Page:RBE Tom11.djvu/938
па,/ при Стояна да сиде." Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 183.
2. Като предл. За означаване на разположение или преместване от или на другата страна на нещо, през нещо. Откъм края на селото, отвъд градините, в коитои се §елееха цъфнали овошки, се чу песен. Й. Йовков, ЖС, 215. На другия ден в зори, с хлябове под мишница, боси, добруджанци потеглиха да търсят отвъд границата своите родни огнища. А. Каралийчев, ПГ, 169. Наесен старите [щъркели] живо и здраво си заминаваха с децата в далечните топли страни отвъд морето и напролет пак се връщаха. Елин Пелин, ПР, 76. Желал бих да ся намес-та учител в някой град отвъд планината, като във Враца или в Плевен. АНГ I, 33. Помощ от хора, помощ от оръжия., ще очакват нашите войници от своите мирни братя отвъд Дунав и Морава. НБ, 1876, бр.
ОТВЪД-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение за посочване на разположение или преместване от другата страна на нещо, през нещо, напр. отвъд-балкански, отвъдатлантически, отвъдморски и др.
ОТВЪДБАЛКАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се намира от другата страна на Балкана, отвъд Балкана, отвъд Стара планина. Отвъдбалканските земи били не само извън контрола на Портата през 1792 г., но често и извън нейното знание.
В. Мутафчиева, КВ, 91.
2. Който е от селищата, местата от другата страна на Балкана, отвъд Балкана. Бунтът в Тракия пламнал на 21 април вечерта.. Тази постъпка на отвъдбалканските въстан-ници била смъртен удар на общото въстание. НБ, 1876, 33, 128.
ОТВЪДДУНАВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се намира от другата страна на Дунав, отвъд Дунав. Развило се в някои отношения и занаятчийството, особено металургията и ковачеството. Благоприятни условия за това създало включването на отвъддунавските територии в пределите на славяно-българската държава, които били богати с рудни находища. Ист. Х-Х1 кл, 1965, 37.
2. Който е от селищата, местата от другата страна на Дунав, отвъд Дунав. С едва загатнато движение офицерът му посочи стол и Иван седна,.. Вдигна очи: все още се бореше между любопитството какъв човек стои насреща му и плахостта как ще представи пред лицето на света своите, отвъддунав-ски славяни. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 341. Повечето предмети са се изучавали на български език — един голям успех на значителното по брой отвъддунавско българско население, с който нашият народ може да се гордее и днес. ВН, 1959, бр. 2411, 4. Пие., настръхваме като чуваме за нейните [на България] адски мъки, за мъките на еднокръвните си братя отвъд Дунава. — Затова священният дълг към отечеството повелява да призовем на помощ сички-ят християнски и образован свят.., за да можем да облекчим тежките страдания на отвъддунавските клети мъченици. НБ, 1876, 17, 66.
ОТВЪДЕ нареч. Остар. и диал. Отвъд. Под голямата скала с надписа се виждала една дупка — колкото да пропълзи човек и да се промъкне през нея. Отвъде бил лабиринтът от заплетени стаи и коридори. Н. Райнов, КЧ II, 18-19. Лани ходеха децата в Криводолското училище, през барчините.. — Там ще е било далече... Малките през зимата как са ходили? — Ами! — пресече ме Люта. — Барем като е отвъде, хич няма да идат! Л. Александрова, ИЕЩ, 18. На връх планината керван/ преваля отвъде. К. Христов, ВС, 49.
ОТВЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. Който се намира отвъд, на другата страна на нещо. Улицата е пуста, отвъдният тротоар е в сянка, ивицата между нея и светлината е дълга, като че ли някой е поливал с лейка. Др. Асенов, ТКНП, 284. — Е, хубаво стана, че ще си е при нас училището, да ми не ходи Тефичо по тия баири чак до отвъдната махала. Л. Александрова, ИЕЩ, 48. Един стар път се спускаше по леката урва и делеше овощната градина и лозята от отвъдните нивя. К. Константинов, СЧЗ, 146. Огледайте първо близката до нас страна, а сетне преминете моста и огледайте местността на отвъдната страна. Сл. Трънски, Н, 408. Много бежанци .., които навлезле у един чам, за да преминат към отвъдния бряг на реката Сава, но заобиколени от турците., сичките биле посечени. НБ, 1876, бр. 4., 15.
2. Обикн. в съчет. със същ. свят, живот и под. Книж. Задгробен. Митрополитът поемаше греха на убийството върху себе си. Той не се боеше, че ще прати в отвъдния свят още един, поредния осъден на смърт. Д. Добревски, БИ, 294-295. Прекара една безсънна нощ, една топла пролетна нощ.., с брилянтни звезди, които., сякаш шепнеха вечните теми., за душата и за отвъдния живот. Д. Димов, ОД, 141-142. Има неща, които сърцето не приема въпреки очевидността им. Първото измежду тях е смъртта. Навярно затова човечеството си е измислило отвъден мир, където складираме всичко, което обичаме и не притежаваме. Б. Болгар, ПД, 80.
3. Като същ. отвъдното само членувано, ср. Другият, задгробният живот, свят. Защо аз не се сетих поне веднъж да седна при нея [баба] до джамала и да я накарам да ми разкаже живота си. Този живот, който отнесе завинаги в отвъдното и който бе изиграла, преди да се раздели с него. С. Север-няк, ИРЕ, 232. Всъщност, характерно за
