ВИТРИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от витрина. Вацлав ходеше като болен по познатите улички, гледаше със затаен дъх черните влажни паметници .., големите витринни стъкла на празните кафенета .. и му се струваше, че ги вижда за пръв път. П. Вежинов, ДБ, 141.
ВИТРИ`НКА ж. Умал. от витрина. Най-забележителните майстори бяха куюмджиите. Те лееха и ковяха от злато и сребро чудни по форма украшения. Затова малките им витринки привличаха винаги много любопитни. П. Здравков, НД, 15. Когато чистех с кърпата витринката, натиснал съм по-силно и стъклото неочаквано се строши. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 105-106. В широкия, претрупан с кресла, масички, етажерки и витринки хол имаше вече десетина гости. П. Незнакомов, СбСт, 111. Сбирката непрекъснато расте .., всеки минерал изисква вече етикет .. Но „най-ценното“ остава в стъклена витринка. Тук има минерали от Витоша, Люлин, Стара планина, Родопите. Б. Ангелов, ЗМ, 6.
ВИТРИО`Л, мн. няма, м. Остар. Хим. 1. Сярна киселина. Заканва се да лисне витриол / в лицето й. Безумна! К. Христов, ИБ, 68. В който двор няма кладенец, трябва да са носи чиста вода извън и винаги да са налива във водата по малко витриол ( .. ), за да бъде водата малко възкиселичка. Ступ., 1875, бр. 7-8, 59.
2. Сулфат на двувалентен метал. Цинковият сулфат .. е известен като бял витриол. Употребява се в медицината и бояджийството. Хим. IX кл, 1950, 63.
— Фр. vitriol.
ВИТРИО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Хим. Прил. от витриол. Употребява ся [витриолът] за правене на мастило, за витриолово масло .. за лекарства. Д. Мутев, ЕИ, 127.
ВИ`ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Остар. Който се вие, огъва; гъвкав. Фридрих порасна, здрав, витък, разпален за наука. Ч, 1871, бр. 23, 719. Да се опишат и допълнят подробно и вярно следнии предмети .. Народни български телесни упражнения (старовременна гимнастика) и детински игри с изговорки им, както: на цар господар или на роби .., на витка тояга (джирит). Г. Раковски, П I, 23.
ВИТЯ`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж., сега ритор. Геройски. За това негово витяжко дело проводи му ся орден св. Ани. Г. Раковски, ГП, 233.
— Друга форма: вите`жки.
ВИТЯ`З м. Остар. Книж., сега ритор. Храбър воин, голям юнак, герой, храбрец. Очакваха се сега най-славните бурски герои. Едно опиянение обземаше публиката, ръцете .. трептяха от нетърпеливост да отдадат чест на благородните витязи, чието име изпълняше света с ека си. Ив. Вазов, Съч. X, 111. И тъй от памтивека до днес Дунав е все наш спътник и побратим .. През него хвърлят брод синеоките славянски витязи, подир тях минават и смуглите момци на Аспарух. Ст. Станчев, ПЯС, 76. В тази равнина, недалече от турската кула, е станала битката — мястото, дето бе паднал руският доброволец витяз. МС, 1883, кн. 4, 13.
— Рус. витязь. — Други форми: ви`тез и (нар.-поет) ви`тег, ви`тек.
ВИТЯ`ЗОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж., сега ритор. Прил. от витяз.
ВИ`ФАДЖИЙКА ж. Разг. Жена вифаджия. Те двамата са интересна двойка — тя е вифаджийка с доста яко телосложение, а той е слаб и крехък.
ВИ`ФАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до вифаджия.
ВИ`ФАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който учи или е учил във ВИФ (Висш институт за физическа култура). Нашият треньор е вифаджия — май е завършил по едно и също време с теб.
ВИ`ХРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който се проявява с голяма сила, като стихия; стихиен. Вият се облаци черни, / вихрена бура се кани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 14. Нека вихрен вятър броди / вдън горите стари. Хр. Радевски, ВН, 27.
2. Който е бърз като вихър; буен. В утрен час из прашний полски път / вихрен кон размята буйна грива. Д. Дебелянов, С 1936, 5.
3. Който се осъществява много бързо, стремително, шеметно; буен. И сега по ярко осветения двор се почнаха пак вихрените ръченици от починалите си селяни и селянки. Ив. Вазов, Съч. XIII, 166. Тя свенливо / пристъпи, спре се, и полетя в миг, / неочаквано, подзела вихрен танец, / под ритма на йоническия химн… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 34. Всичко изчезва във вихрения въртеж на снежните роища. Ем. Станев, ПЕГ, 27. Познавате ли онзи хубав бряг, / където спират волни, белогриви, / вълните луди своя вихрен бяг? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 149.
4. Който е необуздан, страстен, пламенен; буен. Каква духовна сила, какви чувства и страсти се криеха в тази вихрена натура, която само като проговореше, вселяваше в нас чувство на подчинение и възторг. БНТ, 1941, бр. 217, 3. Поривист и вихрен в политическия си живот, Величков беше мил и благ в частния. Ив. Вазов, ВБ, IX. // Обикн. за чувства — който не може да бъде овладян, удържан; много буен, стремителен, силен. Толкова много вино и тъй вихрено веселие хъшовете отдавна не бяха виждали. Ст. Дичев, ЗС I, 542. Най-хубавите приказки в световната литература са фантастичните. Някъде тая фантастика е буйна,
