Page:RBE Tom2.djvu/303
НЧ, 8. Нека още отсега привикнат [синовете ми] на дръзкост и дяволщина .. Да презират всичко, да не признават никакъв авторитет, ни идол, ни предразсъдък, подир който се влачи стадото на глупците. Ив. Вазов, Съч. IX, 52.
9. За гъста течност и под. — точа се на нишки; влека се. Дедо Дичо й донесъл цела паница с пресен мед. Рада .. загреба дървената лъжица в паницата, издигна я на ребро и гледа как се влачи медът от лъжицата. М. Георгиев, Избр. разк., 80. Есен, когато овчето мляко става толкова гъсто, че се влачи, тя [Ваклушка] сама пълнеше една паница и даваше да я доят, докато се застудеше. Ил. Волен, БХ, 89.
◇ Влача бесовицата. Диал. Грубо. За жена — държа се разпуснато, отдавам се на разврат; развратнича. Тя аслъ и като мома влачеше след себе си бесовицата. Ил. Волен, НС, 7.
Влача се в (на) опашката. Разг. На последно място съм при някаква работа, дейност. Листчето не излезе толкова забавно, колкото тревожно. То съобщи, че на първо място в съревнованието стои втори отряд, а в опашката се влачи девети. Цв. Ангелов, ЧД, 204.
Влача се като пребито куче. Разг. Вървя, влача се изнемощяло, едвам, с последни сили. — Борка, я да отидем в Сливен на по-тихичко, че ми омръзна да се влача като пребито куче из тези пусти софийски улици. К. Калчев, СТ, 132. — Гледай го ти, гледай, серсемина; влачи се като пребито куче .. Трябва да се е натряскал. Н. Хайтов, ПЗ, 78.
Влача се по корем. Разг. 1. Полагам извънредно големи усилия, изнемогвам при извършване на нещо, което не е по силите ми, за да постигна целта си. —Дано Бог даде час по-скоро да се срещнем! — прекръсти се Теофан .. — Ние по корем ще се влачим и пак ще стигнем до крепостта. О. Василев, ЗЗ, 62. 2. Измъчван съм от тежка болест или тежък живот, изпълнен с лишения, неволи, живея много зле; мъча се, тегля. — Проклетникът, той докара джандарите у нас. Сляп да го видя! По корем да се влачи! К. Петканов, X, 100. 3. Обикн. пред някого. Държа се раболепно, унижавам се, угоднича пред някого, за да постигна целта си. — Знаем ги ние такива капитани — за големи патриоти се пишат сега, а през войната се влачеха по корем, за да не идат на фронта… Г. Караславов, ОХ IV, 264.
Влача се по ума (акъла) на някого; влача се по нечий ум (акъл). Разг. Постъпвам, действам под нечие влияние, изцяло се влияя от някого в постъпките си. Е, посърди се Станимир, укорясва баща си, но след станалото не взе да се бие, я… Щом не разбира, нека се влачи по ума на кулаците, дорде му дойде умът в главата… Кр. Григоров, Н, 67. — Ти нямаш жена нея да послушаш; ами се влачиш по акъла на Пени. В. Нешков, Н, 408.
Влача си въжето. Разг. Постъпвам неразумно, лекомислено и заслужавам да бъда наказан.
Влача си пояса. Разг. Търся повод за кавга.
Куче влачи <диря няма>. Разг. Не се търси отговорност за нещо, някакво провинение остава ненаказано. „Кради, прави, струвай, ама всичко да е законно. законно ли е, куче влачи… Никой нищо не може да ти направи. Куче влачи, диря няма“… П. Велков, СДН, 385.
С трън да влачиш, няма какво (що) да закачиш. Разг. За крайно бедна, мизерна обстановка в някоя къща.
ВЛАЧА`РКА ж. Диал. Жена, която се занимава с влачене на вълна; влачкиня. Жена му не можеше да вика влачарки, защото взе от стопанството само четири-пет килограма вълна. Ст. Даскалов, СД, 522.
ВЛА`ЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от влача и от влача се. Чу [квартирантът] влачене на чехли, после щракна ключ и пред него застана хазяйката. М. Грубешлиева, ПП, 121. Да би могло някак да се премахне това влачене на хората по затворите за щяло и нещяло… Ст. Дичев, ЗС I, 330. И като се преобразили на разбойници, били го немилостиво и с тласкане и влачене отпъдили го от това място. Н. Рилски, ОМР, 11. Обработването на земите — оране, косене на ливадите, влачене, копане, жетва — ставаше пак общо. Ив. Хаджийски, БДНН I, 34-35. Влачене на вълна.
ВЛА`ЧЕНКА ж. Диал. Тлака. на която се влачи вълна.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛАЧЕШКА`ТА нареч. Разг. Влачешком; влечешката. Раненият се движеше влачешката.
ВЛАЧЕШКИ`М нареч. Диал. Влачешком; влечешким. Влачешким си дошъл дома. Ст. Младенов, БТР I, 319.
ВЛАЧЕШКО`М нареч. Като се влача, с влачене; влечешком. Вик „Петър“ го [Петър] събужда като от сън, той пада заведнъж долу и влачешком скрива ся в гъстака. Ил. Блъсков, ИС, 35. Движа се влачешком.
ВЛАЧИ`ЛКА ж. Диал. Влачка1 (в 1 знач.).
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. — Друга форма: влачу`лка.
ВЛА`ЧКА1 ж. 1. Селскостопанско оръдие за изравняване на почвата след оран, което се състои от дървени или метални греди, съединени помежду си с вериги, влачени обикн. от коне напречно на посоката на движението. При липса на редосеялки върху добре изораната нива засяването може да се извърши с култиватор, а в краен случай и с грапа, след което обаче задължително да се прекара напречно на браздите дъска или трънена влачка, за да се заровят случайно останалите върху повърхността на почвата семена. РД, 1950, бр. 278, 2. Зад сеялките се закачват влачки или грапи според състоянието на почвата. РД, 1960, бр. 283, 1.
