Page:RBE Tom11.djvu/476

мощта на няколко хиляди победени, възд-вигнал нов град, който .. имал околност 12 мили. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 34-35.

3. Остар. Условие, обстоятелство. Духовниците .. имат право да увеличават строгостта на епитимията, или да я умалят споряд околностите: по искреното и доб-роволното, или по студеното и принъдено припознавание на греховете си. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 146-147. Преди конституцията сърбите имаха спроти българите голяма преднина откъм турската цензура. След конституцията вече не съществува такава околност. Лет., 1909, 13. При так-визи околности, кога виждаме, че наше правителство не ще да ни направи милост, отважава ся наша мисъл да ся освободиме с различная средства от тия фанариотски владици. БДн, 1857, бр. 3, 10.

ОКОЛО и (съкр., разг. и поет.) окол предл. и нареч. I. Предл. 1. За означаване на разположение или движение в кръг по отношение на някого или нещо, на обкръжаване, обхващане на нещо отвсякъде, от всички страни. — На кол набит да видя твоя [мъж] и самодиви да играят хоро около него! Ив. Вазов, Съч. VIII, 25. Около очите му имаше тъмни големи кръгове. Елин Пелин, Съч. Ш, 31. Сграбчва детето, топлото телце се притиска към него, ръчичките се увиват около врата му. 3. Сребров, Избр. разк., 124. Повърхнината на кълбото е равна на околна повърхнина на цилиндъра, описан около него. Матем., 1967, кн. 2, 2. Той беше строен явор столоват, / тя тънка, вита, кършена лоза: / лоза се окол явора обви —/около Ива Ралица девойка! П. П. Славейков, ЕП 1907, 91.

2. За означаване на разположение или действие в близост до някого или нещо, в някоя точка от обкръжаващото го пространство. Тя беше постоянно около нея, помагаше й в домашните работи. Елин Пелин, Съч. III, 42. Като е на тоя ред, аз бих рекла, че е по-добре за нея да си е окол дома. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 258. Онази вечер Ивана играла сред кръчмата ръченица, а пък вдовицата Дочка все около машиниста Нейко се въртяла. К. Петканов, МЗК, 242. Бай Гоце вдигна глава .. и злобно каза: — Мръсно „кандило“, око и ухо на Кадир ефенди. Много често почна да се навърта около дюкяна. Д. Спространов, С, 70-71.

3. За означаване на приблизителност; към. В Хаджи Генчовото училище са учат около двесте деца. Л. Каравелов, Съч. II, 21. Бай Нончо се забави при началника около половин час. А. Гуляшки, СВ, 181. Новодошлият бе мъж на около тридесет години. К. Петканов, МЗК, 125. След два месеца, окол Арахангеловден, стана и сватбата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 196. В събота по пладне качихме се от Софийската гара и часа около четири слязохме на станцията Белово. Ал. Константинов, Съч. I, 255.

4. Прен. Разг. Във връзка със, по отношение на. От всички жени само Велика не проявяваше никакво любопитство около разните слухове. К. Петканов, МЗК, 238. Всеки искаше да научи нещо около мобилизацията. Г. Караславов, ОХ I, 352. — Сигурно сте чули някои клюки около моята помощница. Ем. Станев, ТЦ 66. Дълго се разисква около станалото произшествие. К. Калчев, ЖП, 292.

П. Нареч. Остар. и поет. Наоколо. Сред тоя хаос от разрушение., беше и Маркови-ят двор, завит, като всичко около, под плащаницата на смъртта и пущинака. Ив. Вазов, Съч. XXV, 5. Самотен гроб в самотен кът, / пустиня около немее. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 92. Тръгнахме ние пак по твърдий бряг / и скоро там стигнахме, де реката / шуми и окол буди силен ек. К. Величков, Ад (превод), 144. Пей от нашта / стара круша — / всичко окол / ще те слуша. Елин Пелин, ПБ, 17.

ОКОЛО-. Първа съставна част на думи, обикн. прилагателни имена, със значение: който е разположен или се движи в кръг по отношение на нещо, напр.: околобъбре-чен, околовратен, окологлътъчен, околоградски, окололунен, околоочен, околоплодие, околосветски, около-ушен и др.

ОКОЛОБУЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Който се намира около бузите. Мъжкият [на Лапландската овесарка] лете с черно теме, бузи и гърди, ръждив тил, бяла околобузна препаска. Ц. Пешев и др., ФБ, 152.

ОКОЛОБЪБРЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се намира, разположен е около бъбреците. Околобъбречна тъкан.

ОКОЛОВРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се намира, разположен е около врата. Околовратни пера.

ОКОЛОВРЪСТ¹ и (съкр.) околвръст нареч. и предл. I. Нареч. От всички страни; наоколо. Равнината се простира околовръст еднообразна и пуста. Ем. Станев, ЯГ,

65. Те приближиха пирамидата, обходиха я околовръст, разгледаха — нямаше никого. Г. Райчев, Избр. съч. II, 70. Стефка бе навела на рамо глава — няма и глуха за всичко околовръст. А. Страшимиров, Съч. I, 354. Извика майстори и им заповяда да дигнат в средата на тоя кръг една градинска беседка — с колонки и керемиден покрив, а вътре да сковат тежка дъбова маса с пейки околовръст. А. Гуляшки, ЗР, 37-38. Мирише ми на влажна пръст, / къде погледна околвръст — / дълбоко диша умълчано / полето цяло разорано. Н. Ракитин, ППВ,

23.