Page:RBE Tom11.djvu/731

ОРАНЖЕВОЖЪЛТЕНИКАВ 731 ОРАНЯВАМ

ци, загърнати в оранжевожълти роби, с черни глинени гърнета в ръце, с кастови знаци по телата. Т. Кюранов, АП, 26. Не мога да си представя как е възприел тогава лицето ми — кръгло и оранжевожълто, без нито един косъм на гладката като полирано дърво глава. П. Вежинов, СП, 29. Над Ключевския вулкан внезапно се издигнал огнен оранжевожълт пламък. Хр. Тилев, В, 55. Жълтият растителен пигмент, наречен каротин, който придава оранжевожъл-тия цвят на морковите,.., се превръща., във витамин А. Анат. VIII кл, 109.

ОРАНЖЕВОЖЪЛТЕНИКАВ, -а, -о,

мн. -и, прил. Който е жълтеникав с оранжева отсянка. — Континентите му [на Марс] имат оранжевожълтеникав цвят и цялата планета получава от това червеникава окраска. Г. Томалевски, АН, 249.

ОРАНЖЕВОЗЛАТИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е златист с оранжева отсянка. Когато., излязоха от Поогорово.., Момин косичник пламтеше в оранжевозлатисти-те лъчи на изгряващото слънце. Д. Ангелов, ЖС, 76. За тази партия вършеха агитация и религиозните знамена на хиндуис-тите, и оранжевозлатистите роби на проповедниците. Т. Кюранов, АП, 72.

ОРАНЖЕВОКАФЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е кафяв с оранжева отсянка. Сушените шипки трябва да отговарят на всички изисквания за качествен сушен плод — да имат оранжев или оранжевокафяв цвят, гланц,., без страничен мирис. М. Киров, ТК, 122.

ОРАНЖЕВОКРЕМАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е кремав с оранжев оттенък. Оранжевокремави канарчета. Шията, гърлото, гърдите и надопашието [на оранже-вокремавите канарчета] са оранжеви, а бузите, шията отстрани, страните под крилата и коремчето са нежно оранжеви. Вл. Помаков, ПДП (превод), 104.

ОРАНЖЕВООГНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който има огнен цвят с оранжева отсянка. Премятаха се огромни гумени кукли, клоуни, напълнени с въздух, с набелени лица и оранжевоогнени коси. Ал. Бабек, МЕ, 197.

ОРАнЖЕВОРЪЖДИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е ръждив с оранжева отсянка. Ордите и слабините [на птичката са] от оранжеворъждиви до виненокафеникави. Ц. Пешев и др., ФБ, 204.

ОРАНЖЕВОЧЕРВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е червен с оранжева отсянка. От смайване жълтите иначе страни на валията станаха оранжевочервени. Ст. Дичев, ЗС П, 88. По влажните планински поляни ще видите омайничето, чиито оранжевочервени цветове наистина омайват с красотата си. Ив. Димитров, ОП, 24. Особено топъл и непосредствен е оранжево-червеният цвят. НТМ, 1961, кн. 41 1. Брането на шипките започва, след като те станат оранжевочервени. ВН, 1958, бр. 2225, 2.

ОРАНЖЕРИЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -ийни, прил. Който се отнася до оранжерия. Въпросът за безпочвеното отглеждане на растенията е много важен у нас, особено в областта на оранжерийното зеленчукопроизводство. ВН, 19о1, бр. 2997, 4. Особено голям ефект дават растежните регулатори в условията на оранжерийното отглеждане на доматите. Д. Георгиев и др., ХР, 57. Оранжерийни растения. Оранжерийни цветя. Оранжерийно стопанство. Оранжерийно строителство.

OPAHЖÈPИЙKA ж. Умал. от оранжерия. Там беше и малката оранжерийка с вплетени в рамките й краставични ластари. Ст. Марков, ДБ, 109.

ОРАНЖЕРЙСТ м. Работник в оранжерия. Гласувахме му доверие за оранжерист, а той... бавач на пилета. Ст. Даскалов, ЗС, 166-167.

ОРАНЖЕРИЯ ж. Помещение с прозрачни стени, в което по изкуствен начин се създават подходящи климатични условия за отглеждане на зеленчуци, цветя, разсад и др.; парник. Растенията, които могат да виреят на открито, се отглеждат в огромни оранжерии. Г. Белев, КР, 36. Сега земеделието се придвижва към бреговете на Северния ледовит океан. Тук под открито небе вече можеш да видиш не само оранжерии, но и зеленчукови градини. Ст. Ставрев, ТСП, 40. В кюстендилските оранжерии, които заемат към 12 декара площ, доматените растения са избуяли и отрупани с цвят. СП, 1958, бр. 150,1.

— Фр. orangerie.

ОРАНИЦА¹ ж. Остар. и диал. Малка лодка; оравица, враница. Покачи се на една ораничка, за да мине отвъде. И когато стигна, за да слезе от ораницата, попита каикчията си що е длъжен да плати. П. Р. Славейков, СК, 119. Направи же и ораници (каикчета) до 80 и ги пусти в Черното море. Ц, 68.

ОРАНИЦА² ж. Диал. 1. Разораният гоен пласт на земята (Н. Геров, РБЯ).

. Нива, която е оставена неорана, необработена; орница. Никога да си не оставят нивата неорана, а щом ся пожъне, веднага да повдигнат странището, освен само кога искат да оставят ораницата за паша или да я посеят с детелина. Лет., 1874, 256.

OPÀHHHKA ж. Остар. и диал. Умал. от ораница¹. Напълниха и обръжиха ора-ничките си. Загребоха към острова с разгънати знамена. П. Р. Славейков, СК, 61.

ОРАНЯ. Вж. оранявам.

ОРАНЯВАМ, -аш, несв.\ ораня, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Рядко. Наранявам много, на много места; изранявам. — Барем