Page:RBE Tom11.djvu/903
5. Непрех. Остар. и диал. Бързо се махам, отдалечавам се от някъде, за да се спася от опасност; избягвам1. Ние тръгнахме напред, чрез което се приближихме до овчарката. Тя отбегна назад, като сърна. Ив. Вазов, Съч. XVII, 23. Царят опитва да я приближи, но тя отбягва на отсрещната страна. Г. Райчев, ЕЦ, 25. Примката, направена от въжето, те я закачаха на върха на един дълъг прът и когато изплашените коне,.., гледаха да отбягнат, нахлузваха я върху шията ра оная кобила, която им попаднеше. И. Йовков, ЧКГ, 71-72. Дали беше видяла стрелеца, който хубаво се прикриваше — не знам, но щом пътят закривил зад скалите, тя препуснала коня си и бързо отбя-гнала. О. Василев, 33, 109. Задъхтят ли конете близо до нея, тя подтичва с изпо-драните си от буците крачета, отбягва напред и бърза да стигне края. Ст. Марков, ДБ, 85. Хе татък пък едно [дете], подхвърлило калпак, / огъва се, ръце подйело да го хване —/прибягва друго в миг, през рамо го прехване, / отритне го и със смях отбягва настрани. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 88. Та му Грождана обзела / Марку синджир ас Амаил, / дисаги пълни 'ълтъне. / Че със Марка отбягнала / със Марка младой юнака. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 67. отбягвам се, отбягна се и отбегна се. I. Страд. от отбягвам в 1, 2 и 3 знач. Ястията трябва да се приготвят така, че да възбуждат отделянето на стомашен сок. Трябва да се отбягват богати на мазнини храни. ВН, 1955, бр. 187, 4. П. Взаим. от отбягвам в 1 знач. Откак двете се скараха заради Салчо, вярно е, че се отбягваха, обръщаха си гръб. Б. Болгар, Б, 68. Но те [Димка и Балашев] се споглеждаха — не крадишком, а плахо, като че се питаха за нещо и, неуверени в приличието на посрещаните си погледи, смутено се отбягваха. А. Страшимиров, К,
28.
ОТБЯГВА МИ несв. Не ми се удава, не мога да постигна нещо; убягва ми. Една друга цел имаше той, която все му отбягваше: да доставия крнцеларски потреби на всички общини. Й. Йовков, ПГ, 208. — Гласът на Борис се повиши и стана неимоверно дър-зък. — Вие ще посочвате на фон Гайер тази или онази фирма, ще прокарвате дребни, лошо манипулирани партиди, но лъвският дял ще ви отбягва винаги, защото сте неспособен търговец. Д. Димов, Т, 127-128.
ОТБЯГВАНЕ ср. Отгл. същ. от отбягвам и от отбягвам се. Също и един сравнително млад писател,.., Емил Зегладович, проявява същия стремеж към далечното, отбягване на обществото и търсене уединение в природната самота. Р, 1926, бр. 213, 1 Отбягването да се носят очила може да предизвика, особено при силно късогледите, сериозни повреди на окото. Физ. Хкл. 1951, 150.
ОТБЯГНА. Вж. отбягвам.
ОТВАГА ж. Остар. Книж. Храброст, смелост, безстрашие. Неговата [на К. Стоилов] политическа смелост и отвага ни е твърде добре позната, за да се безпокоим за последствията. Г. Кирков, Избр. пр I, 38. Първото сбиване беше сполучливо за христиените. Но разпалений Владислав са увлече много от излишна, да не кажем несмислена отвага. Т. Шишков, ИБН, 286.
— Рус. отвага.
ОТВАДЯ. Вж. отваждам2.
ОТВАДЯМ, -яш, несв., непрех. Диал. Отивам; отваждам1, отвождам2, отводям, отхождам. Помниш ли .. кога искаше да тя удари онова голямо момче в то время, когато ти преди няколко дни отвадяше сам в училището? С. Радулов, НД (превод), 63-64. Какви са вакли овчери, / на зимовище отвадят / и Иван с тях отвадя. Нар. пес., Сб ВСт, 690. Той отвадя татък долу / в горно селце, долно земце. Нар. пес., СбГЯ, 215. Подигна са Осман паша, / дос мари, бяла Недо, /мари Недо, бяла Недо / че отвадя у Недини. Нар. пес., СбГЯ, 53.
ОТВАДЯМ СИ несв., непрех. Диал. Отивам си; отводям си.
ОТВАДЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отвадям; отиване, отводяне, отваждане1, от-вождане2, отхождане.
ОТВАЖДАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Отивам; отвадям, отводям, отвождам2, отхождам. — Е-е, немам време сега да ти разправям! Не виждаш ли, че отваждам на реката да изплава дрехите? Т. Влайков, Съч. II, 2. — Къде си подранила така, ма Тинке?
— При мъжо си отваждам, та къде! Ст. Даскалов, СД, 240. Тези татаря.. много стока карат: говеда, овце, кози, сюреци, но и те не знаят къде отваждат. М. Кънчев, В, 61. Бейо лъо, бейо, султанино /.. / Утря е свет ден Великдян, / сичките хора на чер-кува, / на черкува, бейо, отваждат. Нар. пес., СбНУ XXVI, 126.
ОТВАЖДАМ СИ несв., непрех. Диал. Отивам си. Она осъвнала на заранта рано и се пременила и си отважда дома. СбНУ ХЫ, 428. Но чувам другарят ми .. казва: „Хайде, ставай да си идем“. И тъй отваждаме си ний у нази. ЦВ, 1859, бр. 440, 3.
ОТВАЖДАМ2, -аш, несв.; отвадя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Отмествам, отмахвам, отстранявам. Райка стоеше над кладенеца и гледаше, като преливаше вода от менчето, без да се сети да го отвади и да тури стомната да се налива. Т. Влайков, РП I, 78. А тя седеше над главите на жаданите си синове, ни на една минута не отваждаше очи от тях и не мислеше за сън. Н. Бончев, ТБ (превод), 11.
2. Махам, изземвам; отгрибам, оттурям. Ако на устояното мляко отвадим сметаната,
