Page:RBE Tom2.djvu/44
ВАРИА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от вариант. За правилното разрешаване на някои по-трудни проблеми проектантите могат да предложат две или повече вариантни решения с необходимите обосновки към тях. Т. Горанов и др., ПА, 95. Вариантни разработки.
ВАРИА`НТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вариантен. Такова типизиране [на цели сгради] е антиархитектурно, особено когато се касае за многократно повторение на една и съща сграда в малък район, в един и същ комплекс, без вариантност, с механично редуване. А. Дамянов, ЖС, 221.
ВАРИАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. Който има варианти, разновидности; вариантен.
— От рус. вариативный.
ВАРИАТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на вариативен; вариантност.
ВАРИАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Книж. Прил. от вариация. Вариационна форма.
ВАРИА`ЦИЯ ж. 1. Книж. Разновидност, видоизменение на второстепенните елементи на нещо при запазване на същинската, основната му част; вариант. П. Р. Славейков, като преправя една вариация на втора новела от Декамерон, изменя не само името на героинята на „Хубавичка Янка“, но и вътре в повествованието вмъква чисто български елементи. Г. Константинов, ПР, 8. — Но — какво? Да не се е случило пак нещо ново?! Трябва да има нещо ново пак! — Както знаеш. Пак старото, само че — в друга вариация. Д. Калфов, Избр. разк., 352. Разказа случката в нова вариация.
2. Видоизменение на мелодия. Изпя песента в нова вариация.
3. Само мн. Муз. Музикално произведение, в което темата няколкократно се повтаря с изменение във фактурата, лада, тоналността, мелодията, хармонията и др. Ставах все по-настоятелен. Дори го помолих да изпълни своите вариации за цимбал по Лист. С. Северняк, ИРЕ, 136. Вариации от Бетовен. Вариации от Хайдн.
4. В балета — неголям класически солов танц с бързо, живо темпо, който обикновено е сложен в техническо отношение. Артистката танцува .. блестящата вариация из „Силвия“. К, 1926, бр. 66, 3.
— От фр. variation.
ВАРИВО`, мн. -а`, ср. 1. Зърнест плод на боб, леща, грах и др., който се използва за храна. Съботният пазар в Стара Загора е затрупан с масло, сирене, мас, грозде, ябълки, орехи, птици, варива и всички видове летни зеленчуци. А. Каралийчев, ПД, 119. Затрогнат от вниманието на леля си, Тоньо смъкна сръчно ямурлука от гърба на магарето, свали чувалчето с брашното и вързопчетата с варивата. Г. Караславов, ОХ II, 313.
2. Ястие от боб, леща, грах и др. Сол нямахме. Налагаше се да опитаме може ли да се яде безсолен фасул. Всички се убедиха, че такова вариво не струва счупена пара. Сл. Трънски, Н, 261. До огъня беше Цановица; тя потикваше огъня, нагледваше варивата и чушкаше. Т. Влайков, Съч. III, 218.
ВАРИВЦЕ`, мн. -а`, ср. Диал. 1. Умал. от вариво. Старо гърненце, по-сладко варивце. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 132.
2. Малко количество вариво (Н. Геров, РБЯ).
— Друга форма: вари`лце.
ВАРИЕТЕ`, мн. -та, ср. Увеселително заведение, в което се изнася лека, разнообразна програма. Бродуей е най-голямата артерия на Ню Йорк .. Тук са кината, вариететата, тук наблизо е Метрополитен опера, тук бушува поток от пешеходци. Г. Белев, КВА, 141. Зина работеше вечер до късно като келнерка във вариетето „Пти шан“. Д. Калфов, Избр. разк., 301. В хотела живееха също и много артисти от близките театри и вариетета. Ал. Ббабек, МЕ, 187.
— От фр. variété ’разнообразие’.
ВАРИЕТЕ`Т м. Биол. Растителен или животински организъм, който произхожда от определен вид, но се различава от него по характерни белези. Под думата вариетет ще разбираме такава форма, която се е отклонила с известни нови качества от закоренени вече, та се предават на нейните потомства напълно. Г, 1906, бр. 13-14, 222. В 1927 г. проф. Иванов публикува изучаванията си и върху твърдата пшеница, при което установи разпространението на 14 вариетета от нея в страната ни. Пр, 1954, кн. I, 89.
— Нем. Varietät.
ВАРИЕТЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до вариете. Това бе игрива кабаретна песен, която бе научил някога от младата вариететна артистка Лулу. Д. Немиров, Др, 12. Вариететна танцьорка. Вариететна певица. Вариететна програма.
ВАРИКЛЕ`ЧКА м. и ж. Разг. Пренебр. Вариклечко. Когато най-после умря, не остави на слабий си син друго, освен къщи, готови да паднат, няколко дрехи ветхи и имя унизително — вариклечка. С. Радулов, НД (превод), 45-46.
ВАРИКЛЕ`ЧКО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Голям скъперник; стипца, пинтия, скръндза. Виж, тоя дрът пинтия — вариклечко, за две пари свещ пали, а метани до земята прави, метаните са без пари. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. — Я ги оставете тия вариклечковци .. Примрели сме им за сандвичите и за виното. Св. Минков, РТК, 135.
