OTBÈ3BAHE1 916 OTBÈPKA
вземе и отвезе на кораба. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 117. Българете носиле тези топове на ръце повече от 100 разкрача и защото не им пратиле коне да ги отвезат, а ги нападнала турска нова сила от пехота и конница, принудени биле да ги оставят на полето. НБ, 1876, бр. 39, 154. Добрата девойка много пъти плакала от радост и често текла на бреговете морски да гледа, няма ли да ся види някой кораб, който да ги отвезе в Европа. С. Радулов, НД (превод), 110. отвезвам се, отвеза се страд. Ферхадбей, като я зърнау тръгна след нея и влезе също тъй в парахода.., с който имаше да се отвезе на Буюкдере. Св. Миларов, СЦТ, 87.
ОТВЕЗВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от отвезвам1 и от отвезвам се; отвръзване, развръзване.
ОТВЕЗВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отвезвам2 и от отвезвам се; откарване, закарване.
ОТВЕЛЯ. Вж. отвелявам.
ОТВЕЛЯВАМ, -аш, несв.; отвеля, отве-лйш, мин. св. отвелйх, се., прех. и непрех. Остар. и диал. Отговарям.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТВЕЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отвелявам; отговаряне.
ОТВЕК. Вж. о т в е к а.
ОТВЕКА, отвеки и (съкр.) отвек нареч. Поет. 1. Откакто съществува светът, от началото на света. Земята е обрасла с трева, като че никога не е била разравяна, и люля-ката, която цъфти там всяка пролет, с$-цаш сам бог беше я посадил отвеки. И. Йовков, ПК, 10. С какво би отличил ти днешното дете / от дядо му? /.. / Погледни: / очи, мустаци, нос — все същи, все едни! / Не сее нищичко отвека променило! П. П. Славейков, КП ч. III, 212. Отвеки все тъй под небето / в един безкраен кръговрат / мъжът, жената / и детето / вървят по слънчевия свят. А. Германов, М, 84.
2. От много отдавна, от дълго време. — Срам нямате ли, бе! Как ще се куртулиса селянинът от хаирсъзи, щом сами селяните удариха на хаирсъзлък? Отвека се знаем, една гора сечем. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 431. „И с реч и мъдрост се мъчеше да я възвърне на сърцето си. Ала студена остана царицата .. Отвек се гонят те — до края на вековете ще се гонят.“ Н. Райнов, БЛ, 203.
ОТВЕКИ. Вж. отвека.
ОТВЕРГНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Отхвърлен, презрян; отвъргнат. „Слушай добре“, казваше приживе баща му, „аз мога и от гроба си да те прокълна!“... Той оставаше сам, прокълнат и отвергнат. Й. Йовков, Ж 1945, 199. Пред похода на човешките души по пътя на вселената / всеки друг поход е само символ и опора. / Винаги жизнени, стремящи се напред — изправени, / тържествени, безумни, тъжни, отвергна-ти, ../ те вървят, вървят! Не зная накъде, но зная, че вървят! Цв. Стоянов, Худ. С I (превод), 451.
ОТВЁРЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Отхвърлен, презрян; отвергнат, отвъргнат. — А аз, аз чужденка тука, отвержена, / крия се из тъмнините. Ив. Вазов, Съч. XXI, 154. Аз съм син на отвержен народ. Г. Стаматов, Разк. I, 113. Прощавай, моя песен, закривай девствен лик, / но отлети към бога със моя клик железен: / Свободен аз умирам, отвержен и велик! Т. Траянов, Съч. III, 55. И тогаз аз чух глас от дима на скалата: милост, милост за секи грешник от земята и преизподнята! Само ти си отвержен. Н. Бончев, Р (превод), 105-106.
— От рус. отверженный.
ОТВЁРЖЁНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Книж. Отверженик. „Не са минаха и две години, откакто българският народ са обърна към истинната вяра и ето, че са явиха нечестивци и отверженци, които са излезли от тъми, защото са изчадие Запада“. Р. Каролев, УБЧИ, 10.
— От рус. отверженец.
ОТВЕРЖЁНИЕ ср. Остар. Книж. Отхвърляне, презрение. Не са ли това бащини горници? ( стресва се пред лицето на баща си). Ти... ти... Огън из очите ти... Прокли-нане... и отвержение!.. Ужас от бога., аз, аз го съм убил! Н. Бончев, Р (превод), 78.
ОТВЁРЖЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Презрян, отхвърлен от обществото човек; отверженец. Останалата част от облеклото му беше явно свидетелство на нуждите, в които живееше тоя отверженик на обществото. Ив. Вазов, Съч. VII, 151. Ти свърза с мен съдбата си, с мене осъдения, отверженика. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 71.
ОТВЁРЖЕНИЦА ж. Остар. Книж. Презряна, отхвърлена от обществото жена.
ОТВЁРЖЕНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от отвержен. Лицето му имаше пръстен цвят, с големи жълти петна, неподвижно.. Беше наистина неприятно да се гледа, сякаш върху него бе сложен печатът на отвержеността. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 454-455.
OTBÈPKA ж. Отвертка. Рилко, оставил колата и кончето пред тъмния дюкян, се навърташе край приятеля си, подаваше му „петела“, както онзи наричаше отвер-ките за развиване и навиване на бурмите на чакмаците. А. Христофоров, А, 104. Той [мъжът] човъркаше с отверка някакъв будилник. П. Незнакомое, БЧ, 56. Главичките на всички видове винтове имат отгоре прорез, в който се поставя отверката при