ВИСУ`ЛКА ж. 1. Дребен предмет, който виси, прикачен или пришит към друг (обикн. като украшение). На широкото му [на царя] красиво лице .. вървеше много добре златната корона, .. с две бисерни висулки отстрани. Ст. Загорчинов, ДП, 253. Той беше облечен в бяло хъшовско облекло, .., напъстрено с традиционните висулки, шарила и гайтани по гърба, гърдите и коленете. Ив. Вазов, Съч. XXII, 90. Старият китайски часовник с висулки и седефен циферблат, .., звънко запя. Гр. Угаров, ПСЗ, 46. Девойките бяха окачили големи мънистени гердани и всякакви висулки по ушите. Н. Стефанова, РП, 113. Запретна се майстор Манаси и до вечерта кесията беше готова — с ресни и висулки, да й се ненагледаш! Г. Райчев, СбХ, 41.
2. Обикн. мн. Вледенени капки от капчук на стряха и др. във вид на пръчица; шушулка. Щом висулките по стрехите почнаха да се топят, а припеците замирисваха на мокър сняг .., дните ставаха по-дълги. К. Константинов, ППГ, 52. В помещението беше студено, по илюминаторите се бяха проточили ледени висулки. Д. Добревски, БКН, 169. Клончетата на дърветата тежаха от сняг, ледените висулки искряха. П. Вежинов, НС, 164. По брадясалото му лице, по мустаците и веждите висяха малки ледени висулки. П. Здравков, НД, 148.
3. Обикн. мн. Лов. Кожени каишки, предназначени за закачване на ловджийски патронташ, с които се завързват за главите убитите птици. Кучката се завтече, взе пъдпъдъка в уста и като .. махна радостно опашка, донесе го на стареца. — Окачи го на висулката — рече той. Ем. Станев, ЯГ, 27. Особено често по-дълговрати са птиците, които са стояли дълго време окачени на ловджийските висулки и имат разтегната шийна кожа и мускули. Ц. Пешев и др., ФБ, 107.
ВИСУ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от висулка; висулчица.
ВИСУ`ЛЧИЦА ж. Умал. от висулка; висулче.
ВИСШ*, -а, -е, мн. -и, прил. 1. Който е достигнал много висока степен на развитие; най-горен, най-краен. Няма по-съвършена и по-висша действителност от изкуството, защото тя е едновременно и реална, и осмислена действителност, такава, каквато в природата не съществува. П. Вежинов, СП, 46. Векът на Перикла е известен в историята като век на висшия разцвет на гръцката образованост. Н. Михайловски, РВИ (превод), 126. Висша нервна дейност. Висши животни. Висши растения./i> // Най-голям, най-важен по степен или сила; върховен. — Разбират ли те висшите интереси на страната? Т. Влайков, Съч. III, 60. — Ние стареем, а животът отново и отново ни среща… Така е! Има някакъв висш закон; някакво начало, което чрез спомените съхранява радостта, че си живял… Ст. Дичев, ЗС I, 279. Българският народ е изобразен от Паисия като надарен с висша справедливост. Той е съдия на своите господари. Б. Пенев, НБВ, 51. — Не се касае до вашите… сметки — Саваков искаше да каже „до личните ви сметки“, но се въздържа, — а до висши държавни интереси. Д. Ангелов, ЖС, 119. Сега навред героят бе почитан, / .. / За всички кръгове бе висша чест / в средата своя да го имат днес. Ем. Попдимитров, СР, 75.
2. В системата на образованието — който представя най-високата степен, който следва след средната. Те [новите богаташи] наемаха заклети експерт-счетоводители, .., държаха частни секретари с висше образование, защото не можеха да съчинят обикновено търговско писмо от три реда. Г. Караславов, Т, 3-4. Едва оформило своята физиономия, едва стъпило на крак, в 1894 г. българското Висше училище предявява своята воля за самостоятелност. П. Дертлиев, ДП, 312. Един мъж с оголяло теме, учител по физика, ме потупа по рамото и попита: — Ти да не си завършил висше училище по математика? Кр. Григоров, ОНУ, 123. — Студентите! — провикнаха се напред. Методи се спусна да види носителите на най-висшата ни наука. Г. Караславов, Избр. съч. II, 379. Висш медицински институт. Висш педагогически институт. Висше учебно заведение.
3. който заема най-главно място в социалната или административната йерархия; главен, ръководещ. Семейството принадлежеше към висшето дрезденско общество. Ал. Константинов, БГ, 17. Наистина в деня на боя в душите става нещо странно. Като че престава да има висши и нисши чинове, като че всички са равни пред неизвестното, пред смъртта. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 422. Бяха надошле представители от цяла Русия, от страна на официалния свят, висшето духовенство и интелигенцията. Ив. Вазов, Съч. XI, 61. Две сини очи пронизаха Кукушкин: това беше следователят във военна униформа, с два ромба на червената яка на куртката, които показваха, че той е от висшия военен състав. М. Марчевски, П, 122.
◇ Висша математика. Математика, която прилага най-сложни методи на изследване и прави най-широки обобщения.
Висш офицер. Офицер с чин от полковник нагоре.
Висш пилотаж1. Авиац. Специални умения за управление на военен или спортен самолет, чрез които се изпълняват сложни фигури и опасни маневри.
> Висш пилотаж2. Разг. 1. Умение на човек да бъде гъвкав в поведението си, да лавира в конфликтна или критична ситуация. Започна от нулата, но вече е в най-престижните среди, защото владее висшия пилотаж.
