сега ще ти откъсна главата като на врабец! Чудомир, Избр. пр, 47.
— Друга (диал.) форма: врабец.
ВРА`БЕШКИ -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до врабец; врабчи. — Прав е бил Орешки! Не може човек да има своя сила! — Що пък да не може! .. — А че аз каква сила имам — своя сила… — Твоята сила е врабешка .. — И аз имам своя сила, но смята ли се? П. Вежинов, НС, 252. Да, хорът му пееше в ритмично съзвучие с останалите части на пролетната селска симфония — и с лая на псетата, и с блеенето на агънцата, и с тоя разбъркан трепетен врабешки цвъртеж. О. Василев, ЖБ, 316.
ВРА`БИ`ЦА ж. Диал. Врабка. След Сивушко друг дошел — .. / А след него — трети, пети, / петдесети и стотици / гладни, мършави врабчета и врабици. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 159.
ВРА`БКА ж. 1. Женско врабче. Това беше гледка, подобна на тая, каквото представя врабешко гнездо с излюпените пиленца, до които е кацнала врабката и муши смляната хапка в зиналата човчица ту на едното, ту на другото. Б. Болгар, Б, 143. Ненадейно излиташе пъдпъдък или някоя врабка, подплашена, оставяше гнездото с малките си или със стоплени яйчица. Ст. Даскалов, СЛ, 165. Един врабец долетял с тежка, космата гъсеница в човката си и кацнал до гнездото, където мътела врабката му. ВН, 1962, бр. 3288, 4. На кладенеца няма никой. Сама врабка е кацнала на гривната му. К. Петканов, СВ, 47.
2. Диал. Врабче; врабец, врабей (Н. Геров, РБЯ).
ВРА`БСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е присъщ на врабец. Турчин има врабски очи. Т. Панчев, РБЯд, 60.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРАБУ`НКА ж. Диал. 1. Женско врабче; врабка, врабица (Ст. Младенов, БТР).
2. Умал. от врабей (Н. Геров, РБЯ).
3. Врабче; врабей (Н. Геров, РБЯ).
ВРАБУ`НЯК, мн. -ци, м. Диал. Врабче; врабей.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАБЧА`Н м. Диал. Врабче; врабей.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАБЧА`НОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от врабчан.
◇ Врабчанови цревца. Диал. Врабчови червца (Н. Геров, РБЯ).
ВРАБЧЕ`, мн. -та, ср. 1. Дребна сива непрелетна птичка, която живее в населени места. Passer domesticus. Ще ти разправя за врабчетата .. Тия малки сиви птиченца, гдето кацат в нашата градина, гдето не знаят да пеят, а само жално и слабо чуруликат, гдето зимно време няма какво да ядат, а ти им даваш трошички от хляба си. Елин Пелин, Съч. IV, 203-204. Из техните гъсти клонове чуруликаха весели ластовички и игриво подскачаха и цвърчеха немирни врабчета. Т. Влайков, Съч. II, 72. От сивото небе валеше ту дъжд, ту сняг, а по керемидите цвърчеха гладни врабчета. Д. Димов, Т, 223. Думата не е врабче, ама като я изпуснеш, не са улавя. П. Р. Славейков, БП I, 153.
2. Диал. Малкото на птица; птиче, пиле. — Как са, врано, врабчетата ти? — Вчера черни, днес пак дваж. Н. Геров, РБЯ I, 151.
◇ Който се бои от врабчета — да не сее просо. Диал. Ирон. Употребява се за много нерешителен човек, който се бои да предприеме нещо.
Махам опашка за врабче. Разг. Очаквам с нетърпение нещо, желая нещо.
От врабче мляко. Диал. Всичко каквото искаш, потърсиш, включително и неща, които рядко, трудно се намират (за подчертаване, че някъде има голямо разнообразие от нещо, изобилие, богатство). Всичко има в неговия дом: дето има дума, от врабче мляко да потърсиш, ще намериш там. РД, 1950, бр. 220, 2.
Ще откъсна главата като на врабче някому. Разг. Ще накажа жестоко някого, ще си изпати от мене (употребява се обикн. като закана). Вълко го приближи и го хвана за шията. — Син ми си, но като на врабче ще ти откъсна главата. Не ти позволявам да напуснеш Факия. Всички могат да се изселят, но ти и аз трябва да останем! К. Петканов, П, 138.
Ям (пия) колкото едно врабче. Разг. Ям (пия) много малко, под нормалното. — Яде колкото едно врабче, вода не пие на път, а пък хвърчи като сокол! К. Петканов, X, 142.
ВРАБЧЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от врабче. — А де е гнездото? Де е врабчето? Ти ми каза, че татко е хванал врабченце… Л. Каравелов, Съч. VII, 14. Врабченце сиво малко, защо писукаш жалко? Елин Пелин, ПБ, 71.
ВРАБЧЕТИ`Я само мн. Диал. Голям брой и различни по вид врабчета. Тя си спомни как като деца в село са ловили с капани от керемиди всякакви врабчетия. Ст. Даскалов, ПЯ, 142.
ВРА`БЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Врабчов. Наистина той влезе в одаята с едно врабчево гнездо в калпака си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 392-393.
ВРА`БЧИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от врабче; врабешки. — Пък аз, може лъжа да ти се стори, кога бях войник, ударих с пушката едно врабчо яйце, на триста крачки. Елин Пелин, Съч. I, 217-218. Врабчият хор в двора се засилваше и се чуваше дори през шума на примуса. М. Грубешлиева, ПИУ, 227. Пух се вдигна, пух се вдигна — / врабча перушина / по полска ширина. Елин Пелин, ПБ, 132. Врабчо гнездо.
◇ Врабчо грозде. Диал. Вид много ситно грозде (Ст. Младенов, БТР).
