Page:RBE Tom11.djvu/655

ОПОЗНАВАНЕ 655 ОПОЗОРЯВАМ

ността на строежа, обикаляше и другите обекти, опознаваше се с хората. Н. Кара-лиева, Н, 161. Годеницата на Димитър бе пристигнала заедно с родителите си — да погостува два-три дена на дядови Атанасови, да се опознае с тях. Т. Харманджиев, Р, 162. Гената се оказа общителен и разго-ворлив. В продължение на два-три дена той се опозна с всички. К. Калчев, ЖП, 286. Той посещаваше роднини и стари приятели и гледаше да се опознае и сближи с по-предните хора. Т. Влайков, Съч. III, 82.

2. Остар. и диал. С предл. с. Придобивам познания, по-пълна представа за нещо; запознавам се. „Защо ще отидеш в Сърбия“ — пита той Хитов.. Кани го, ако иска, да върви „по нашето в Българско мнение и сърце“, да се опознае с всички документи, които ще му се представят. Г. Бакалов, Избр. пр, 189-190. От литературата особен интерес Левски проявява само към ония ръководства по военното изкуство, с които се е опознал в белградската легия. Г. Бакалов, Избр. пр, 185. Като се опозна по-отблизо със селските работи, Трайко открито почна да изказва своето недоволство от тяхната неуредица. Т. Влайков, Съч.

III, 86. Само едно е нужно за ония, които не могат да почувствуват непосредствено от думите искреността им — те трябва да се опознаят с живота на твореца и познаят в неговата искреност искреността на думите му. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 34.

0II03HÀBAHE ср. Отгл. същ. от опознавам и от опознавам се. Здрависване, опознаване, смях и шеги — всичко това за миг оживи малката гара и наруши нощната тишина. РН, 1910, кн. 8-9, 217. Ще се разрасне мощно движение за изучаване и опазване на родния край, ще се постави дейността по опознаване паметниците на културата на широка обществена основа. ВН, 1958, бр. 2251, 4. С победата си в бъдеще и ние ще достигнем там, дето другите са вече отдавна.., до своята душа, до опознаване себе си. П. П. Славейков, Събр. съч.

IV, 234. Грашев често мислеше с насмешка към самия себе си колко наивни са били много от представите му за този свят и за хората, които го населяваха, че целият му живот ще представлява всъщност път към опознаването му. Д. Фучеджиев, Р, 276.

ОПОЗНАВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който е предназначен за опознаване, за запознаване с някого или с нещо. Същия ден, в същия хотел бе уредена опознавателна среща. Ас. Златаров, Избр. съч. И, 367.

2. Който е нужен в достатъчна степен за предварително, начално ориентиране в някаква обстановка; ориентировъчен. Денят беше определен за опознавателни летения с школниците. На всеки от тях се полагаше да пролети по няколко минути с инструктор, за да се види как ще понася във въздуха резките промени при сменяването на височините. А. Станоев, П, 30.

3. Който е предназначен за познаване, различаване на някого или нещо всред множество други лица или предмети; разпознавате-лен, различителен. За опознавателен знак между продавача и купувача служат двете половинки на визитната картичка, чийто начин на разкъсване е условен шифър и при съединяване те трябва да съвпадат. ОФ, 1958, бр. 4219, 3. На аерогарата издигнахме високо опознавателна табелка с името, за да ни забележат пристигащите гости.

ОПОЗНАЯ. Вж. опознавам.

ОПОЗОРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от опозоря като прил. Който е покрит с позор; опетнен, компрометиран. Едва когато се прибра в къщи, тя изпита голямата болка и се почувствува толкова опозорена, че не можа да заплаче. И. Петров, НЛ, 217. Най-сетне Кирил отстъпи и склони да не прогонва опозорената си жена. Ст. Марков, ДБ, 39. Тя цяла трепереше. Разтърсваше я злорадството, злобната радост на опозорената, паднала жена. Д. Талев, И, 328.

ОПОЗОРЕНОСТ, -тта, мн. няма., ж. Рядко. Книж. Качество на опозорен; ком-прометираност. Опозореност на тотали-тарната върхушка.

ОПОЗОРЙТЕЛ, -ят, -я, м. Рядко. Книж. Който позори, опозорява някого или нещо.

ОПОЗОРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който позори, опетня-ва, компрометира някого или нещо; излагащ. „Който лъжливо предпише другиму някое престъпление или друго опозорител-но действие, счита се за клеветник и се наказва със затвор от един месец до една година и с глоба до 1000 лева.“ Ив. Вазов, Съч. IX, 94. Канелов презеленя, като прочете това прозрачно подмятане, възмутително за неговата честна душа, опозори-телно за семейната чест на най-добрия му приятел. Ив. Вазов, Съч. XXV, 102.

ОПОЗОРЯ. Вж. опозорявам.

ОПОЗОРЯВАМ, -аш, опозоря, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Позоря, навличам позор върху някого или нещо; опетнявам, излагам, компрометирам, безчестя. — Аз имах прекалено доверие в тебе, но ти опозори и себе си, и мене. Не се ли срамуваш от постъпката си? Ст. Марков, ДБ, 331. Тя не преставаше да мисли за Павел. Но в нейното въображение не се явяваше тоя Павел., който почерни младостта й, опозори я и я погуби. Елин Пелин, Съч. III, 73. — Жена ако няМаш, то деца нали имаш? Искаш ли утре да гледаш как комисари с пистолет на челото ги заставят да опозоряват църквата, в която ти си се венчал, кръщавал си ги? Кл. Цачев, ТЗ, 146. Насълзена