Page:RBE Tom2.djvu/436
апартаменти. П. Славински, ПЩ, 129. — Това са наши стари семейни спомени — каза той, като стискаше нервно цигара, за да я впъхне в цигарето си. П. Славински, ПЗ, 168. впъхвам се, впъхна се страд.
ВПЪ`ХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впъхвам и от впъхвам се.
ВПЪ`ХНА. Вж. впъхвам.
ВРА, вреш, мин. св. врях, прич. мин. св. деят. врял, -а, -о, мн. вре`ли, несв., прех. Рядко. Втиквам, въвирам нещо в друго. И виде ги Младен, .., как / те вряха щикове и мятаха кондаци. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 261.
ВРА СЕ несв., непрех. Разг. Обикн. с предл. в. 1. Вмъквам се, провирам се обикн. с усилие в нещо тясно или между други неща; въвирам се. В краката му се вреше малко полицейско куче. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 130. А стрина Кана току се вреше, побутваше тоя-оня, докато се добере до сина си. Кр. Григоров, ОНУ, 152. Народът се трупаше връз него, децата се вряха и пищяха да излязат по-напред, за да му дадат китките цветя. Ст. Даскалов, СП, 550. Страх го [Райчо] беше да го не види някой и все се криеше зад селянина. — Какво ми се вреш в краката, ще ме спънеш! Д. Габе, МГ, 12. А Ленчето, нали е мъничко и все в краката на големите се вре, то повече бой яде. В. Бончева, АП, 72. Та педя пред мене голяма дива пчела кацна на цвят .. Алчна, груба, тъпче с четинести крака, вре се в цвета. А. Дончев, ВР, 254.
2. Прен. Живея в тясно, неуютно, неприветливо място. Не може такава голяма къща с две колони на първия, и на втория етаж да няма телевизор .. — Свикнали сме, .., и все още долу се врем. Но съм се заканил един ден да измъкна всичко горе на етажа, че и тук да спим, и тук да ядем. Й. Радичков, ЧП, 190.
3. Ходя, отивам или влизам някъде с определена цел, без да бъда поканен или повикан. — Чук, чук, чук! — и с чукането заедно скръцна вратата и няколко деца със сурвакници нахълтаха в стаята ми… В този същи миг отварят се другите врата и слугата ми носи чай .. Аз кипнах .. — Какво се врете тука, бе!… Защо пущаш тия хлапета в стаята ми? Ал. Константинов, Съч. I, 40. Нямаш ти работа у хаджи Славови да се вреш. П. Тодоров, Събр. пр II, 17. Кръстевица се запретна да ги наглежда и лекува, но на дъщеря си не позволи да се вре между болните. Г. Караславов, ОХ II, 466. Това беше един нагъл пияница, гаден и мръсен побойник, ..; вреше се безочливо навсякъде, с дива страст се стараеше да създава кавги, свади и побоища. Ст. Даскалов, СЛ, 81.
4. Участвам в някаква работа, дейност по свое желание, без да съм привлечен от някого. Тя беше работлива пъргава стопанка и грижлива майка, но се плашеше от властниците и все теглеше мъжа си да не се вре в политиката. Ем. Коралов, ДП, 23.
◇ Вра в очи<те> на някого нещо. Разг. Натрапвам нещо неприятно, нежелателно някому. Някои читатели и колеги ми казаха, че стихотворението звучи неправдоподобно .. Поправях стихотворението, за да не вра в очите на читателя невероятни неща. Д. Жотев, ПМИ, 97.
Вра си носа (гагата, зурлата, муцуната) някъде. Разг. Меся се там, където не трябва, нито е желателно, или проявявам неоправдан, ненужен интерес към нещо. — Слушай, ти с тоя характер далече няма да идеш. — Защо? — Все си вреш гагата, .. Само аларми правиш и някой ден май ще си разменим шапките. В. Нешков, Н, 83. — Ако има търговско образование, ще си вре носа навсякъде. Д. Кисьов, Щ, 134.
ВРАБАЛЕ`Ц, мн. -лци`, м. Диал. Врабец; врабей.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`БЕЙ м. Остар. и диал. Врабче; врабец, врабалец, врабуняк, врабчан, врабунка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАБЕ`Ц, мн. -бци`, след числ. -бе`ца, м. 1. Мъжко врабче. Аз си бях уловил едно малко врабченце .. Врабецът се привърза много към мен. Където и да скиташе, най-обичаше да каца на главата ми и оттам да дразни всичко живо около себе си. Д. Жотев, ПМИ, 74-75. Из пукнатините на зажаднялата за влага земя уморено скърцаха щурци и няколко изгладнели врабеца подскачаха и търсеха някоя непредпазлива буболечка. Д. Клсьов, Щ, 20.
2. Обикн. мн. Врабчета. Тъжно шумят узрели кукурузи, а из тях на облаци, на облаци се вдигат сиви врабци и като градушка падат по прашните пътища. Елин Пелин, Съч. I, 154. Светлото сутринно слънце, безкрайните чуруликания на врабците, овчарите със стадата си, които кръстосваха ливадите, всичко това изпълни душата ми с голяма радост. Д. Немиров, КБМ, 12. Сбъхтали са (свадили са) врабците около чуждото просо. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 105.
◇ Който се страхува от врабци, той просо не сее. Диал. Ирон. Употребява се за много нерешителен човек, който се бои да предприеме нещо.
Плаша врабците. Разг. Ирон. Напразно се мъча да уплаша някого с нещо, което е съвсем неправдоподобно или малко вероятно да се случи, да стане.
Ще откъсна главата като на врабец някому. Разг. Ще накажа жестоко някого, ще си изпати от мене (употребява се обикн. като закана). — Казвай, магарски сине, откъде взе парите? — Олеле, мамооо! — писва малкият и рита безпомощно с крака. — Казвай, че ей
