО, мн. -вци, м. Обикн. в обръщение или в съчет. Кумчо Вълчо. В детските приказки — галено име на вълк. — Ти, Вълчо, ще стоиш на стража, а ти, Мецо, ще донесеш две гърнета мед. Св. Минкбр, ПК, 24. Не щеш ли, покрай кладенеца мина Кумчо Вълчо гладен. А. Каралийчев, ТР, 124.
◇ Ела, Вълчо, изяж ме. Разг. Ела, зло, че ме унищожи, ела напаст (употребява се обикн. след отриц. за подчертаване, че никой не вика сам нещастията).
ВЪ`ЛЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който принадлежи на вълк или се отнася до вълк; вълчи. Заловили се на работа и направили две къщи: за лисицата от дървени кори, а за вълка от лед. Дошла пролет и вълчовата къща се стопила. Т. Икономов, ЧПГ, 4.
ВЪЛШЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който притежава чудодейни свойства, който може да прави чудеса; чудотворен, чародеен. За миг кучето изчезна, после — след миг — застана пак пред него с пълна торба пари между зъбите. Войникът разбра какво вълшебно огниво има в ръцете си. Щом го удареше веднъж — явяваше се кучето, което седеше на сандъка с медните пари. С. Минков, СЦ (превод), 33. Братята веднага скачали и заставали пред триъгълното вълшебно огледало, в което се виждала цялата планина. Ив. Планински, БС, 70. — Чудесата, момче, лесно са ставали! Намериш
