Page:RBE Tom11.djvu/716
ОПЪВАМ 716 ОПЪВАМ
припкайте с колесници, юнаци, въоръжени с щит, и вие, които държите и опъвате лъкове". Ст. Загорчинов, ДП, 494. Банката потърси камъче, опъна ластика и се прицели. Камъчето изфуча и миг след това се чу остър металически звук — каската беше улучена. П. Незнакомов, МА, 110. Щом зеленият скакалец, набучен на кукичката, тупнеше във водата, изневиделица изскачаше някой едър клен, налапваше сладката стръв, приплескваше и опъваше конеца. СбХ, 105. На дете подариха лък.., то подкачи / да си играе с него час по час — / опъва го — и най-подир го / строши. Ст. Ми-хайловски, БСб, 9. Опъна всяка струна [на пианото], провери трепета й с пръстите си. Л. Михайлова, Ж, 119. // Прех. Обтягам, разпъвам по дължина влакната на музикален лък, чрез прикрепен към него механизъм. Опъвах и разпъвах лъка — с тази обич към нещата, позната само на детската ръка. Смятах лъка за скъпа вещ, бях го извадил тайно от калъфа на цигулката. 3. Сребров, Избр. разк., 143. // Прех. Подръпвам, тегля нещо, обикн. мустаци с усукване, завиване на краищата; засуквам. Не ми е дума мен за тия, що в торба / са турили глава и с турчина борба /име душа и свят, — а тези ми юнаци,/ що по кюшета опъват сал мустаци, / в полето знаещи, че се плъс-ти трева, / в гората ходили — но само за дърва! П. П. Славейков, КП ч. III, 31. Дядо почуква с тояжка, / мъдро опъва мустак. Ас. Босев, СЦС, 54. Станчо избриса увисналите си мустаци, опъна мишите им опашки и се прокашля. Елин Пелин, Съч. II, 23. Мигом заглъхнаха песни и шум, —/гордо изстъпи пред гостите Крум / и кат си излек опъна мустака,/ каза. П. П. Славейков, ЕП 1907, 126-127.
4. Прех. Тегля, дърпам нещо, обикн. юзда, поводи, въже, корда и др., за да спра или изтегля някого или нещо, което се движи или е свързано, закачено за него; изопвам, изпъвам, обтягам. Кой знае откога не виждали път, сега те [конете] силеха напред.., а Вълчан ту опъваше юздите, ту се обръщаше към Къня и нещо му говореше. Й. Йовков, Ж 1945, 41-42. Няколко пъти тя прекара каруцата край къщи, като седи горда и засмяна на предната седалка. Точно под моя прозорец опъва поводите и вика по селски „тпрууу“, като ме поглежда с едно око, за да види ефекта. П. Незнакомов, МА, 13-14. — Хайде! — каза Събо. — Подръпни мечката да стане! Чуйпетльове-цът измърмори нещо недоволно и се изправи. Той опъна въжето и бутна с крак задрямалото животно. Ст. Загорчинов, ДП, 122. // Прех. За впрегнато или вързано животно — тегля, дърпам при движението си кожена амуниция, верига и под.; изпъвам, изопвам. Те [трамвайджиите] с дългите си камшици подканваха конете, впрегнати в конни трамваи, да припкат по каменната настилка. Бедните дръгливи животни опъваха кожените такъми и се разнасяха скокливите подрънквания на звънчетата, вплетени в гривите йм. Д. Спространов, С, 12. От колибката изскочи вързаното куче, опъна синджира и силно залая по непознатия човек. Б. Несторов, АР, 52. // Прех. Разг. Тегля, дърпам някого или нещо, обикн. против волята му, за да го придвижа, преместя някъде или в някаква посока; за-бирам1, повличам. Тинка се спусна към мъжа си и го задърпа. — Моля ти се, моля ти се, моля ти се! — плачеше тя и го опъваше към къщи. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 173. И ето, изпод навеса изскочи малък сив човек и се спусна към пътната врата.. — Казак! Братко! Жив ли си , бре? — Жив съм, Найдъо! Ами ти? — Ето ме! — изпъчи се Найдю, като му стискаше едрата, корава ръка с двете си шепи и го опъваше навътре. Г. Караславов, СИ, 174. Старата я погледна накриво и без да продума нещо, хвана болното за ръка и го опъна да стане. Тогава Тошка се соена като квачка и го прегърна: — Не си пущам детето там! Г. Караславов, Тат, 230.
5. Прех. Наблягам, натискам нещо (весла, лост и др.), като обикн. се облягам на него, за да приведа друго нещо в движение. После се завърна в рибарската хижа, взе две лопати, отнесе ги на лодката, прекрачи борда и се настани като баща си на средната седалка. Опъна веслата. П. Славински, МСК, 112. С крайчеца на окото си капитанът виждаше, че Ставрос гребе едва-едва, докато Дафин опъваше с все сила. П. Вежинов, ДБ, 170. Навъсен, с натежала снага опъваше греблата рибарят. Д. Талев, СК, 43. Кир беше легнал по средата на лодката и опъваше веслата. Мускулите на голите му ръце се завързаха на възли, щом опънеше лопатите. Г. Караславов, Избр. съч. V, 298. Райко се заинати да повдигне един голям, прикован о земята камък. Той ядосано опъваше лоста.., че стоманените въжа се скъсаха. С. Северняк, ОНК, 52-53.
6. Прех. За човек или животно — правя тялото си или част от тялото си да заема положение, при което да не е свито, сгънато; изопвам, изпъвам, източвам. Свилен изникна изневиделица, опъна стройното си момчешко тяло и отдаде чест. П. Вежинов, ЗЧР, 143. — Тъй, Станке, тъй., кажи си от кого е детето, пък останалото от нас го искай! А тя, проклетата, нали я подучил загорецът, кръстосала ръце отзад, та опънала яка снага, дигнала глава на високо, че като почнала: — От вас е детето, кмете! Чудомир, Избр. пр, 16. Една сутрин изтичала до кладенеца млада невеста.., но докато се върне в къщи, петгодишното й момченце не могло да отвори устица, полегнало си, опънало краченца и ръчички и заспало без да се събуди. Н. Каралиева, ЗБ, 27. Повява хладен вятър и става изведнъж
