всички големи мистици е стремежът им към отвъдното. Б. Шивачев, Съч. I, 27. Колко е силна жаждата за живот пред смъртта.. Преминали като че ли бариерата към отвъдното, ставаме още по-силни физически и още по-неразумни в действията си. В. Турийски, Д, 105.
ОТВЪДЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Отвъден. То е дъхът на полското цвете, дъхът на онова, в което сме израсли.., което ще лъхти и над гроба ни и ще трепти в звездите на небето, простряно над нашия тукашен и отвъдешен живот. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 70.
ОТВЪДМОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се намира отвъд морето или идва оттам. Но въпреки добре подправеното самочувствие, въпреки уверения глас на своите писма, Пазвантоглу усещаше, че в замисъла му има не едно бяло петно. Преди всичко — отвъдморските земи на Империята. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 157. Неимоверно малките на картата разстояния между Филипинските острови и техните отвъдморски съседи в действителност се преобръщат в колосални растояния. X. Тилев, Ф, 6. Напротив, за отвъдморските заселници, които управляват, ръководят и надзирават минните работи, е създаден трудно представим върху фона на африканската мизерия разкош с всички удобства. Д. Филипов, 3,43. Знаеше [Кара Фейзи], че може да държи хората си не два, а дванайсет месеца под Стамбул, без да се бои, че ще им втръсне — какво повече би пожелал човек от полето под столицата, където селенията прибира по две жътви и се излива с кервани и кораби отвъдморска стока? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 213.
ОТВЪДНЕНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Мъж, който живее в селище отвъд планина; загорец. Цяла седмица продължава тревненският събор.. И много отвъдненци идват. „Отвъд“ в Трявна викаме на земята отвъд Балкана, защото нам, на тревненци, тя пада отвъд планината. Д. Мантов, ХК, 103. Върховният комитет усвояваше възглед, според който македонското народно възстание преставаше да бъде средство и ставаше чисто и просто една цел. И той не можеше да разбере по-нататък отвъдненци, които тъй също бързаха, само че съвсем по други причини. П.К. Яворов, Съч. II, 214. Едничък беше в село бъчевар/ от-въдненецът Бойко. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 4.
ОТВЪДНЕНЧАНКА ж. Диал. Жена, която живее в селище отвъд планина; загорка, загорчанка. Стоил (към новата купчина моми, които идат) — Най-подир и от-въдненчанките. Ей ги! П. Тодоров, Събр. пр П, 266.
ОТВЪДОКЕАНСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се намира отвъд океана или идва оттам. Включването на екзотични елементи в испанската архитектура през епохата на Барока се дължи несъмнено на връзките на Испания с отвъдокеанските й владения. М. Бичев, АНВ, 170. Възможно е по тяхните проточени по-рано полуостро-вни връзки и провлаци, а днес изолирани островни суши да са останали и съществуващите отдавна исполински костенурки.. Така е било и с игуаните. Но и едните, и другите останали изолирани и скъсали всякакви връзки с другия отвъдокеански свят. Н. Боев, Г, 141.
ОТВЪДЯ. Вж отвъждам
ОТВЪЖДАМ, -аш, несв.; отвъдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Отглеждам, развъждам домашни животни или растения.
— Направи си здрав курник... — Курникът е добър, ама тая гад пипа майсторски. Не мога да отвъдя ни пилета, нито кокошки
— оплакваше се воденичарят. Ем. Станев, ЯГ, 39. Богданлията ми каза: — .. Хиляди дръвчета си облагородил [дядо Ради] до сега. Дано си жив и здрав още десет хиляди да отвъдиш. А. Каралийчев, НЗ, 36-37. Но тъй като пасбищата на mue [балкански] села не благоприятствуват на стадата.., то от старо време още mue са си намерили леснината, где именно трябва да отвъж-дат стадата си. 3. Стоянов, ЗБВ I, 21. Другиму пък ще дойде на ум да си отвъди един чифт добри волове за работа. Лет., 1876, 47.
2. Диал. Отглеждам, отхранвам челяд. Заредиха се годините. Като не можа да отвъди своя челяд, стринка Инка заживя с радостите на чуждите. А. Каралийчев, ПГ, 55.
— Защо плачеш, Косе Босе? — Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взема по едно яйчице.. Не можах да си отвъдя пиленца. Ран Босилек, ВП, 27. Люто да я кълнеш:/ — Да ми къща сбереш/ като прах на поле!/ Челяд да отвъдиш, булка,/ като кукувица! Нар. пес., СбНУ XLIII, 549.
3. Прен. Остар. Отглеждам, възпитавам. — Но какво може да направи българският народ сам без чужда помощ?.. —Аз мисля, че той има нужда сега засега от училища и образование, да отвъди способни хора, да се издигне като народ, та тогава да мисли за друго. Л. Стоянов, Б, 19-20. А зачтото основата на възпитанието ся туря у дома, а домашното възпитание гледа повече на майката, то ся разбира, че за да имаме добре възпитани деца трябва да отвъдим по-напред добре възпитани майки. Лет., 1874, 99. Място, което е отвъдило младежи с таквиз възвишени чувства и благородни мисли не може да не чака една по-доора бу-дущност в управлението на обществените си работи. П.Р. Славейков, ГУ, 52. отвъждам се, отвъдя се страд. Жребчетата, които се отвъждат тук, било чистокръвни, било смес, се употребяват отчасти за вой
