Page:RBE Tom11.djvu/904
па сипем няколко капки солена кислота, то у него ся отделя влакнеста маса — казеин.
С. Веженов, X (превод), 106.
3. Прен. Отклонявам. Ами ти защо щеше да излягваш при владиката? — попита той [хаджи Минчо], за да отвади разговора и да не отговори на запитването ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 30. отваждам се, отвадя се страд.
ОТВАЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от отваждам1; отиване, отвадя-не, отводяне, отвождане2, отхождане. Попа приготви синко и пойде. Едно отвождане, зема пашата попадята, та у анъма. СбНУ ХЫ, 454.
ОТВАЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от отваждам2 и от отваждам се.
ОТВАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. Смел, храбър, решителен. Ний твърде много молим онези лица, които знаят, да ни съобщят имената и на онези наши покойни юнаци, които преминаха с парахода „Радецки“, начело на които беше отважния герой Христо Ботюв. СПл, 1876, бр. 22, 85. [Целият образован свят] адмирираше нашата отважна борба за свобода и самостоятелност. С, 1894, бр. 1476, 2. Предводителят на войниците е бил млад и едър човек. Из сичко са видяло, че той са е решил да извърши някое юначно и отважно дело. Л. Каравелов, Съч. V, 132. Но мене той напада, като противник важен / с когото боят става опасен и отважен. Ив. Вазов, ИГП (превод), 3.
— От рус. отважный.
ОТВАЖНО нареч. Остар. Книж. Смело, храбро, решително. Той отважно фърля ръкавица на обществото, той отива на пролом. Ив. Вазов, Съч. XIII, 81. Секой, който ся намери там, не можеше да ся удържи да си не умре от смях, като видя, че вълшебницата ся подбиваше толко отважно на Яка. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 350.
— От рус. отважно.
ОТВАЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Смелост, храброст, решителност. Телеграмите до всички руски въстаници по повод на последните битви разправят всички, че нашите ратници са са били с отважност и с юначество и че те наедно с русите са учудили турските нападающи тълпи. СПл, 1876, бр. 27, 105. Аз., съм ся отличвал още от младини с мойта разбо-ритост и отважност. Кр. Пишурка, К, 101.
— От рус. отважность.
ОТВАЛЯ. Вж. отвал ям.
ОТВАЛЯМ, -яш, несв.; отваля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. С валяне, с търкаляне отмествам, отмахвам нещо. С изтръпнали пръсти отвалиха чувалите от вратцата.. после по-големият се престраши и я открехна. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 501-502. Одисей тоз час би му [на циклопа] забил ножа в гърдите, ако да го не спираше мисълта, че гърците сичките заедно не ще могат да отвалят голямата канара от входа на пещерата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 94-95. През нощта срещу неделя стражарете, които пазили гроба, усетили, че земята се тресе и видяли един ангел с бяло лъскаво облекло, който отвалил камена от гроба и седнал на него. Д. Ман-чов, НП (превод), 120-121. отвалям се, отваля се страд.
ОТВАЛЯМ СЕ несв.; отваля се св., непрех. Диал. 1. Отмествам се, отмахвам се. Отвали се булото. Н. Геров, РБЯ, 397.
2. Разотивам се, разнасям се. Отвали се ка-лабалъкът. Н. Геров, РБЯ, 397.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТВАЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отвалям и от отвалям се; отместване, от-махване.
ОТВАРА ж. 1. Наситен разтвор, отделен след варене на чай, билки и под.; запарка, отварка. Маджурката, видяла го начумерен, се досеща, че буйнството му ще бъде страшно, и приготвя малко татулова отвара — сутрента ще я налее в зелевата чорба, той ще я изпие, няма да се отрови, а ще спи, докато омекне гневът му. Д. Въ-лев, Ж, 59. Полезно е да се пият подкиселени и газирани течности, сокове от кисели зеленчуци и плодове, боза, отвара от чай. ВН, 1955, бр. 187,4. През 1534 г. Картие из-ползувал отвара от борови игли за лекуване на скорбута. Б. Банков и др., ВВ, 57. Откак ся превари млякото .. намеси му ся на един дял мляко два дяла вода. Наместо вода някои си зимат слаба ртвара от липов цвят или от анасон. И. Груев, Кн 7 (превод), 76.
2. Диал. Извара. От кравите се издояваше по два чебъра мляко, подквасваше се или се правеше на сирене "и отвара и отиваше за работниците. И. Йовков, ЧКГ, 74. Имаше сложено печено агне, чиния със салата и една вкусна баница, цяла обляна с отвара. Д. Немиров, КБМ, 45. Йоще ма йовчар излъга /за едно цедило сирене. / То да бе баре сирене, / ами червива отвара. Нар. пес., СбВСт, 825.
ОТВАРАЧКА ж. Приспособление за отваряне на бутилки, буркани и под. Отва-рачката минава от ръка на ръка, пяна и олелия се вдига и заливат всичко наоколо.
— Ха наздраве! В. Жеков, ТП, 124. А щом получи някой от отделението колет, без Трайчо не се отваряше.. Ако трябваше нещо да се измие, да се намери вилица, ножче с отварачка или разни други приспособления, Трайчо е незаменим. К. Грозев, СС, 50.
ОТВАРДВАМ, -аш, несв.; отвардя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отървавам, от-
