Page:RBE Tom11.djvu/483
ОКОПЕН2 483 ОКОПЧВАМ
вестник... Такъв е моят план, всяка рота ще си има свой собствен вестник. П. Вежи-нов, ЗЧР, 137.
2. Който е предназначен, който служи за копаене на окопи. Окопен инструмент.
ОКОПЕН2, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Спец. За растения, земеделски култури — който се окопава, нуждае се от окопаване. Дванадесетото поле е с окопно жито, без торене. РД, 1950, бр. 193, 2. Окопни растения. Окопни култури. Окопна царевица.
ОКОПЕЦ м. Диал. Умал. от окоп; окопче.
ОКОПЙТВАМ, -аш, несв.', окопитя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя някой да се съвземе, да се опомни, да дойде на себе си след сън, силна уплаха, объркване, смущение и под. Не виждал до тази минута как умира човек, аз се залюлях тръпен на мястото си,.. Мама забеляза това и, за да ме окопити, извика. Ст. Чилингиров, ХНН, 104. Тоя вик окопити животното, то се метна встрани по-бързо от рис и със светкавични скокове изчезна. А. Гуляшки, ЗВ, 375. Колебливият командир поради желание да запази най-добре хората си постигна обратното; окопитва врага и докарва повече жертви. П. Илиев, ЛВ, 129. окопит-вам се, окопитя се страд.
ОКОПЙТВАМ СЕ несв.; окопйтя се св., непрех. 1. Съвземам се, опомням се, идвам на себе си след сън, силна уплаха, объркване, смущение и под. Тя е изненадана и смутена от многото гости, но веднага се окопитва. Н. Фурнаджиев, МП, 59. Младата жена гледа и не разбира. Но изведнъж се окопитва, изважда паспорта си и го тупва на масата. Н. Каралиева, Н, 84. След първото изумление башибозукът се окопитва и започва да обстрелва Коруджийския Хисар. Н. Хайтов, X, 114. Отначало тя се изплаши,.., но като й обясних кой съм и защо съм дошъл, тутакси се окопити. К. Калчев, ДНГ, 126. Силен гърмеж изтрещя над главите им, конят се огъна, щеше да падне, но се окопити и пак тръгна. И. Йовков, Разк. III, 28.
2. Остар. Съвземам се, издигам се, въздигам се в духовно или материално отношение. Колчо още се не е окопитил от оние масрафе по сватбата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 246. Грозен чер циганин запял чудни и дивни, никакви си песни, които пиенците слушат с голямо внимание,.. Тая е била, тя е още и днес донякъде, развеселителната музика на нашите шумненци, които едвам по тези години зеха да са окопитват. Ил. Блъсков, ПБ III, 15. Тойзи народ, като си промени веднъж умствените способности, полека-лека са съвзема и щом хване да са окопитва, лесно може да поправи своето порабощено състояние. У, 1871, бр. 1, 232.
ОКОПЙТВАНЕ ср. Отгл. същ. от окопитвам и от окопитвам се. Салонът гръмна от ръкопляскания, от възгласи, които издават и облекчение, и окопитване, и мрачна, вече непоколебима готовност за действие. Др. Асенов, ТКНП, 67. Някои млади и буйни опозиционери веднага след първото окопитване възликуваха. Т. Влайков, Съч. 1П, 64. И как да не се радваше тогава един учител на такива признателни селяни, как да не се трудеше дори и вън от силите си за тяхното добро, за тяхното окопитване! СбНУ XVIII, 579.
ОКОПИТЕН. Прич. мин. страд. от окопитя като прил. Остар. Който се е въздигнал в духовно или материално отношение; събуден. Сичките наши по-окопитени съотечественици са преследват от гърци и турци. НБ, 1876, бр. 37, 91. Мнозина от нашите по-окопитени съотечественици подканят .. да помещаваме в „Училището“ по нещо за поправление на нашите народни училища. У, 1871, бр. 1, 322. Гигиената е занимавала по-окопитените хора йоще в старо време. Ступ., 1871, бр. 5, 35.
ОКОПИТЯ. Вж. окопитвам и око-пищам.
ОКОПИЩАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); окопйтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Окопитвам. окопищам се, окопитя се страд.
ОКОПИЩАМ СЕ несв. (остар. и диал.); окопйтя се св., непрех. Окопитвам се.
ОКОПЙЩАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от окопищам и от окопищам се; окопитване. Повечето пъти човек, като чете, просто и мрътвешки попива и прибира чужди мисли, а докле чете, мозъкът му или твърде слабо ся намешд. в работата или и никак не ся окопища. Й. Груев, СП (превод), 251.
ОКОПИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Окоп.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКОПЧА. Вж. окопчвам.
ОКОНЧАВАМ, -аш, несв.', окопчая, -аеш, мин. св. окопчах и окопчея, -ееш, мин. св. окопчах, св., прех. Рядко. Закопчавам нещо отвсякъде, напълно, изцяло. Когато пък трябваше да иде нанякъде с шейната, ще ги [биволиците] завие с дебелите си биволски черджета, ще ги окопчее отпред добре и така тръгне на път. Ил. Волен, МДС, 151. окопчавам се, окопчая се, окопчея се страд. и възвр.
ОКОПЧАВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от окопчавам и от окопчавам се.
ОКОПЧАЯ. Вж. окопчавам.
ОКОПЧВАМ, -аш, несв.', окопча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Индив. Хващам, улавям, залавям, докосвам. Лудият пристав току махна към Белчев: — Отивай си сега,
