като си помагам с крайниците си; тътря се, влека се. Той е бил принуден по целия път до Пазарджик да се влачи на ръцете си. К. Величков, ПССъч. I, 116. Едни заспиват и не се събуждат, други са смазани и се влачат по корем, а трети викат от лудост. К. Петканов, В, 57. Влачи се [кучето] по гърди, като задържа дъха си и едва стъпя от страх да не би да изшумоли някак тревата. Й. Йовков, З, 1937, бр. 5423, 3. Само че татко се движеше отегчително бавно и тежко. Многото години, които носеше на гърба си, и задухата в гърдите му го заставяха едва-едва като костенурка да пристъпя, а на места да пълзи и дори да се влачи. П. Михайлов, МП, 86. // За влечуго и под. — движа се, придвижвам се с плъзгане на тялото; влека се. И седна и написа критика против книгата му, по-върла от гнева на хималайския тигър и по-ядовита от езика на змиите, що се влачат из непристъпната пещера на богинята на отмъщението. Ив. Вазов, Съч. XII, 64.
3. Ходя с мъка, с усилие, едва вървя поради умора, изтощение; мъкна се, тътря се, влека се. Бягаха надолу войници, с отпуснати като тояги пушки .. други, навярно ранени, се влачеха бавно, наведени, сложили ръка на гърди. М. Кремен, Б, 119. И наистина старата беше много отпаднала. А след тази инфлуенца никаква я нямаше. Едва се влачеше и все пъшкаше, все охкаше… Г. Караславов, Тат., 242. — Тоя баща язди, а момчето му едвам се влачи от умора. Ран Босилек, ВП, 92. Дребни, недорасли сякаш хора се влачеха все тъй мудно край добитъка и пристъпваха в такт с него. Кр. Велков, СБ, 15. // За крайници — почти не се повдигам от земята или се повдигам с усилие поради умора, изтощение. Съсипа го проклетата треска .. От един месец го разтресе пак, .. краката му едва се влачеха, ръцете му висяха като отсечени. Г. Караславов, Избр. съч. II, 136.
4. Разг. За човек или животно — ходя, движа се бавно, отпуснато, лениво; влека се, мъкна се. По улиците се влачеше зле облечена тълпа. Не можеш да познаеш кой е занаятчия и кой търговец. Й. Вълчев, СКН, 298. Уморени от трудния път, конете пристъпваха бавно. Кирил нервно дръпна гемовете, завъртя камшика и изкрещя: — Де-е-е, кранти, какво се влачите като заспали! Ст. Марков, ДБ, 34. // За превозно средство — движа се бавно, едва-едва; мъкна се. Трамваите препълнени, накичени и отвън, по стъпалата, с пътници и стражари, едва се влачеха към гарата и съборния площад. Д. Калфов, Избр. разк., 355. Към горния площад, дето беше пазарът, се влачеха волски кола. Ем. Станев, ИК I и II, 82. • Обр. Времето се влачеше, зимата настъпи. Ив. Вазов, Съч. VII, 174. Летен ден едвам се влачи, / дълъг път макар да гони. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 10. // За река — тека бавно, спокойно и плавно. С лек сънлив шум се влачеше водата до тях. Кр. Велков, СБ, 121.
5. Прен. Разг. С предл. подир, след. Оставам по-назад от другите в някаква дейност; изоставам, влека се. Новият председател на отряда произнесе кратка реч: — Слушайте, момчета! Срамота е да се влачим подир другите в съревнованието. Цв. Ангелов, ЧД, 95. // Закъснявам в извършването или завършването на нещо. — То ще се оре, че ката година си го ореме… — Да, ама се влачите до байрама, ако ви не подсетят. Л. Александрова, ИЕЩ, 229. // За работа — забавям се дълго време; проточвам се, влека се. Той негодуваше, че докато „Луди-млади“ се влачела с месеци за повторно одобрение, втората драма на Яворов „Когато гръм удари“ била веднага приета и ролите й вече раздадени… М. Кремен, РЯ, 498. Докато тия преговори се влачеха скучно, случи се едно произшествие, което възбуди голяма сензация около името на Цанкова. С. Радев, ССБ II, 566-567.
6. Разг. Ходя някъде или с някого (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие); мъкна се, влека се. Доцентът имаше вид на човек, който цял живот се е влачил по инстанциите да дава писмени обяснения. Й. Попов, БНО, 105. Търсеше не обикновените сдружени земеделци а се влачеше с тютюнотърговците и с разните реакционери и спекуланти. Г. Караславов, ОХ IV, 209. Той [свако] ме посъветва също така да не се влача повече при него и да не тръбя навсякъде, че сме роднини. П. Незнакомов, БЧ, 74. По цели дни той не похваща нищо, върти се с тегота из двора, влачи се из кръчмите. Елин Пелин, Съч. II, 9. Значи ти събираш сведения! Ти си доносник .. Затова се влачеше все след Мирон поета като негова сянка. Бл. Димитрова, ПКС, 343.
7. Разг. Пренебр. С предл. след, подир, по. Ухажвам, задирям; влека се, мъкна се. Лани нали се влачеше след нея и хаджи Ивановият син? Т. Влайков, Съч. II, 11. La chére — беше Драга, по която Армодиадис се влачеше и не криеше това. Ив. Вазов, Съч. XXV, 91. Тъмни приказки дочувал, развейпрах си бил станал ти, по филибелийски хубавици си се влачел. П. Спасов, ГЛЗЗ, 98. // С предлог с. Имам любовни връзки с някого; мъкна се. Дали няма да ме изругае и да рече: „Какво се влачиш с моята Катя“. Кр. Григоров, Р, 108. Но веднага помисли за Лина. „Тъкмо сезона на баловете. Къде ли и с кого ли ще се влачи в мое отсъствие“… М. Грубешлиева, ПП, 231.
8. Разг. Пренебр. С предл. след, подир, по. Споделям нечии възгледи, начин на действие, следвам някого или нещо; мъкна се. Като чух плачливия глас на салепчията, ми дойде на ум за оня бе, Петър Бакалов, дето се влачи подир реформистите. А. Каралийчев,
