Page:RBE Tom11.djvu/937
Татарица, дето си отвърнаха на Русите за досегашните поражения. С. Бобчев, СОИ, 167. Аз исках да си отвърна за пролятата братова ми кръв на убиеца Самуил и на баща му. Д. Воиников, РК, 70. Строши на гя-вола крака! Не прави недоброто нещо, което мислиш да извършиш: да си отвръщаш на някого. СбНУ XXV, 4.
О Отвръщам/ отвърна взор. Книж. Търж. \ Отвръщам/ отвърна глава (лице, очи) от някого или от нещо. Разг. Изоставям някого или нещо, преставам да се грижа, да се интересувам повече от някого, отказвам се от някого или от нещо. Еретикът е псе, не е той боже чедо. От демонско семе се е из-люпил. За срам и хула на Христовата черква са се родили те и божията майка е отвърнала взор от тях. М. Смилова, ДСВ, 87. Облазваше го съмнение, дали и дядо Мишон няма да отвърне глава от него. Той го бе назначил и го крепеше от създаването на стопанството досега. Ст. Даскалов, СЛ, 122. Обичах чисто, искрено... А се озовах в калта, измамена, оскърбена, смазана от срам. Отвърнах очи от живота и чаках смъртта. И. Йовков, 04, 166. Но Бог от тях лице си ще отвърне/ глух за плачът и вопленния стон! П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 135. Отвръщам / отвърна от кривия път. Разг. Помагам на някого да се откаже от неморалния, нечестен начин на живот, от лошото си поведение. Сега и ний с покана или с бич/ от кривият им път ще ги отвърнем. Ив. Вазов, Съч. V, 136. Отвръщам / отвърна сърцето (на някого) от нещо или от някого. Разг. Повлиявам на някого да престане да се интересува от някого или от нещо, да престане да обича и зачита някого или нещо. — Някога моят татко зло сторил Момчилу и това отвърнало сърцето му от бога и от божията правда. Ст. Загорчинов, ДП, 442. — На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годе-жа! М. Георгиев, Избр. разк. 119-120. Отвръщам / отвърна сърцето си; отвръща ми се/ отвърне ми се сърцето от някого или от нещо. Разг. Преставам да се интересувам от някого или от нещо, да обичам и зачитам някого или нещо. Със страх си мислела Алина — ами ако не свикне с тоя човек, ако отсега й се отвърне сърцето от него? Л. Александрова, ИЕЩ, 279.
ОТВРЪЩАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отвръщам и от отвръщам се.
ОТВРЪЩАНЕ2 ср. Спец. Термична обработка на закалена стомана с цел намаляване на крехкостта й. Закалената стомана се подлага на отвръщане, за да се намали крехкостта й. За целта тя се нагрява по-вторно, но вече при температура, по-ниска от температурата на закаляването, след което се охлажда. Маш. IX кл, 1965, 20. Отвръщането., на закалените стомани е термообработка, която цели повишаването жилавостта на стоманата, т.е. повишаване на издръжливостта й на удар. Това се постига до голяма степен за сметка на твърдостта, която спада. Следователно отвръщането е обратен процес на закаляването. Н. Николов, М, 1952, 193. Режещата част на лемежа се подлага на термичес-ка обработка (закалка и отвръщане). М. Дуковски и др., СМ, 19.
ОТВСЪДЕ нареч. Остар. и диал. Отвсякъде, отвред. Усещам как ме гледат от-всъде и не трепвам. Н. Каралиева, ЯЧ, 82. В миг., един по други ред/ отвсъде ревнаха черковните камбани. П.П. Славейков, КП Ilf 136. — Недо, Недо! — извика Райна плашливо,.. — погледни, хората ся стичат отвсъде. Ел. Мутева, РБК (превод), 26. Бедност ни е налегнала отвсъде, неволя ни препречва пътищата към по-спокоен живот. Н. Бончев, Съч. I, 66.
ОТВСЯКЪДЕ нареч. От всички страни; отвред. Зиме тя [горската къщурка] почти не се забелязваше, облепена със скреж и отрупана с бели висулки, а лете беше покрита отвсякъде със зеленина. Ал. Бабек, МЕ, 20. И почти веднага — как се предават тревожните вести, господ знае! — отвсякъде заприиждаха тичешката хора. Й. Йовков, ЖС, 175. Другото дете на брат ми бе момиче.., то шеташе с майка си из двора и се виждаше, че чистотата бе нейно дело, защото отвсякъде лъхаше на здраве, миришеше така, както миришеше на селска българска къща — дървото на дърво, камъкът на камък. Н. Инджов, ПП, 116. Признателността се е изпарявала безследно, когато благодетелят се е виждал в невъзможността да прави нови дарения, изпадайки сам в материални затруднения и търсейки напразно помощ отвсякъде. СбНУ LII, 108.
ОТВЪД нареч. 1. От другата страна през ограда, река, граница и т.н.; оттатък. Теодосий се спря из един път и се огледа наоколо за мостче или за някое повалено дърво, по което да мине отвъд. Ст. Загорчинов, ДП, 196-197. От двете му страни [на пътя]., блещяха зелените жита у нас и жълтите, грамадни квадрати на цъфналата рапица — отвъд. Й. Йовков, Разк. III, 69-70. — Добре си ти, нямаш кола, лесно мина отвъд и ще си продадеш черешките на пазара — викна със завист подире му един от грънчарите. А. Каралийчев, СР, 52. Едни казваха, че са я видяли отдалеч край Дунав., и предполагаха, че може да се е удавила. Други — че може да е минала с някои рибари отвъд във Влашко. Ил. Блъс-ков, СК, 65. Отиде младо търговче,/ па чука оно и тропа/на Стоянови дворове./ Булка се отвъд обади: "Който си чука и тро
