Page:RBE Tom11.djvu/942

ОТВЪРЗВАМ, -аш, несв.\ отвържа, -еш, мин. св. отвързах, се., прех. 1. Освобождавам нещо, което е било вързано, прикрепено към друго нещо. Като отвързаха лодката и се настаниха една срещу друга, взеха по едно весло в ръце и заудряха тежко-тежко срещу течението. П. Михайлов, ПЗ,

15. Той избърса ръцете си от кожената престилка, отвърза я.. и с бавна тежка, малко харамийска стъпка излезе. Д. Спрос-транов, С, 88. При това някои от девойките отвързале кърпите от шията си и об-вивале с тях веригите около шията и ръцете на своите братя и синове, за да им не глождат! НБ, 1876, бр. 27, 108. - Еленке, булка хубава,/ отвържи люлка от круша/ задени мъжко детенце,/ па си във село отиди. Нар. пес., СбВСт, 366. // Освобождавам нещо, което е завързано, превързано; развързвам. Но види се вълкът е отвързал превързаната люта рана — за да има какво да ближе! П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 172. Калчо отвърза краката на пленника и затова получи много поклони. Елин Пелин, ЯБЛ, 90. Вечерта ме туриха в отделна стая, като ми отвързаха и ръцете докато ям хляб. 3. Стоянов, ЗБВ III, 210. — Хайдуци, братя да ми сте,/ отвържете ми ръцете,/ та ми вържете краката. СбВСтТ, 817. Затръшват вратата и добре я залостват, по това отвързват очите на доктора, но непознатите разбойници още не снимат маските от лицата си. Лат., 1885, кн. 9, 6.

2. Освобождавам, развързвам вързано животно, човек и др. Поп Къне плати на кръч-маря виното, с което почерпи селяните .. и влезе в двора, та си отвърза коня. Ив. Вазов, XXV, 128. Бай Матей отвързваше една подир друга кравите, тупваше ги ласкаво с грапавата си длан по гладките шии .. и ги пускаше на свобода. Цв. Ангелов, ЧД, 221. Филчо стана от дръвника, отвърза биволите, отведе ги в обора. К. Петканов, X, 23. "Ако желаеш сам да послушаш песните на сирените, заповядай да та свържат о стълба на кораба и запрети да те не отвързват. " Н. михайловски, ОИНС (превод),

3. Отварям, развързвам нещо завързано стегнато (вързоп, денк, бохча и под.). Отвърза домотканата торбица /../ и даде им последната корица — / от камък по-корав и чер сухар. Бл. Димитрова, Л, 138. Че стана Недю, Недйо лйо,/та си денкове увръза./ И си на пазар отиде/ на узунджовски панаир/ доде денкове отвръза,/ клета го глава заболя,/ и са от душа раздели. Нар. пес., СбГЯ, 80. На една хартия, залепена за кесията, бяха тези думи: „За оногоз, който отмести камъка.“ Тогава я отвърза .. и ето из нея паднаха един хубав златен пръстен и двадесет жълтици. ИЗ 1874-1881, 1882,194-195.

4. Остар. Книж. Освобождавам от задължение, от обвързване. Искам законът да ме отвърже от Ибрахим, тогаз ще избягам от Дивотино, ще ида в града, човешки да живея. Сл. Македонски, ЕЗС, 142.

5. Диал. С врачуване и заклинания възстановявам способността на някого за полово общуване. Когато някои младоженци не могат да изпълнят съпружеските си длъжности, простолюдието казва и вярва че mue биле „вързани“, следователно търсят им средство как да ги отвързват. СбНУКШ, кн. 7, ч. III, 87. отвързвам се, отвържа ce L Страд. от отвързвам. Отвори торбата, която се отвързва най-лесно и си извади ябълка и сливи. II. Възвр. от отвързвам (във 2 знач.) Мечката се отвързала, повлякла синджира и избягала. И. Йовков, ВАХ, 72. Не особно добре свързания Наз-лем бей успява да се отвърже и да вземе Го-цевия револвер. П.К. Яворов, Съч. П, 201.

ОТВЪРЗВАМ СЕ несв.; отвържа се св., непрех. Диал. Възстановявам способността си за полово общуване. Кога некои младоженци не могат да изпълнят съпружеските си длъжности, простолюдието казва и вярва че mue биле „вързани“, следователно търсят им средство да ги отвържат.. Търсят да намерят негде змии, мъжка и женска.., покриват ги с некоя дреха от младоженците, която остават над змиите на същото място до тога, до когато последните се отвързат сами. СбНУКШ, кн. 7, ч. III, 78.

О Отвързвам си / отвържа си езика. Разг. Започвам да говоря много, обикн. за неща, които би трябвало да премълча, да не казвам; разприказвам се, раздрънквам се. Този ден чорбаджи Стоил бе предмет на разговор; върху му се сипеха страшни клетви и псувни. Оголеловци вече отвързаха езиците си, никой се не боеше вече от Стоила. Хр. Максимов, ЗР, 35.

ОТВЪРЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от отвързвам и от отвързвам се. Не връзвай на възел, защото отвързването е трудно.

ОТВЪРНА. Вж. отвръщам.

ОТВЪРСТИЕ, мн. -я, ср. Книж. Отвор, дупка в нещо; отверстие. В кухнята имаше печка .., а в пода на гостната бе замаскирано идеално отвърстие, което водеше към скривалище за пет-шест души. М. Гръбче-ва, ВИН, 527-528. По съвета на един старец децата изсякоха дупка в основата на буката .. Вътре накладоха огън. Неговите пламъци и димът подгониха пчелите. Те започнаха да излизат сърдити на групи, на групи от горното отвърстие. П. Здравков, НД, 134. После ме заведе при камината и надникна през опушения комин. Отвърсти-ето му беше катраненочерно, сякаш го бяха залели със смола. К. Калчев, ПИЖ, 41. Когато призори допряха гръб до Байракла джамеси.., не беше ли Стефан, който успя