Page:RBE Tom11.djvu/917

завинтването. М. Тодоров и др., ТМСС, 78. Има няколко вида отверки с различни големини на острието за завинтване на различни винтове. Ел. XI кл 1965,46.

— От рус. отвертка.

ОТВЕРТКА ж. Инструмент за отвиване и навиване на винтове. А понякога някое по-дръзко момченце вземаше лъскавата отвертка и само отвинтваше бурмичките. Л. Михайлова, Ж, 117.

ОТВЕРСТИЕ, мн. -ия, ср. Отвор, отвър-стие. Набожните посетители провират с мъка ръката си в едно тясно отверстие на зидчето, та вадят пръст, на която се приписва целебна сила. Ив. Вазов, Съч. XV, 35. Сепнати, лисичетата отскочиха към една подмола, където се тъмнееше отверстието на лисичата им дупка. Н. Хайтов, ШГ, 220.

— Рус. отверстие.

ОТВЕРТЧИЦА ж. Умал. от отвертка.

ОТВЕРЧИЦА ж. Умал. от отверка. На дебелите пръсти им бе трудно да държат фините отверчици и едва видими бургийки, но бившите бетонджии бяха упорити и свикнаха. РД, 1959, бр. 256, 3.

ОТВЕРЯ. Вж. отверявам.

ОТВЕРЯВАМ, -аш, несв.\ отверя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Накарвам, обикн. насила, принудително някого да промени вярата си, вероизповеданието си; изверявам. Натема ви, пусте буле, / що ми поне излажахте, / излажахте, потурчихте, /от вера ме отверихте, /от дружки ме отделихте. Ст. Веркович, НПМБ, 254. отверявам се, отверя се страд.

ОТВЕРЯВАМ СЕ несв.\ отверя се св., непрех. Остар. и диал. Променям обикн. насила вярата си, вероизповеданието си; изверявам се.

ОТВЕРЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отверявам и от отверявам се.

ОТВЕС м. 1. Уред, състоящ се от окачено на дълга нишка тежко конусовидно тяло, използван за определяне вертикалното положение на нещо. Във вулията носеше ала-тите си — мистрията.., отвеса — дълъг канап с тежко заострено желязо на края. Д. Спространов, С, 224. — Първата ми работа.. е да проверя качеството на разтвора. Без това аз никога не започвам да мажа. След това изправям стената по отвее, ако е подала, и правя пълнежите. ВН, 1959, бр. 2522, 2. Отвесното положение на жалона се проверява с помощта на отвее — канап, на единия край на който има желязно топче. Планим. V кл, 15. Каменосечецът приготвя камънете с помощта на ъгломера и на отвеса. Ч, 1870, бр. 3, 73.

2. Вертикална линия, вертикал. Има една определена скорост, при която тялото ще опише окръжност.. Случи ли се обаче скоростта на тялото да е по-малка от тая скорост, тялото не ще може да устои на гравитационната сила на Слънцето и ще падне на него. Това падане ще стане или по крива линия, или по отвее. Г. Томалевски, АЧ, 270.

3. Вертикален склон. Поради големия отвее изкачването на Резньовете от изток е много трудно, а на места — невъзможно. П. Делирадев, В, 69. А по-надолу стана още стръмно: — / попаднахме в отвеси и скали, / но скъсаха се страшните мъгли, / замлъкна вятърът, и вече съмна. Ламар, СГ, 45. Оттам ся спуща [границата на българския език] по върха на Шарските гори към арнаутското село Зелк .. и върви надолу към юг по възточния отвее Шарскаго гърба. Г. Кръстевич, ИБ, VII-VIII.

ОТВЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който има посока, положение на свободно отпусната нишка с окачена на долния й край тежест; вертикален. Противоп. водоравен, хоризонтален. Хълмът бе висок. Параклисът се намираше на върха му всред поляна, обрасла с глог, шипки и бурени. От поляната се спускаха отвесни скали и стръмни сипеи, в подножието на които свършваше гората. Д. Димов, Т, 15. Слънцето беше климнало на запад и отвесните му лъчи, като падаха в прозорците на къщята, по хълмовете, озаряваха ги с пожарен блясък. К. Величков, ПССъч. I, 51. Беше я забелязал. Тъмните му очи бяха насочени към нея, отвесната бръчка на челото му се очерта по-рязко. Ем. Манов, ДСР, 378. И тръгна [инженерът] към пътеходната шахта, през която по отвесна стълбичка се слизаше в долния хоризонт, на двадесет метра под галерията. X. Русев, ПЗ, 129. Кондарев нетърпеливо разкъса плика.., но щом прочете нахвърляните с едър, отвесен почерк редове, гърлото му се сви и по тялото му премина гореща вълна. Ем. Станев, ИК III и IV, 457. Отвесен бряг.

ОТВЕСНО. Нареч. от отвесен; вертикално. Противоп. водоравно, хоризонтално. От двете й [на реката] страни, отвесно и право нагоре, подобно на исполински стенр, се издигаха стръмни планински урви. И. Йовков, Разк. III, 76. От лявата страна на шосето се издигаха високи, отвесно изсечени скали. Д. Димов, Т, 172. Дъждът утихва-ше, вятърът бе спрял. Гърмът още се носеше над баирите, но капките падаха отвесно и над облените гори тук-там се проточиха облачета мъгла. Ем. Станев, ИК I и II,

13. Заран и вечер слънчевите зари удрят на земята полегато, а пък на пладне, наопаки, удрят право — отвесно. Й. Груев, Ф (превод), 91.

ОТВЕСНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на отвесен. Отвесността на тая постлана с подвижни камъни урва още при