Page:RBE Tom11.djvu/860

ОСТОРОЖНО Книж. Рядко. Нареч. от осторожен; внимателно, предпазливо. —Я, тейковото, да покажеш на тия чичовци, как се ходи на ръце!.. Като уравновеси тялото си Митко бавно и осторожно започна да пристъпя първом с дясната, а после с лявата ръка и като някое странно животно закрачва из дюкяна. Чудомир, Избр. пр, 47. Ако в тукашните закътани в планината хайдушки села не се намериха поне двайсетина души готови, какво ще е тогава в полето, де турци и черкези следят осторожно всяка стъпка на раята. Ст. Дичев, ЗС

1, 486. — Вървете след мене, момчета! — извикал Стоян.. — Не бързай, Стояне! — казал един стар човек.. — Ние сме длъжни да действуваме осторожно. Избери няколко души добри юнаци и върви с тях дома си, а ние ще да са разпръснем по града да вардиме стража. Л. Каравелов, Съч. V, 52.

ОСТОРОЖНОСТ, -Trà, мн. няма, ж. Книж. Рядко. Качество на осторожен; вни-мателност, предпазливост. За пръв път присъствувах на истински, сериозен лов, и то на такъв, за който според дядо Мирю се изисква най-голямо внимание и осторож-ност. Ем. Станев, ЯГ, 17. Тежко е и изискват са от нас големи знания, ако пожелае-ме да назначиме на болния съответствена храна, питие, воздух, светлина, топлина или студ, покой или движение, следователно в mue случаи осторожността ни трябва да бъде голяма. Знан., 1875, бр. 18, 279. Петър станал., хванал Георгия за ръката, турил си пръста на устните и повел го на-доле мълчешката и с голяма осторожност. Л. Каравелов, Съч. V, 160.

ОСТРАКЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Истор. В древна Атина и други градо-ве-държави — форма на гласуване в народ-ното събрание чрез глинена плочка (остра-кон) за изгонване на опасни за държавата лица от града. Но Аристид имал и неприятели. Фемистокъл едвам сполучил, щото да го изгонят с остракизъм за десет години от Атина. Н. Михаиловски и др., ОИ (превод), 194.

2. Прен. Книж. Изгнание, изолация. С песни и викове „Да живее Каравелов!“ народът изпроводи изгнаника чак до Червен бряг. Тук се държаха пламенни речи.. Тоя с нищо неоправдан остракизъм не можеше, освен да увеличи ожесточението на двамата либерални водители. С. Радев, ССБ I, 352. Никой у нас не цени писателя. Той не тежи на везните на живота, като да е отлъчен от него в мъчителен и дълъг остракизъм. Р, 1925, бр. 195, 3.

— От гр. ôçxpaKiafiôç през фр. ostracisme или рус. остракизм. Друга (остар.) форма: острацйзъм.

ОСТРАКЙТ м. Палеонт. Вкаменелост от мидени черупки.

— От гр. оатракоу 'черупка'. Друга форма: острацйт.

ÖCTPAKOH м. 1. Истор. В древна Гърция — глинена плочка за написване (при гласуване в народното събрание) името на обявен за изгнание гражданин. В туй осъждане гласоподаването ставало тайно, чрез надписи на черепчета (остракон). Н. Ми-хайловски, РВИ (превод), 94.

2. Книж. Къс от счупен глинен съд; чиреп.

— От гр. оохракоу 'глинено парче, чиреп'.

ОСТРАСТЯ. Вж. острастявам.

ОСТРАСТЯВАМ, -аш, несв.\ острастя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Предизвиквам, възбуждам страст. Правото да заповядваш острастява човека. С. Сивриев, ЗСБ, 188. острастявам се, острастя се страд.

ОСТРАСТЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от острастявам и от острастявам се.

ОСТРАША СЕ. Вж. острашавам се.

ОСТРАШАВАМ СЕ, -аш се, несв.\ остраша се, -йш се, мин. св. -йх се, св., не-прех. Диал. Наплашвам се, изгубвам смелост. Пусто дете, остраши се един път и вейке го е страх да го проодиш за нещо в тъмното. БД, 122.

ОСТРЕНЕ ср. Отгл. същ. от остря и от остря се. В личния си багаж той [майорът] носеше разни учудващи дреболии, например лупа за четене на ситни надписи, машинка за острене на самобръсначи. Д. Димов, Т, 424.

ОСТРЕЦ м. Диал. Острие. Тя замахна с брадвата, но Герго, отдръпвайки се, успя да хване ръката й така здраво, че брадвата потрепера и се заби с остреца в земята. Ст. Даскалов, СД, 515. Видиш, ръка ми треперя! Нямам сила да се заколя. Мене ме е страх от тоя бляскав острец .. Извади ножа — и аз съм честита!. Н. Бончев, Р (превод), 119. „Забите сабля в земята, / нанагор да е остреца! / Който си сабля прерипне, / той ще да е войвода!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 444.^

ОСТРЙГВАМ, -аш, несв. \ острйжа, -еш, мин. св. острйгах, св., прех. Стрижа, подрязвам, изрязвам ниско или изцяло косата или брадата на някого. Косата ти е пак порасла.. иди при Ганка да ти я остриже — казашки. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. Тя нямаше свой.., комуто да повери мислите си. С лелина си Велика не се погаждаше: тя беше вятърничаво момиче; облече се по градски, острига косите си. Г. Райчев, ЗК, 148. Архимандрит Стефан ма отведе в една пуста стая в конака.., извади едни ножички, с които ми острига брадата и косите. 3. Стоянов, ЗБВ III, 198. — Учителю, ти ли си? Какво щях да направя? — Щеше да ме удушиш. — Прощавай, взех те за турчин. Ти си хвърлил вече калугерските дрехи. Остригал си и брадата. Не можах да те позная изведнъж. К. Петканов, П, 44. Я викни, та