Page:RBE Tom2.djvu/400
ударна групи, което заглушаваше вокалната партия. Т, 1954, кн. 1, 60. Творчеството на Дворжака засяга всички области на вокалната и инструментална музика. БНТ, 1941, бр. 223, 1. Вокална техника Вокална група. Вокално произведение. Вокална продукция. Вокален рецитал.
2. Езикозн. Който се отнася до гласните звукове в езика. Вокална система. Вокална хармония.
ВОКАЛИ`ЗА ж. Муз. 1. Музикален откъс, който се пее само върху гласни звукове, предимно а. Дори в операта тя [каватината] е трябвало да притежава повече простота от арията, имала е само една част и е избягвала повторенията на текста и вокализите. В. Йонова и др., Б (превод), 157.
2. Вокална творба (упражнение или етюд) без текст, която се изпълнява върху гласен звук и е предназначена главно за развитие на вокалната техника.
— От фр. vocalise.
ВОКАЛИЗА`ЦИЯ ж. 1. Муз. Пеене на вокализи; пеене без текст. В тия сонати гласовата партия е лишена от думи и певецът е обречен само на изразителна вокализация. К, 1927, бр. 116, 2.
2. Езикозн. Преход на съгласен или полугласен звук във вокал. Вокализация на еровете.
3. В стенографията — начин за графическо предаване на гласните в думата чрез различни промени в изписването на съгласните.
— От фр. vocalisation.
ВОКАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Муз. Изпълнявам вокализи; пея без думи, само на гласни звукове.
ВОКАЛИЗИ`РАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Езикозн. За съгласни и полугласни звукове — превръщам се във вокал.
ВОКАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Езикозн. Система, съвкупност от гласните звукове в даден език и техните свойства и отношения. Вокализъм на българския език.
ВОКАЛИ`СТ м. Изпълнител на вокална музика; певец. Моята гледна точка е, че операта е преди всичко театър и че певецът не може да бъде само вокалист, а трябва да е и актьор. НК, 1977, бр. 26, 4. Пеят я [началната ария] само бележити вокалисти, които има какво да покажат там от своите ценни гласови качества и от своето високо певческо изкуство. БНТ, 1941, 213-214, 6. // Преподавател по пеене, който се занимава с постановката на гласа.
ВОКА`ЛНО. Нареч. от вокален (в 1 знач.). Особено голям успех пожъна артистката Надя Афеян, която създаде един — вокално и сценически — завършен образ на Амнерис. ВН, 1952, бр. 2, 4.
ВОЛ*, во`лът, во`ла, мн. воло`ве, след числ. во`ла, м. Скопено мъжко говедо, което се използва за впрягане. Млад и гиздав селянин спрегнал своите сиви волове и отива на полето да оре. Л. Каравелов, Съч. II, 152. Едно малко момченце водеше воловете за юларете им. Т. Влайков, Съч. II, 73. Воловете усърдно и покорно теглеха пълните коли. Елин Пелин, Съч. II, 154. Огрее слънце и чак тогава / за отдих спреш, / а свят се вий — / и пак поглеж: / Дий… / Дий, воле, дий. П. К. Яворов, Съч. I, 39.
◇ Видяла жабата, че (как) коват (се кове, подковават) вола (кон), и тя вдигнала крак. Разг. Ирон. За човек, който се стреми към нещо, което не му подхожда, не е за него или не е по възможностите му. — Учил, ама недоучил — викаха всички .. — А бе, видяла жабата как коват вола, че и тя вдигнала крак… Не става, не става от всяко дърво свирка — досвършваше Делидимов Иван. Ц. Церковски, Съч. II, 259.
Гледам като вол. Разг. Грубо. Гледам втренчено, тъпо.
Надула се жабата да надмине вола. Разг. Ирон. За човек, който иска да извърши нещо, което не е по силите му (от Езоповата басня за жабата, която искала да стане голяма колкото вола и затова се надувала, докато накрая се пукнала).
Работя като вол. Разг. Работя извънредно много, прекомерно. Аслъ той работи като вол само за насъщния… Л. Стоянов, X, 124.
Стоя (дремя) като вол на празни ясли. Разг. Пренебр. Стоя без да върша нещо, без да зная какво да правя.
Тегля като вол. Разг. Мъча се, измъчвам се с тежка, непосилна работа. Пенчо е ерген, / но не е учен, / .. / ходи гладен, гол, / тегли като вол. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 329.
Тегля се (опъвам се) като вол на жегла. Разг. Проявявам голямо упорство, инат. Тая баба, на която Домна носеше името — от нея беше взела и нрава. Така поне я окачествяваше баща й, кметът, когато дъщерята се теглеше „като вол на жегла“. Б. Болгар, Л, 13.
Търся под вола теле. Разг. Проявявам неоправдана, прекалена придирчивост. — Е, брат — възмути се от моето лицемерие касиерът, — стига де! Аз поне не съм от ония, дето търсят под вола теле. На курорт тия работи се случват. П. Незнакомов, СНП, 20.
ВОЛА`Н1 м. Автомобилно кормило; кормило. Андрей седна до волана, колата пусна кълбо синкав дим от ауспуха и леко се понесе по асфалтираното шосе. В. Ченков, ПС, 85. Шофьорът сяда, след миг моторът бумти, .. Едрият, поприведен мъж натиска педалите, върти волана. Г. Крумов, Т, 52. Из пътя Ванката накара шофьора да спре и сам седна зад волана. Л. Дилов, ПБД, 122.
— Фр. volant.
ВОЛА`Н2 м. Набрана ивица от плат, пришита обикн. на женска дреха за украса. Ния облече широка тъмночервена вълнена рокля с два волана от тъмночервена коприна. Д. Талев, ПК, 170. Фотина се въртеше
