Page:RBE Tom2.djvu/245
2. Висок професионализъм. Юбилярят за пореден път демонстрира висш пилотаж в актьорското си превъплъщение.
Във (до) висша степен. Книж. Извънредно много, до крайност. — Аз не съм пиян, господин ротмистър! Аз съм оскърбен. До висша степен!… Ем. Станев, ИК III, 247. Това, що наричаме здрав разум и проницателен ум, у Кънчева бяха развити във висша степен. Бълг., 1902*, бр. 454, 2.
— От рус. высший.
ВИСШЕСТОЯ`Щ и ВИШЕСТОЯ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който стои по-високо в административната йерархия. Висшестоящ орган. Висшестояща инстанция. Висшестояща институция. Висшестояща организация.
2. Като същ. висшестоящ<ият, -ия> и вишестоящият, -ия> м., висшестоящи<те> и вишестоящи<те> мн. Лице, което заема по-високо място в административната йерархия. — Поисках подробна автобиография, за да се запознаят с тебе висшестоящете. Те единодушно се съгласиха ти да заемеш длъжността на Димов. Сл. Македонски, ЕЗС, 162.
—От рус. вышестоящий.
ВИСШИ`СТ м. Лице, завършило висше учебно заведение, университет и пр. Завърших най-напред Философския факултет и като висшист можех вече да запиша без конкуренция каквото си искам. П. Вежинов, ЗНН, 14.
ВИСШИ`СТКА ж. Жена висшист.
ВИСЯ`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. висял, -а, -о, мн. висели, несв., непрех. 1. Окачен съм на нещо, без да имам опора отдолу. Една опушена и полуразбита лампа висеше на потона и осветляваше вътрешността. Ив. Вазов, Съч. VI, 5. До синора под трънливата круша виси пъстра люлка. Елин Пелин, Съч. I, 155. В отворен гардероб — в безредие висят: рокли, блузи, пелерини. Г. Стаматов, Разк. I, 88. На всеки мост на реката имаше бесилки. Висяха там обесени трима селяни и един в комитско облекло. Д. Талев, И, 605. На лявото му ухо висеше някаква медна халка. Ст. Загорчинов, ДП, 266. Всяка крушка за опашката си виси. Погов. Всяка коза за свой крак виси. Погов. Вися на лоста. △ Вися на паралелката. // За плод и под. — държа се на нещо без опора отдолу. Из шумата на овошките се жълтееха дюли и къснозрейни круши, от лозницата висяха едри гроздове. X. Русев, ПЗ, 65. По градинските дървеса наоколо примамливо виси .. всякакъв плод. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 185. // За части на човешко или животинско тяло — отпуснат съм, сведен съм надолу. Дебелата му долна устна висеше лениво със залепена на нея мокра угарка. Б. Априлов, СбСт, 195. Юрталана го [момчето] хвана за мишницата и го дръпна грубо: — Ставай! Но ръката на момчето беше отпусната, дланта висеше като претрошена. Г. Караславов, С, 40. Той [кучето Балкан] беше уморен, из разкритите му уста висеше влажният му език. Й. Йовков, Разк. I, 113. // За коси и под. — падам, спускам се надолу. Години минаха, откакто не съм галила онзи бял къдрец, що виси над челото ти. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 152. Руменее се лицето й [на Женда] сред жегата, очите й се тъмнеят .., висят отзад дългите й плитки. Й. Йовков, СЛ, 105. Мокрите му мустаци висяха надолу.
2. Отпуснат съм, надвесен съм над нещо, като имам опора отдолу. Реката шумяла весело между зелените брегове и отражала и зелените върби, които виселе над водата, и кичестия лещак. Л. Каравелов, Съч. II, 91. Той висеше над пропастта — при падането краката му се заклещиха в корените на едно дърво.
3. Прикачен съм към отвесна повърхност. Изведнъж зърна четвъртитото бяло петно на стената — там, дето дълги години бе висял виенският часовник. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Прегледа пищовите, които висяха на стената в кобурите си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 84. Той [Варенов] идеше откъм морето и както се виждаше, наблюдавал е нещо, защото на гърдите му висеше открит бинокъл. Й. Йовков, Разк. I, 63. Между това на жилетката му висеше вече медалъончето с гравираната оригинална мисъл: „От първото спечелено дело“. Д. Калфов, Избр. разк., 361.
4. За облак, мъгла, дим и др. — стоя неподвижно в пространството, обикн. ниско над земята. Над планината все още висят сиви къдрави облаци. Т. Влайков, Съч. III, 326. Гъста сива мъгла от дима виси над бойното поле. Ив. Вазов, Съч. VI, 121. Сняг се белее по планините, / ниско там нейде висят мъглите. Елин Пелин, ПБ, 89. Отвред е сключено небето, / вред черни облаци висят. К. Христов, ВС, 26. • Обр. Месечината продължаваше да виси над нас още по-лъчезарна от преди, но вече немощна и далечна. Ем. Станев, ЯГ, 25. Беше ясна нощ, звездите висяха студени и далечни. П. Стъпов, ЖСН, 87.
5. Прен. За беда, опасност, нещастие и др. — предстоя, заплашвам да се случа в най-близко време. В мрака се откроява само едно личице — моят син, моето слънчево дете, над което виси някаква ужасна, съдбоносна заплаха. Н. Стефанова, ОС, 11. — Дойдох, Ламбо, да ти благодаря, загдето спаси сина ми .., че злата орис, която виси над семейството ми, е победена, и победителят си ти. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 109-110. И шепне тя: „Исусе, чуй ме! / Детенцето ми ти спаси! / На таз земя сме всички братя, / а гладна смърт над нас виси.“ Хр. Смирненски, Съч. I, 154. Опасността, която висеше над православната вяра в България,
