Page:RBE Tom2.djvu/255
бляскава .., с безброй отблясъци, които се разгарят един от друг, изгасват, за да припламнат отново във вихрена и весела радост. Е. Каранфилов, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Внезапно .. той, тласнат от полуда на вихрена страст, с огнени очи, поиска да я обхване и да изгори с жежка целувка врата й. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 29. С твойте сълзи лъчисти / гасне вихрена скръб. Н. Лилиев, С 1932, 12.
ВИ`ХРЕНЕ ср. Отгл. същ. от вихря се.
ВИ`ХРЕНО. Поет. Нареч. от вихрен. Следват нови, все по-силни и по-силни пориви на вятъра, които вихрено понасят откъснати листа от хлебното дърво. Л. Мелнишки, Кам., 7. Откъм Средец се задаваше купчина конници, които препускаха безумно вихрено. Й. Вълчев, СКН, 393. Китан се провикна ..: — Не се пускайте — и още по-бодро и вихрено поведе хорото. Д. Спространов, ОП, 123. Събитията вихрено и стихийно сменяха и чувствата ни. Т. Генов, ДОД, 14. Не времето, що вихрено лети / и граби младост, блянове, мечти, / а свобода ми не достига само! Ем. Попдимитров, СР, 169.
ВИ`ХРЕНО СТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от вихрен. — Мене ми харесва позата — каза поласкан капитанът. — Има, знаете, изражение… мм… вихреност и… тъй нататък. Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. Започва страшният процес на рефеодализацията в Италия .. Замират огнените песни на народа по панаирите, спира вихреността на карнавалните танци по площадите. Т, 1954, кн. 5, 30.
ВИ`ХРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който има качества на вихър, като вихър. Скоро и тях [пътниците] ги замрежи фъртуната, която се понесе на бурни, вихрести, снежни облаци насам. Ив. Вазов, Съч. XXII, 202.
ВИХРЕ`Я СЕ, -е`еш се, мин. св. (рядко) вихря`х се, несв., непрех. Нар.-поет. Развявам се силно, буйно. Че аз обичам, Гюло ле, / га вида юнак обесен, / ризата да са белейе, / перчема да са вихрейе. Нар. пес., СбНУ XLVI, 23.
ВИ`ХРЯ СЕ, -иш се, мин. св. ви`хри`х се, несв., непрех. Разг. 1. За явление, обикн. отрицателно — проявявам се с голяма сила. В министерството се вихри корупция. △ Из страната се вихри спекула. // За забавление — протичам буйно. Той [изборният купон] се вихреше в Американския културен център. 24 часа, 2000, бр. 305, 2.
2. Правя нещо буйно или енергично. Цяла нощ се вихриха на купона. △ Днес цял ден се вихрих в кухнята и всичко блесна.
ВИ`ХРИ, ви`хра, ви`хро, мн. ви`хри, прил. Нар.-поет. Вихрен. Вихро хоро / завъртели [самодивите], / вихри песни / заехтели. Ц. Церковски, Съч. II, 62. В глава / ни миг остава вихра мисъл, / в душата хаос и тревога. П. К. Яворов, Съч. I, 50. Свила са й вихра вихрушка, / .. / дигнала й сено навиляк. Нар. пес., СбВСт, 409. Кога са от сън събудих, / няма никой при меня: / студен камък до меня / и вихрите вятрове. Нар. пес., СбНУ LXXVIII, 22-23.
ВИХРОБО`ЕЦ, мн. -о`йци, след числ. -о`еца, м. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз и силен и който надвива и на вихрите.
— Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВИХРОБО`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Нар.-поет. Умал. гальов. от вихробоец. Па си на конче думаше: / „Конче ле, вихробойче ле! / Ако си турчин достигнеш, / Калинка да си зема, / главата ще ти посребра“. Нар. пес., СбБрМ, 156.
ВИ`ХРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Вихрово движение. Физ. Движение на течност или газ, при което техните частици се преместват не само постъпателно, но и се въртят около някаква мигновена ос. Вихрова линия. Физ. Крива линия, която определя оста на въртене на частиците на дадена течност.
ВИХРО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Индив. Който е устремен като вихър. Виждам ви оттук вихровни / как в ехтежа на борбата / фъркате с „ура“ гръмовни / към смъртта под знамената! Ив. Вазов, Съч. V, 7. Фърча с ума, фърча с духа, / като във сън вихровен, / да посетя пак оня кът / коварен и чаровен. Ив. Вазов, Съч. IV, 61. • Обр. Опитал се бе да пише, за да блесне над тълпата и да залише вихровното си отчаяние. Ив. Вазов, Съч. XIII, 34.
ВИХРОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. Стремителен като вихър.
2. През който има вихър. Вихровит ден.
ВИХРОВИ`ТО. Рядко. Нареч. от вихровит.
ВИХРОГО`Н м. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз и буен като вихър; вихрогонец. Направило детето каквото му рекла главата, .., яхнало на кон вихрогон, а от двете му страни вървят лев и тигрица. К. Величков, ПССъч. VIII, 258. — Д-и-и, коньо вихрогоньо, шиник зоб в обори тебе чака тази вечер! П. Тодоров, Събр. пр II, 122. Кон като него няма втори / нито в царските обори; / .. / а на ход е този кон / бързоход и вихрогон. К. Величков, ПССъч. VIII, 257. Пофалил се Бранко юнак / пред си моми и невести / и пред млади момчетия: / „Имам коня вихрогоня — / вихри гони, вихри стига, / такми ще са с ясно слънце!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 87.
ВИХРОГО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Нар.-поет. За кон — който е много бърз и буен. Само да му кажеха, беше готов да препусне на вихрогонния жребец из Подунавието, за да възвести на народа, че е
