прави нейния строен барабан. Ст. Михайлов, ЕБС, 125.
7. Остар. Привидно, външно. Петър не мислеше да има такива хора, отвън предадени богу и съвсем святи, а отвътре пълни със злоба и черна душа. Ил. Блъсков, ИС, 39. Уж искат да се покажат отвън, че не са тъй, както можат да мислят хората за тях. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 5 и 4, 4.
8. Като предл. Рядко, а) За посочване на място, зад пределите на което се намира или извършва нещо; вън от, извън. Те приказваха в някой затулен кът на градината.. Той — застанал отвън плета, тя отвътре. И. Йовков, CЛ, 20. Отвън манастира тече кристална и шумяща река. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 31. Две моми вземат един хляб, застават едната отвътре, а другата отвън прага на къщната врата и така разчупват хляба. РН, 1911, кн. 5-6, 166. Ходи Радойчо на сафер,/ ходи Радойчо пак дойде./ Още бе отвън портите,..,/ пак за Калуда попита. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 267. Всякой ся на-въртва у дома си; никой не смее да излезе отвън селото. Ил. Блъсков, ИС, 7. б) Остар. За означаване, че нещо не е в границите на определено явление, сфера, област; вън от, извън. Нашия народ няма йоще истински патриотизъм, такъв патриотизъм, който не може да дели своето добро от доброто на обществото и който не разбира благополучието отвън обществото. Ч. СбПер. п I, 117-118. Той знаял в шестата си година вече всичко, което могъл човек да научи в едно селско училище. Поради това уловил са да си прекарва живота отвън школата, защото в нея нямал работа. Ч, 1875, кн. 3, 117.
О Видя си червата отвън. Диал. Изпитвам голяма мъка. Отвън кукла, отвътре панук-ла. Разг. 1. Употребява се за жена, която се грижи прекомерно за външността си, а е нечистоплътна. 2. Използва се за жена, която е проклета, зла.
ОТВЪНКА нареч. Разг. Отвън. — Лежа си аз, а около мене — все бяло. .. А отвънка една горица, едни клонести дървета, една хубост. О. Василев, ЖБ, 50-51. У бабини Недялковичини и циганете влязоха в градината, чегато не могат да свират отвънка. Л. Каравелов, Съч. VII, 54. Отвънка вече се чуваха стъпките на неколцина души. Н. Инджов, ПП, 79. Щях да викна днеска чужденци да ми косат, та да се приказва, че при такива синове нема кой да ми окоси ливадата, ами съм повикал отвънка хора. Т. Влайков, Съч. II, 83. — Ради! — прегърна го майка му.. — Мамо, не плачи. Ще поправим къщата. Аз я видях, не е съборена — искаше да я утеши той. — Видял си я отвънка. Аз и на баща ти не съм казала, че стената в бабината ти стая се събори. Ст. Мокрев, ЗИ, 18. На самата варовикова чука над манастира [„Св. Кирик и Юлита“] се намира току „под небето“ старинен параклис, изографисан някога отвънка и отвътре. Н. Хайтов, П, 277.
О Отвънка гиздава, а глава гнидава; отвънка гиздава, в главата гнидава; отвънка гиздава, отвътре гнидава. Диал. Употребява се за жена, която се грижи прекомерно за външността си, а домът й е нечист. Отвънка кукла, отвътре чума. Диал. 1. Употребява се за жена, която се грижи прекомерно за външността си, а е нечистоплътна. 2. Използува се за жена, която е проклета, зла. Отвънка свила, а отнетре свиня. Диал. За жена, която се грижи прекомерно за външността си, а е нечистоплътна. Падам / падна отвънка. Диал. Става ми зле, припадам.
ОТВЪРГАМ, -аш, несв. \ отвъргна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, отвъргнат, св., прех. Остар. Книж. Отхвърлям. Аз все мълчах и като блудния син свенях се да кажа истината. А как да я кажех, как да я изповядах на хората, че баща ми ме отвъргна от себе си, прокле ме. Ст. Загорчинов, ДП,
221. И те вървят по мойте стъпки,/ вървят като подир Христа,/ а за една бе любовта ми —/и все пак я отвъргна тя. П.П. Славейков, Събр. съч. V, 143. "Аз проумях твърде добре науката на притчата ти; но пак ся попромисли малко; бъди добър и не мя отвъргай от приятелството си. Кр. Пишурка. К, 93. Както в писмений, така и в словесний ответ трябва да бъде положително изразено: припознава ли ответникът или отвърга исканията на ищец. ВП, 22.
ОТВЪРГНА. Вж. отвъргам.
ОТВЪРГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от отвъргна като прил. Остар. Книж. Отхвърлен, презрян; отвергнат, отвержен. Ще сторя пакост — знай го! Както всяка/ отвъргната жена си отмъщава/ в моята родина — тъй и аз/ виновницата ще накажа — знай! К. Христов, ИБ, 67. Мъжете там хилави воини бяха,/ жените — отвъргнати, неми сирени. Д. Дебелянов, С 1936, 37.
ОТВЪРДЁЯ. Вж. отвърдявам.
ОТВЪРДЯВАМ, -аш, несв.; отвърдёя, -ёеш, мин. св. отвърдях, прич. мин. св. деят. отвърдял, -а, -о, мн. отвърдёли, св., непрех. Остар. и диал. Ставам твърд; затвърдявам, втвърдявам се. Влажната почва почти никога не отвърдява, но тя са покрива със суха кора. Знан., 1875, бр. 11, 166. Под котела тоя си час запалват неголямо количество каменни въглища, колкото им е нужно да поддържат топлината, т.е. да не дозво-лат на разтопената маса да отвърдее съвършено. Знан., 1875, бр. 22-23, 354. Леко се ходеше по засъхналата добре пътека, отъпкана между отвърделите дируги на шосето. Ив. Вазов, Съч. VIII, 160.
ОТВЪРЖА. Вж. отвързвам.
